Дъглас Адамс
Ресторант „На края на Вселената“ (28)

Глава XXVII

— Надявам се, че си хапнахте добре!? — каза Зарниууп на Зейфод и Трилиън, щом се материализираха отново на мостика на звездолет „Златно сърце“ и останаха да лежат на пода, като се задъхваха.

Зейфод отвори някои от очите си и го изгледа кръвнишки.

— А, ти ли си? — изсъска той.

Изправи се, залитайки, на крака и неуверено тръгна да търси стол, на който да се тръшне. Намери един и се тръшна в него.

— Програмирал съм компютъра с Невероятностните координати, на нашия полет — каза Зарниууп. — Ще пристигнем много скоро. Междувременно защо не се отпуснете и подготвите за срещата?

Зейфод нищо не каза. Стана от мястото си и отиде до един малък шкаф, от който извади бутилка Джанксова ракия и отпи голяма глътка.

— И като приключим с това — каза Зейфод яростно, — край, нали? Свободен съм да правя каквото си искам, да се излежавам на плажа и т.н., нали така?

— Зависи какво ще излезе от срещата — каза Зарниууп.

— Зейфод, кой е този човек? — попита Трилиън с треперещ глас, като стана, клатушкайки се, на крака. — Какво прави тук? Защо е на нашия кораб?

— Това е един много глупав човек — каза Зейфод, — който иска да се срещне с човека, който управлява Вселената.

— Аха — каза Трилиън, като взе бутилката от Зейфод и отпи, — парвеню значи.