Ерик Нюланд
Падането на Рийч (18)

Глава 16

0300 часа, 17 юли 2552 (по Военния календар) / разрушител на КУОН „Ирокез“ на рутинна патрулна обиколка в системата Сигма Октанус

Командир Якоб Кийс стоеше на капитанския мостик на „Ирокез“. Беше се подпрял на медното перило и оглеждаше звездите в далечината. Искаше му се обстоятелствата, свързани с първия му полет като командир на кораба, да бяха по-благоприятни, но напоследък трудно се намираха опитни офицери и той бе получил заповедите си. Обиколи кръглата кабина, като се вглеждаше в екраните и мониторите за състоянието на двигателя. Забави ход пред екраните, които показваха звездите пред кораба и зад него. Все още не можеше да свикне напълно с гледката в далечния космос. Звездите бяха така ярки и тук изглеждаха толкова различно от онези около Земята.

„Ирокез“ бе слязъл от космическите докове на Рийч, една от най-големите космически бази на КУОН, едва преди три месеца. Даже още не бяха инсталирали ИИ. Както и добрите офицери, така и сложните компютърни системи с изкуствен интелект също бяха невероятно дефицитни. Все пак „Ирокез“ бе бърз, с отлична броня и въоръжен до зъби. Не би могъл и да мечтае за по-добър кораб. За разлика от фрегатите, на които бе пътувал преди — „Мериветер Луис“ и „Лятна нощ“, този кораб бе разрушител. Той тежеше почти колкото двата му предишни кораба взети заедно, а бе само със седем метра по-дълъг. Някои от флотата смятаха, че тежките кораби не са удобни за бой, че са твърде бавни и тромави. Те забравяха обаче, че разрушителите на КУОН носеха две магнитни оръдия, двадесет и шест уголемени ракетни установки „Арчър“ и три ядрени бойни глави. За разлика от другите кораби този не разполагаше с едноместни изтребители. Допълнителното му тегло се дължеше на близо двуметровата броня от „титан-А“, която го покриваше от носа до опашката. „Ирокез“ можеше преспокойно да издържи и най-яростната атака.

Някой в корабостроителницата се бе вдъхновил от името на кораба и на левия и десния му борд бяха нанесени две дълги ивици кървавочервена боя, като бойна окраска по лицето на индиански войн. Те изобщо не отговаряха на правилата и трябваше да се махнат, но командир Кийс тайно харесваше тази украса. Той седна в командирското кресло и загледа в младшите офицери пред своите пултове.

— Има пристигащи съобщения — докладва лейтенант Доминик. — Текущи доклади от Сигма Октанус Четири и от наблюдателния пост „Архимед“.

— Изведете ги на моя екран — каза Кийс.

Доминик бе един от неговите ученици в академията. Бяха го прехвърлили на Луна от Университета по астрофизика в Париж, след като сестра му бе загинала в битка. Той бе нисък, с жилаво атлетично тяло и рядко се усмихваше — винаги се държеше делово. Кийс ценеше това му качество. За останалите офицери на мостика обаче, командирът нямаше чак толкова високо мнение.

Пред пулта за управление на оръжията седеше лейтенант Хикова. С дългите пръсти на тънките си ръце тя бавно проверяваше състоянието на оръдията в почти лунатичен унес. Освен това тъмната й коса винаги падаше пред очите. Странно, но от досието й се виждаше, че е преживяла няколко нападения на Съглашението, така че липсата на ентусиазъм може би просто се дължеше на умора от сраженията.

Лейтенант Хол отговаряше за вътрешните операции на кораба. Изглеждаше достатъчно компетентна. Униформата й винаги бе добре изгладена, русата й коса бе пусната точно до разрешените по правилник шестнадесет сантиметра. Бе автор на седем статии по физика в областта на хиперпространствените комуникации. Единственият проблем бе, че тя винаги се смееше и се опитваше да го впечатли, понякога за сметка на колегите си офицери. Кийс не харесваше подобни прояви на амбиция.

Офицерът по навигацията, лейтенант Джагърс, бе най-големият му проблем. Може би понеже навигацията бе силната страна на командира, никой на този пост нямаше да му се стори на висота. От друга страна, лейтенант Джагърс бе с раздразнителен характер, а когато Кийс се качи на борда, му се стори, че малките кафяви очи на лейтенанта са странно изцъклени. Можеше да се закълне, че е усетил и мирис на алкохол в дъха му. Нареди да се направи кръвен тест, но резултатите бяха отрицателни.

— Какво ще наредите, сър? — попита сега Джагърс.

— Следвайте това направление, лейтенант. Ще завършим патрулната обиколка около Сигма Октанус и тогава ще ускорим, за да влезем в хиперпространството.

— Разбрано, сър.

Командир Кийс се отпусна в креслото си и изтегли малкия екран от страничната облегалка. Прочете почасовия доклад от наблюдателния пост „Архимед“. Данните за регистрираната голяма маса бяха любопитни. Бе твърде огромна дори за най-големия транспортьор на Съглашението… и все пак тази форма му се стори странно позната. Измъкна лулата от джоба си, запали я, дръпна веднъж и изпусна ароматния дим през носа си. Кийс не би си и помислил да пуши на другите кораби, на които бе служил, но тук… е, командният състав се радваше и на някои привилегии.

Той изтегли файловете си от академията — няколко теоретични статии, които наскоро бяха привлекли вниманието му. Една от тях, помисли си той, може би щеше да даде обяснение на необичайните данни от наблюдателната станция. Тази статия отначало бе привлякла вниманието му заради името на автора. Той никога нямаше да забрави първата си мисия с д-р Катрин Хелси, нито пък имената на децата, които бяха изследвали. Той отвори файла и се зачете:

Астрофизическо списание на Космическото управление на Обединените нации 034-23-01

Дата: 09 май 2540 (по военния календар)

Код на секретност: няма

Код за общ достъп: неприложимо

От: Старши лейтенант Фаяд 034 (служебен номер [ПОВЕРИТЕЛЕН]), Военноморска разузнавателна служба към КУОН

Тема: Измерими масово-пространствени деформации в пространството на „Шоу-Фуджикава“ (известно още като „Хиперпространство“)

Ниво на достъп: неприложимо

 

/начало на файла/

 

Резюме: Свойството на масивните тела да изкривяват пространството са добре описани от общата теория на относителността на Айнщайн. Тези деформации обаче се усложняват от аномалните квантови гравитационни ефекти в пространствата на „Шоу-Фуджикава“ (ШФ). Използвайки струнен анализ, може да се покаже, че в ШФ пространството обект с голяма маса води до изкривяване, надхвърлящо с един порядък предвижданото от теорията на относителността. Това изкривяване обяснява защо няколко малки обекта, групирани плътно един до друг в ШФ пространството, могат да се интерпретират погрешно като един обект с голяма маса.

 

За продължение натиснете „ENTER“.

Командир Кийс се върна към силуета от доклада на „Архимед“. Предният му край много напомняше на издутата глава на кит. При тази мисъл го побиха студени тръпки. Отвори бързо базата данни на КУОН за всички познати кораби на Съглашението. Започна да я преглежда, докато не откри тримерно изображение на един от техните средно големи бойни кораби. Завъртя го в три четвърти профил и после го наложи върху силуета от доклада, като намали малко мащаба. Съвпадаше идеално.

— Лейтенант Доминик, свържете ме незабавно с командването на флота. Приоритет „Алфа“.

Лейтенантът скочи от креслото си:

— Да, сър!

Останалите офицери на мостика погледнаха към командира, после си размениха погледи. Кийс изтегли картата на системата на електронния си бележник. Силуетът, регистриран от поста, се движеше по курс директно към Сигма Октанус IV. Това потвърждаваше теорията му.

— Насочете ни по курс нула-четири-седем, лейтенант Джагърс. Лейтенант Хол, тяга на реакторите сто и десет процента.

— Да, командире — отвърна лейтенант Джагърс.

— Реакторът прегрява, сър — докладва Хол. — Излизаме от препоръчителните работни параметри.

— Време за достигане на целта?

Джагърс направи изчислението, после вдигна глава.

— Четиридесет и три минути — отвърна той.

— Твърде бавно — промърмори командир Кийс. — Реактори на сто и тридесет процента, лейтенант Хол.

Тя се поколеба.

— Сър?

— Направете го!

— Да, сър! — тя подскочи, като ударена от електрически ток.

— Командира на флота е на линията, сър — съобщи лейтенант Доминик.

На главния екран се появи обветреното лице на адмирал Майкъл Станфорд. Командир Кийс въздъхна с облекчение. Адмирал Станфорд се славеше като разумен и интелигентен човек. Той щеше да разбере ситуацията.

— Командир Кийс — каза адмиралът. — Самият бивш „учител“, а? Това е каналът за спешни съобщения, синко. Дано да е нещо важно.

Командир Кийс не обърна внимание на очевидно снизходителния тон. Знаеше, че много хора от командването смятаха, че той не заслужава да командва нищо повече от класна стая, а някои може би мислеха, че дори това му е много.

— Системата Сигма Октанус ще бъде нападната, сър.

Адмирал Станфорд вдигна вежди и се приближи до екрана.

— Молбата ми е всички кораби, които се намират в системата, да се срещнат с нас при Сигма Октанус IV. И всички кораби от близките системи да се отправят насам с максимална скорост.

— Покажи ми какво си открил, Кийс — каза адмиралът.

Командир Кийс му показа първо силуета, получен от наблюдателната станция.

— Кораби на Съглашението, сър. Очертанията им се припокриват. Сондите ни ги възприемат като единичен обект, защото хиперпространството се изкривява от гравитацията по-силно от обикновеното пространство.

Адмиралът слушаше разсъжденията му навъсено.

— Вие сте се сражавали срещу Съглашението, сър. Знаете колко прецизно могат да маневрират с корабите си през хиперпространството. Аз самият съм виждал десетина извънземни кораба да излизат в обикновеното пространство в идеална формация, на по-малко от километър един от друг.

— Да-а — промърмори адмиралът. — И аз съм го виждал. Добре Кийс, отлично. Ще ви пратя всичко, което мога да намеря.

— Благодаря ви, сър.

— Ти само стой там, синко. Желая ти успех. Край на връзката.

Екранът потъмня.

— Сър? — обърна се към него лейтенант Хол. — Колко са корабите на Съглашението?

— По моя преценка четири средно големи кораба — отговори Кийс. — С размера на нашите фрегати.

— Четири вражески кораба? — глухо каза лейтенант Джагърс. — Та какво можем да направим ние!

— Какво ли? — каза студено командир Кийс. — Да изпълним дълга си.

— Моля за извинение, командире, но това са четири кораба на Съглаше… — започна да възразява Джагърс.

Кийс гневно го прекъсна.

— Млъкнете веднага!

Той направи пауза, като претегляше думите си.

— Сигма Октанус Четири има седемнадесет милиона жители, лейтенант. Нима предлагате просто да останем тук и да гледаме как Съглашението превръща планетата в къс стъкло?

— Не, сър — той сведе поглед към палубата.

— Ще направим всичко, което е по силите ни — каза командир Кийс. — А междувременно свалете предпазителите на всички оръжейни системи, приведете екипажа в готовност, загрейте магнитните оръдия и махнете защитата на един от ядрените заряди.

— Да, сър! — каза лейтенант Хикова.

От вътрешния пулт долетя алармен сигнал.

— Хистерезисната крива на реактора достига критични нива — докладва лейтенант Хол. — Свръхпроводящите магнити са претоварени. Всеки момент ще настъпи срив в охлаждащата система.

— Изхвърли първичния охладител и напомпай резервния — нареди Кийс. — Така ще спечелим още пет минути.

— Разбрано, сър.

Командир Кийс нервно си играеше с лулата си. Не си правеше труда да я пали, само я бе захапал за края. След това я остави. Този нервен навик не даваше добър пример на офицерите. Сега не можеше да си позволи лукса да изразява своите опасения. В действителност изпитваше ужас. За да могат да се противопоставят на четири кораба на Съглашението, им бяха нужни поне седем разрушителя. В най-добрия случай можеше да се надява да привлече вниманието им и да ги надбяга, с надеждата да ги отклони от планетата, докато останалата част от флота успее да пристигне. Но разбира се, можеше да се окаже, че тези кораби на Съглашението са по-бързи от „Ирокез“.

— Лейтенант Джагърс — каза той, — изпълнете протокола на Коул. Изтрийте навигационните ни бази данни и след това генерирайте подходящ случаен изходящ вектор от системата Сигма Октанус.

— Да, сър — той се засуети над контролния пулт, после наведе глава, успокои треперенето на ръцете си и започна бавно да въвежда командите.

— Лейтенант Хол, подгответе се да изключите системите за безопасност на реактора.

Всички младши офицери замряха за миг.

— Да, сър — прошепна лейтенант Хол.

— Получаваме съобщение от периферията на системата — обяви лейтенант Доминик. — Фрегатите „Алианс“ и „Гетисбърг“ се насочват към нас с максимална скорост. Очаквана среща след… един час.

— Добре — каза командир Кийс.

Един час или един месец нямаше почти никакво значение. Тази битка едва ли щеше да трае повече от няколко минути. Не можеше да се сражава с врага, защото той го превъзхождаше значително по огнева мощ. Не можеше и да му избяга. Трябваше да намери друго решение. Не казваше ли винаги на студентите си, че ако не можеш да намериш решение, значи използваш неправилна тактика? Трябва да промениш правилата. Да промениш гледната си точка — каквото и да е, стига да ти помогне да намериш изход от безнадеждното положение.

Черното пространство около Сигма Октанус IV закипя и се изпъстри със зелени проблясъци.

— Кораби навлизат в нормалното пространство — обяви лейтенант Джагърс. В гласа му се долавяше паника.

Командир Кийс стана на крака. Беше сбъркал. Корабите, които се появиха, не бяха четири фрегати. От хиперпространството се появиха две фрегати, които ескортираха разрушител и транспортьор. Кръвта във вените му замръзна. Бе присъствал на битки, в които един разрушител на Съглашението превръщаше кораби на КУОН в швейцарско сирене. Плазмените му торпеда можеха да проникнат за секунди дори и през двуметровата титанова броня на „Ирокез“. Техните оръжия изпреварваха със светлинни години тези на КУОН.

— Техните оръжия… — повтори тихо командир Кийс. Да, имаше трета възможност.

— Продължете с тази скорост и променете курса на нула-три-две.

Лейтенант Джагърс се завъртя в креслото си.

— Но така неминуемо ще се сблъскаме с техния разрушител, сър.

— Да, знам — отвърна командир Кийс. — Всъщност точно на това разчитам.