Иван Пейчев
Отплуване

На Божидар Божилов

Ако след тебе бавната вълна

остави върху пясъка крайбрежен

студена пяна, сол и светлина

и твойте стъпки по брега изчезват;

ако зад борда в сънното море

за миг се стрелнат едролюспи риби,

подплашени с отблясъка горещ

на вдигнатата котвена верига;

ако самотни чайки загребат

с крила покоя неподвижно светъл

и видиш за последен път брегът,

изрязан рязко в синьото безветрие —

в сърцето си какво ще вземеш ти,

какво ще вложиш в себе си завинаги?

Седефът ли, прохладен и златист,

в разтворената звездна раковина

на утринта над морския простор?

Солената целувка върху устните

или сълзата в тъмното око,

погълнала небе, вода и суша?

Ти ще отплуваш и от нощ до нощ

ще се утайва в теб морето шумно,

пречупило в кристалната си площ

рибарите край мъртвата лагуна

и черните носачи на памук,

и стачници в замрелите пристанища,

и татуиран гневно свит юмрук,

разплискал с удар пръстените кани.

Ти дълго ще пътуваш и при теб

ще се разсейва сумракът каторжен,

и в твоето обветрено лице

морето бронз и свобода ще сложи.

В загадъчната смътна далнина

зората ще се ражда и умира,

но не забравяй бавната вълна,

безшумно заличила твойте дири.

Морето ще разкъса твоя флаг

и котвата желязна ще изтръгне,

ако не е със тебе оня бряг,

от който ти за някъде си тръгнал.