Дъглас Адамс
Ресторант „На края на Вселената“ (14)

Глава XIII

Форд Префект се втурна на мостика на „Златно сърце“.

— Трилиън! Артър! — развика се той. — Работи! Корабът отново функционира!

Трилиън и Артър спяха на пода.

— Хайде, ставайте де, ние отново се движим, отново летим — каза той, като ги риташе, за да се събудят.

— Здравейте, приятели — забръщолеви компютърът. — Много ми е приятно, че съм пак сред вас, уверявам ви. Искам само да ви кажа, че…

— Я да млъкнеш! — прекъсна го Форд. — Кажи ни къде, по дяволите, се намираме.

— На Фрогстар, Свят B, и ей богу, по-голямо бунище не съм виждал — каза Зейфод, като изтича на мостика. — Здравейте, момчета, сигурно толкова се радвате, че ме виждате, че нямате думи да ми кажете какъв голям симпатяга съм аз.

— Че си какво? — попита Артър сънливо и се надигна от пода, без да разбира какво всъщност става.

— Знам как се чувствате — продължи Зейфод. — Толкова съм велик, че дори и аз си връзвам езика, когато трябва да говоря за себе си. Хей, страшно се радвам, че ви виждам, Трилиън, Форд, Маймунеко. Хей, ъъъ, компютър…

— Здравейте, мистър Бийблброкс, за мене е голяма чест, сър, да…

— Млъкни и ни измъкни оттука, но бързо, много бързо.

— Готово, приятел, къде искаш да отидеш?

— Където и да е, няма значение — извика Зейфод. — Всъщност има! — поправи се той. — Искаме да отидем в най-близкото заведение за обществено хранене!

— Готово — каза компютърът весело и в същия миг една страхотна експлозия разтърси мостика.

Когато Зарниууп с насинено око влезе след около минута-две, той само изгледа четирите облачета дим с любопитство.