Иван Пейчев
Изгрявало е…

Изгрявало е

ясното голямо слънце,

а те мечтаели

за свободата.

Вървяло е голямото

небе,

а те мечтаели

за свободата.

И дъжд и стръмен

вятър са вървели

и мокър сняг

е падал.

върху тях,

а те мечтаели

за свободата.

О, как съм им

завиждал,

че са тръгвали

със недостатъчно

патрони

и със пушки

горчиви от ръжда.

И, как съм им завиждал

за мечтата,

за тяхното величие

и гибел,

а най-вече за тяхното

незнание,

че който е постигнал

свободата

не вижда ясното

голямо слънце

и дъжд и стръмен вятър

и мокър сняг

не падат върху него,

а само

безпощадността

и безпощадното

безсъние прииждат