Уилям Карлос Уилямс
Картини от Брьогел

I. Автопортрет

Чернена зимна шапка над

възсини весели очи

глава и рамене се ширят само

 

върху тясното платно

кръстосани ръце едно ухо

израснало отдясно се показва

 

лицето леко наклонено е

от тежко ленено палто

с широки копчета

 

достигащи яката над която е изпъкнал

едър нос

очите са обаче зачервени

 

сигурно към много работа

е пристрастен

но китките са деликатни

 

на човек изобщо

никога не хващал

ръчен труд небръснат е

 

брадата руса неподстригана е

няма време да се гу-

би трябва да рисува

II. Пейзаж с падането на Икар

Според Брьогел

падането на Икар

било през пролетта

 

орачът обработвал

свойта нива

и годината събудена

 

показвала си всички

накити трептяща

близо

 

до брега крайморски

в пълно

безразличие

 

излегнал се на слънцето

стопило капещия

восък на крилата

 

неусетно

край брега се

мярнала

 

почти незабелязана следа

била е

давещият се Икар

III. Ловците в снега

Зима е навсякъде

сред ледените планини

на заден план завръщане

 

от лов към вечерта

отляво

яките ловци отвеждат свойта

 

хайка фирмата на кръчмата която

е увиснала от

счупената панта е елен разпятие

 

от своите рога замръзналият

двор на кръчмата е

празен само пламнал е огромен

 

огънят от вятъра разпалван и край него

насъбрали се жените

го наглеждат а отдясно

 

хълмът е разкрит мотив с пързалянето

Брьогел живописецът

с око набито е избрал

 

един-единствен храст през зимата и неговият

преден план

допълнил е картината

IV. Поклонението на влъхвите

По Рождество

аз вече поклоних се на

Младенеца взет в ръце от свойта Майка

 

Мъдреците в тайния си

блясък

Йосиф и войниците

 

от свитата

с лицата си недоверчиви

образуват сцена вдъхновена да речем

 

от Италиански майстори

но с тази разлика че

майсторското

 

изпълнение

е на духа духа неизчерпаем

чийто белег тука е навсякъде

 

дух жив и незадоволен от

това което му се иска

и което той не може да направи

 

се е съгласил върху сюжета за да

нарисува тъй блестящо

с палитрата на очевидеца

 

очите сведени на Девата

изкуството е

дароприношение от наше поклонение

V. Селска сватба

Наливай виното съпруже

редом до

съпругата която властвува с коси

 

над слепоочията има герб

от зряло жито

на стената редом до

 

сътрапезниците седнали на дълги маси

и свирачите са си на свойто място

има ловно куче под

 

масата и тукашният Кмет брадат

представен е жените с

шапките кососани

 

си бъбрят завистливо но съпругата

с ръце на коленете

наблюдава мълчаливо притеснена ястия

 

познати са наслагани

и мляко квасено Бог знае на каква

подпора дървена направена е

 

от вратата на хамбара а от двамата

прислужващи единият е по палто

червено и с лъжица в панделка на неговата шапка

VI. Коситба

Това което живо е в

духа човешки

произлиза

 

от стремежите му тайни към

изкуството, изкуството, изкуството!

картината

 

която Ренесансът

се опита да си върне

но която

 

потвърди отново житните полета

развълнувани от

вятъра

 

косачите с ботушите

обръщат си

сеното

 

паберките вече са на работа

тук техните блага са —

свраките

 

конете впрегнати и никой

не можа да

заличи това

VII. Жътва

Лято е!

картината се образува

около млад

 

жътвар намерил удоволствие

от обедната си почивка

и съвсем

 

откъснал се

от утринния труд

излегнал се

 

направо спи

разгърдил се

но гръб

 

жените

му донесли за обяд храна

и може би

 

в добавък вино

те клюкарстват хором

под едно дърво

 

чиято сянка

той нехайно

не използва за да

 

не пристане

в центъра на

тяхната вселена прозаична

VIII. Сватбен танц на открито

Създадената от артиста

да кръжи и да

кръжи в танц

 

празнично облечената

радостна тълпа от селяни

възбудени и техните

 

мари-маргота с едри задници

заляла е

площада на пазара

 

който е използван от жените с

бели шапчици

колосани

 

притичват те или отправят се без неудобство

ком окрайнината на

гората

 

повратливи с

техните обувки груби и

по старовремски гащи

 

викащи устати

Иха!

тропат с токовете те

IX. Притча за слепците

Ужасна но учудваща картина

притча за слепците

без червено

 

в композицията е изобразена група

просяци предвождани

едни от други по диагонала който прекосява

 

картината отгоре чак до долу

след ръба

на падане накрая в бездната

 

където композицията свършва

свършва и картината в чието дъно

никой зрящ

 

не си представя фигурите

тъй небръснати на клет-

ниците с жалките багажи

 

някаква паница

за миене съзира се

колиба и издигнат връх на църква

 

вдигнати лица

като че ли към светлината

няма никаква подробност чужда

 

на композицията те едни след

други са с тояжките в

ръка напредват до провала.