Дилън Томас
Фенери светнат ли

Фенери светнат ли, светият лик

във осмоъгълник от непривично зарево

повехнал би, на любовта момчето

би бдяло над блаженството си кратко.

Чертите в техния потаен мрак

са плът, но дойде ли денят измамен,

пигментът блед от устните й пада,

повивките на мумията мъртва

откриват някогашна древна гръд.

 

Да мисля със сърцето си съм учен,

ала и то като ума е сляпо.

Да мисля с пулса си съм възпитаван —

забърза ли, със него да забързвам,

додето се сравнят поле и покрив.

И аз препускам, пренебрегнал времето —

брадатия спокоен господин,

разрошен от египетския вятър.

 

От толкова години слушам думи —

би трябвало да се променя нещо.

 

Онази топка, дето хвърлих в парка,

като играех, още не е паднала.