Дилън Томас
Не към теб

Приятелю, за враг аз те извиквам.

 

Ти с фалшивия петак под вежда,

ти, мой приятелю с така подкупващ вид,

дето лъжата ловко ми хързулна,

когато месинговата ти наглост

най-срамежливата ми тайна заоглежда

с блещукащ в погледа ти зов,

додето зъбчето на моята любов

неочаквано, на сухо жулна,

та се препънах и засуках болка,

който извиквам днес да се яви като крадец

и спомена, задействан от огледала,

с номера на усмивката си тъй разгулна,

ловкостта на ръката в кадифена ръкавица

и моето сърце цяло под твоя чук,

някога ти бе тъй откровен и весел —

домашен дух без пориви и страсти,

та никога не ми минавате и мисъл,

додето една истина във въздуха отмести,

 

че колкото и да ми бяха мили

еднакво и налице, и наопак,

приятелите ми са врагове върху кокили

е глави, обвити от коварен облак.