Иван Пейчев
Далечно плаване

На Никола Мавродинов

Ти често в есенните бегли дни

стоеше тук на камъка, изгладен

от време и вълни,

и твоя поглед чезнеше във хоризонта.

Безсилно слънце милваше ръката ти

със белези и хълмчета корави от веслата,

с тъмнеещи реки от бавна кръв.

Зовеше твоя залив, очертан

с гори от бронза стар,

но ти стоеше неподвижен, слян със камъка,

а твоя поглед чезнеше все там във хоризонта.

Приспало кораби и ладии,

огладило най-тънките си гънки,

морето идваше при теб.

То чуваше как бие тъй полека,

съвсем полека твоето сърце

и ти говореше, угрижено снишило глас.

Над вас лениви гларуси

пронизваха простора ведър,

а ти се разговаряше с морето.

Във дългата беседа

изплуваше голям самотен кит,

над мачтите притихваха пасати

и жълти тигри дебнеха в тръстиките

край мрачните тропически реки.

С метална неподвижност се изрязваха

високи палми в зноя,

гасяха бури пламъка спокоен на южните звезди,

в безумна лунност тънеха лагуни,

колибри светеха —

и трепкаха с хриле върху палубата

сребристи влажни риби.

О, твоя кораб беше тъй далече!

О, тъй далеч бе твоя кораб, влюбен във безкрайността!

И странните названия

Баб-Ел-Мандеб, Валпарайзо, Гваделупа

звучеха като заклинания,

в които се откриваше света

без разстояния, без граници!

Как продължителен бе този разговор с морето,

като далечно плаване,

като завръщане в далечното отечество.

Когато потъмнееха скалите

и влажни сенки спираха на кея,

с далечността във себе си —

ти тръгваше, взел сбогом от морето.

Морето те обичаше, но ти —

ти повече обичаше морето

и твойте стъпки нивга не отвеждаха

отвъд дълбоко синята черта,

навеки свързала сърцето ти със хоризонта.

Крайбрежната позлата се топи.

Нощта е близко.

Ниско над водата

денят се мярва за последен път

с безжизнената чиста бледнина

на близката си смърт.

Трепти денят на чайките с крилата

всред есенния безпощаден мрак

и ти, моряк, не ще се върнеш вече.

Последният попътен вятър вее

и в залива небето се издува

като огромно корабно платно,

над твоя камък стръмно се люлее

последната, най-тъмната вълна,

и ти ведно със нея ще отплуваш

в посоките на безпределността.