Дилън Томас
Подкрепяй зрака

Подкрепяй зрака, ни забулвай лунната снага,

ни вятъра загърбвай, който по костта не вее,

но мозъка дванайсеторен свличай от кръга;

нощта обсебвай, ни служи на царя на снега,

умът на който въздуха бухлат изтънко вае

в звезди полярни с ледени висулки за лъчи.

 

Шепни за пролет, ни гази петльовите яйца,

ни времето обратно пак в смокините набивай,

но присади четириплода в своите селца;

в часа на скрежа бял отглеждай огнени слънца,

в червенооките градини ситен сняг засявай,

в годините на младостта — растителния век.

 

И бди над всичко, ни забравяй дяволската нива,

ни като кръволок по семе бухльово никни,

но огради с ребрата си тази планета жива;

към хора на завеяните смъртната гълчава,

о, господине мой, през пеещ облак проникни

и мандрагора изтръгни от костния ни корен.

 

Бушувай нечовешки над кръжащия се храст,

о, пръстен морски, ни скърби, отплавам ли на воля

от смъртните любовници далеч от всяка пръст;

ни моята любов когато в костите на кръст

се люшне между птиците лъкострелчати гола,

не се върти с петела върху рошавата ос.

 

Ти, който даде на морето в образа му цвят

и на събрата ми от глина — образ, а в потопа

небесния ковчег напълни с цветен дубликат;

о ти, заря на всички карти с образ непознат,

създай от мене свят сега, тъй както аз без злоба

в човешки весел лик превърнах твоя крачещ кръг.