Езра Паунд
Парацелз постигнат

Не съм човек аз вече и защо ли трябва

да бъда от човечеството, в накити да се обличам?

Познавах хора, много хора, но дори един от тях

не беше толкова свободен като мен

и като мен да бъде чист естествен елемент,

мъглата изостави огледалото, и виждам.

Виж! опакото на света препълнено е с форми —

навалицата им шуми по видимия свят

и ние, същества без форма, се издигаме —

неосезаеми флуиди, сътворени хора,

на статуи подобни с вдигната основа,

която шибана от лудата река трепери,

спокойствието в нас е само, в нас е само.