Ерик Нюланд
Падането на Рийч (31)

Глава 29

0400 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / крайцер на КУОН „Есенна колона“ в орбита около системата Епсилон Еридани, Военен комплекс „Рийч“

Капитан Кийс натисна бутоните на страничните двигатели на совалката „Кода“. Малкият кораб се превъртя и пред него се появи „Есенна колона“. В повечето случаи капитаните не обикаляха сами из космическите докове на Рийч, но Кийс беше настоял сам да кормува совалката. Персоналът без специални правомощия беше задължен да се придвижва само в тесен коридор около „Есенна колона“, а той искаше внимателно да огледа кораба отвън, преди да поеме управлението.

От това разстояние „Есенна колона“ можеше да бъде взета за по-дълга фрегата. С приближаването на совалката обаче, се разкриваха подробности, които издаваха истинската възраст на кораба. По корпуса му имаше няколко големи драскотини и вдлъбнатини. Дюзите на двигателите му бяха почернели. Аварийните двигатели на левия борд липсваха. В какво ли се бе забъркал, като прие да участва в мисията на д-р Хелси?

Придвижи се на стотина метра и зави откъм дясната страна. Товарният отсек от тази страна беше запечатан. Върху набързо заварените отгоре му метални пластини бяха нанесени червени и жълти предупредителни ивици. Приближи се на десет метра и забеляза, че пластината не беше монолитно парче метал. Различаваха се отделни бронирани сегменти, тежко укрепени с плътен слой „титан-А“. Под формата на пчелна пита там бяха разположени кръглите люкове на ракетните установки „Арчър“. Преброи ги: десет реда от по тридесет люка. Във всеки от тях се намираха по дванадесет ракети. Корабът разполагаше с таен арсенал, достоен за истински крайцер.

Капитан Кийс насочи совалката към задната му част и забеляза замаскираните в една вдлъбнатина 50-милиметрови оръдия, предвидени за отбрана срещу еднопилотни изтребители. Под тях имаше поредица от издутини, част от системата на линейния ускорител на единственото магнитно оръдие на кораба. На вид бе твърде малко, за да е достатъчно ефективно, но той не искаше да избързва с преценката си. Както останалата част от екипировката на кораба, може би и това оръжие беше по-добро, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Поне той се надяваше да е така.

Капитан Кийс се върна от лявата страна и плавно се придвижи до товарния отсек. Обърна внимание на трите еднопилотни изтребителя „Лонгсорд“ и трите пеликана, които се намираха там. Единият от пеликаните имаше броня два пъти по-дебела от обикновеното и бе оборудван с приспособления, напомнящи абордажни куки. Носът на кораба бе увенчан с таран от назъбен титан.

Приземи се на автоматичната площадка за кацане и изключи таблото за управление. Миг по-късно, поета от автоматите на платформата, совалката се спусна надолу и премина през въздушната камера. Капитан Кийс нарами брезентовата си торба и скочи на палубата на кораба. Лейтенант Хикова бе дошла да го посрещне. Тя вдигна ръка за почест.

— Добре дошли на борда, капитан Кийс.

Той отвърна на поздрава.

— Как я намирате, лейтенант?

Тъмните очи на лейтенант Хикова се разшириха от възбуда.

— Не можете да си представите какво представлява този кораб, сър — на обикновено сериозното й лице разцъфна усмивка. — Превърнали са го в нещо… специално.

— Видях какво са направили с десния товарен отсек — кисело отбеляза капитан Кийс.

— Това е само едно от нещата — каза тя, — ако искате, мога да ви разведа из целия кораб.

— С удоволствие — каза капитан Кийс. Той спря пред интеркома. — Само за момент, лейтенант — той включи интеркома. — Сержант Лъвъл, задайте ускорение на кораба по курс към периферията на системата. Веднага след като стигнем дотам, ще извършим скок в хиперпространството.

— Сър — отвърна Лъвъл, — двигателите ни все още са в процес на изпитания.

— Кортана? Имаме ли енергия, за да задвижим кораба? — попита капитан Кийс. — Искам скоро да потеглим.

— Крайните изпитания на двигателите са в цикъл „Тета“ — отвърна Кортана. — Работят добре при нормални параметри. Насочвам тридесет процента от енергията към двигателите, сър.

— А какво е състоянието на другите системи? — попита капитан Кийс.

— Започвам проверка на оръжейните системи. Навигационните възли работят. Продължавам изпитанията и трикратните проверки на цялата система, капитане.

— Отлично — каза той. — Уведоми ме, ако се появят някакви проблеми.

— Разбрано, капитане — отвърна тя.

— Най-накрая имаме ИИ — отбеляза той, обръщайки се към Хикова.

— Нещо повече, сър — отговори лейтенант Хикова — Кортана отговаря за крайните изпитания на кораба и контролира предложените от д-р Хелси реконструкции на кораба. За насочената отбрана имаме резервен ИИ.

— Така ли? — Кийс беше удивен. Напоследък бе достатъчно трудно да си осигуриш дори един ИИ, а да имаш два беше немислимо.

— Да, сър. Ще се заема с инсталирането на нашия собствен ИИ веднага, след като Кортана привърши с процедурите за диагностика.

Капитан Кийс бе срещал Кортана за кратко в офиса на д-р Хелси. Макар всички ИИ-та, които бе виждал, да бяха много надарени, Кортана бе изключителна. Капитан Кийс й бе поставил няколко навигационни задачи и тя бе открила решенията на всички до една… и дори бе открила няколко възможности, които не му бяха хрумнали. Понякога бе твърде дръзка, но това си имаше и добри страни.

Лейтенант Хикова го поведе към асансьора и натисна бутона за палуба Д.

— Първоначално — каза Хикова — бях малко загрижена за цялата артилерия на борда. Един проникнал снаряд и бихме се взривили като връзка фойерверки. Но в този кораб няма празни места — целият е запълнен с оребрявания, шестоъгълници от „титан-А“ и хидравлични укрепителни елементи, които могат да се задействат при авария. Корабът може да издържи много тежък обстрел, сър.

— Да се надяваме, че няма да ни се наложи да проверяваме това — рече капитан Кийс и провери дали лулата се намира в джоба му.

— Да, сър.

Асансьорът премина през въртящия се сектор на кораба и Кийс усети как олеква и почувства лек пристъп на замайване. Хвана се за перилата. Вратите се разтвориха и те влязоха в подобното на пещера двигателно отделение. Таванът се извисяваше четири етажа над тях. Това бе най-голямата зала на кораба. Околовръст, по стените на шестоъгълното помещение имаше издадени платформи.

— Това е новият реактор, сър — каза Хикова.

Устройството бе разположено сред решетка от несъдържаща желязо керамика и оловен кристал. Главния пръстен на реактора бе вкаран в центъра на два по-малки реакторни пръстена. Около него кръжаха техници, отчитаха показанията на приборите и наблюдаваха екраните с данни по стените.

— Тази конструкция не ми е позната, лейтенант.

— Това е реактор от последно поколение. „Есенна колона“ е първият кораб, на който е инсталиран. Двата по-малки плазмени реактора са свързани към главния и го подсилват. Застъпващите се магнитни полета на трите реактора позволяват за известно време увеличаване на мощността с триста процента.

Капитан Кийс подсвирна одобрително, докато оглеждаше помещението.

— Не виждам тръби за охлаждане.

— Защото няма, сър. За отнемане на излишната топлина този реактор използва суспензия от йони, лазерно охладени до температури, близки до абсолютната нула. Колкото повече мощност изстискваме от реактора, толкова по-силен става охлаждащият поток. Системата е изключително ефективна.

По-малките реактори присветнаха и оживяха. Капитан Кийс почувства как температурата в стаята изведнъж се вдигна, после спадна отново. Той извади лулата и започна да я потупва в дланта си. Трябваше да преразгледа старите си тактически похвати. Този двигател му даваше нови възможности по време на битка.

— Има и още, сър.

Лейтенант Хикова го поведе обратно към асансьора.

— Разполагаме с четиридесет 50-милиметрови оръдия за насочена отбрана, с припокриващ се обсег, които обхващат всички възможни направления.

— По кое направление защитата ни е най-уязвима?

— Отпред и отдолу — каза тя, — по протежение на магнитното оръдие. В тази част има много малко артилерийски установки. Късите магнитни импулси водят до намагнетизиране на оръжията.

— Кажете ми нещо повече за магнитното оръдие, лейтенант. Не ми се струва достатъчно мощно.

— То работи със специални олекотени снаряди с желязна сърцевина, чийто външен слой обаче, е от волфрамов карбид. При попадане в целта снарядът се пръсва на парчета като бризантните куршуми за автомат — тя изрече всичко това толкова бързо, че трябваше да спре, за да си поеме дъх. — Това оръдие е оборудвано с възстановители на магнитното поле, които улавят разсеяната енергия на полето. Комбинирани с подсилващи кондензатори, те дават възможност за три последователни изстрела с едно зареждане.

Това щеше да е много ефикасно срещу защитните полета на Съглашението. Първият изстрел, или може би първите два изстрела щяха да неутрализират полето, а последният щеше да нанесе съкрушителния удар.

— Да разбирам ли, че въоръжението ви харесва, лейтенант?

— Ще използвам думите на сержант Лъвъл, сър: „Мисля, че се влюбвам.“

Капитан Кийс кимна.

— Забелязах в трюма няколко еднопилотни кораба и пеликани.

— Да, сър. Един от изтребителите „Лонгсорд“ е екипиран с ядрена бойна глава „Шива“. Той може да се управлява дистанционно. Освен това на борда имаме три бойни глави „Хаос“.

— Разбира се — каза капитан Кийс. — А пеликаните? Бронята на единия от тях е подсилена.

— Спартанците се занимаваха с него. Нещо като кораб за абордаж.

— Спартанците ли? — попита капитан Кийс. — Те на борда ли са вече?

— Да, сър. Бяха тук дори преди нас.

— Заведете ме при тях, лейтенант.

— Да, сър — лейтенант Хикова спря асансьора и натисна бутона за палуба С.

Преди двадесет и пет години капитан Кийс бе помагал на д-р Хелси при набирането на кандидат-спартанците. Тя бе казала, че един ден те може да са единствената надежда на КУОН за постигане на мир. Тогава му се бе сторило, че преувеличава, но изглежда се бе оказала права. Дори и това, обаче, не оправдаваше стореното от двамата. Вината за съучастничеството му в тези отвличания все още го преследваше.

Вратите на асансьора се отвориха. Някогашният складов отсек бе преоборудван в казарма за тридесетте спартанци. Те всички бяха облечени в бойни скафандри „Мьолнир“. Приличаха му на извънземни. Отчасти машина, отчасти титанова броня — в тях сякаш нямаше нищо човешко. Помещението кипеше от трескава дейност — едни разтоварваха сандъци, други разглобяваха и почистваха автоматите си, няколко се упражняваха в ръкопашен бой. Капитан Кийс едва успяваше да проследи движенията им, бяха толкова бързи и решителни. Удар, блокиране, ответен удар — бързите им като светкавица движения се сливаха в непрекъснат проблясващ поток.

Като всеки във флота и той бе гледал предаванията по новините и бе чувал слуховете — във военните среди спартанците се ползваха с почти митична слава. От тях се очакваше да бъдат като свръхчовеци, неуязвими и неунищожими и това до голяма степен отговаряше на истината. Д-р Хелси му беше показала справките за бойните им постижения. Намирайки се сред спартанците на преоборудвания кораб „Есенна колона“, капитан Кийс започваше да се изпълва с вяра, че рискованата мисия на д-р Хелси може би щеше да успее.

— Капитан на палубата! — извика един от тях.

Всички замръзнаха в стойка мирно.

— Свободно — каза той.

Спартанците застанаха свободно. Един се обърна и се насочи към него.

— Командир, спартанец-117 на вашите заповеди, сър. — Бронираният гигант замълча и за момент Кийс помисли, че спартанецът се чувства неудобно. — Сър, съжалявам, че отрядът нямаше възможност да поиска разрешението ви за качване на борда. Адмирал Станфорд изрично настоя да не използваме комуникационните канали и компютърните мрежи.

Капитан Кийс се дразнеше от отражателните маски на шлемовете на спартанците. Така бе невъзможно да се различи изражението на лицето.

— Всичко е наред, Командире. Просто исках да ви поздравя. Ако вие или някои от вашите хора имате нужда от нещо, само ми се обадете.

— Да, сър — каза Командира.

Настъпи неловко мълчание. Капитан Кийс не се чувстваше на мястото си — бе като натрапник в елитен клуб.

— Е, добре, Командире, аз ще съм на мостика.

— Сър! — отдаде чест Командира.

Капитан Кийс отговори на поздрава и излезе, последван от лейтенант Хикова. Когато вратите на асансьора се затвориха, лейтенантът се обърна към него:

— При цялото ми уважение към спартанците, сър, не мислите ли, че са малко… странни?

— Странни ли? Да, лейтенант. Човек може да се държи малко странно, ако е видял и преживял толкова, колкото тях.

— Говори се, че в скафандрите изобщо няма хора, че те са само машини.

— Хора са — твърдо каза капитан Кийс.

Вратите на асансьора се разделиха и стъпиха на мостика. Той бе много по-малък от тези, в които бе летял досега: капитанското кресло се намираше само на метър от другите пултове. По-голямата част от повърхностите в помещението бяха отрупани с екрани, а през голям, извит илюминатор се откриваше панорамна гледка към звездите.

— Докладвайте текущото състояние на системите — нареди капитан Кийс.

Започна лейтенант Доминик:

— Комуникационните системи работят нормално, сър. Следим канала за съобщения на флотското командване на Рийч. Няма нови заповеди.

След мисията на „Ирокез“ Доминик бе подстригал косата си доста по-късо. Имаше и нова татуировка на лявата китка — вълнистата крива на Беселова функция.

— Осемдесет процента от крайните изпитания на реактора са преминали — докладва лейтенант Хол. — Кислород, подаване на енергия, въртене, налягане, всички параметри са в нормите, сър — усмихна се, но усмивката й не беше престорена както преди. Сега изглеждаше наистина щастлива.

Лейтенант Хикова седна в креслото и закопча колана си. Прибра черната си коса в стегнат кок.

— Състоянието на оръжейните системи е в нормите, сър. Кондензаторите на магнитното оръдие не са заредени.

Накрая се обади и сержант Лъвъл:

— Навигационните и сензорни системи работят, сър, параметрите са в нормите. Очаквам вашите заповеди.

Цялото внимание на Лъвъл бе насочено към пулта. На предвидения за ИИ постамент близо до навигационния пулт примигна малка холограма на Кортана.

— Крайните изпитания на двигателите протичат гладко, капитане — рече тя. — Личният състав е на борда. Разполагате с половината мощност, ако искате да задвижите кораба. Генераторите на Фуджикава-Шоу са в готовност… можете да ни изведете в хиперпространството, когато пожелаете.

— Отлично — каза капитан Кийс.

Кийс огледа екипажа си и остана доволен от това как ги бе закалила мисията на Сигма Октанус. Нерешителните им и измъчени изражения и нервната превзетост бе изчезнала. Добре, каза си той. Сега ще имам нужда от всеки от тях и то в най-добрата му форма.

По настояване на капитан Кийс екипажът бе запознат с мисията или поне с част от нея. Казано им бе, че трябва да се опитат да се доберат до технологии на Съглашението, като целта им бе да обезвредят един от извънземните кораби и да го върнат обратно невредим. Те обаче не знаеха какви бяха залозите в тази игра.

— Приближаваме периферията на системата Рийч — рапортува сержант Лъвъл. — В готовност за генериране на хиперпространствени…

— Капитане! — изкрещя лейтенант Доминик. — Пристигна съобщение с приоритет „Алфа“ от главната квартира на флотското командване на Рийч… сър, Съглашението ги атакува!