Иван Пейчев
Със всичко вече съм…

Със всичко вече съм

се съгласил,

животът ми е някакво

постановление,

какво, че пада златен

лист над мене,

какво, че в позлатения

простор на есента

умира нейното безшумно

злато

и птиците

оставят своите сенки.

Аз вече съм се примирил

със всичко.

Аз вече съм забравил вече всичко,

в света ми липсва

злато на листа,

в света ми липсва

златния простор,

в света ми липсват

облаците бавни,

пронизани от птичите

крила,

пронизани от моя

тъжен поглед,

пронизани от моето

съгласие.