Дилън Томас
Дръжте се здраво в тези древни часове на куковия месец

Дръжте се здраво в тези древни часове на куковия месец,

под вялата, четвърта лудост върху хълма на Гламорган,

дорде цветът зелен нагоре язди, за гонитбата на времето;

времето у един ездач на лудостта като човек от село

над скоковете на ездата с ловката си хрътка по петите

подкарва хората ми, рожби мои, от надвисналия юг.

 

За тебе, селски край, ловът е лятото, а декемврийски вирове

около кран и водна кула около надвиснали дървета

не виждат кънки този пети месец, птиците са отлетели;

дръжте се здраво, мои селски рожби, в разказния свят,

дорде зелената гора умира и сърните се повалят,

този пресечен и препускащ пръв сезон, за дивеча на лятото.

 

И ето екналите рогове на Англия със звук на образ

събират снежните ви конници и този хълм четириструнен

над морското черво отекнал гръмко, канарите съживява;

препятствия, огради, пушки сред надигащите се морени

като пружина в менгеме пропукват се, април костотрошача,

лисват на лудостта ловеца и надеждата, държана здраво

 

Четири времена като подплата падат над земите алени,

разхождат се на рожбите ми по лицата с кървава опашка,

времето, във ездач възправено, от впрегнатата долина;

дръжте се здраво, мои селски палавници, че сокол се спуска,

Гламорган се изправя златен цял, за падащите птици.

За вас ловът е лятото, додето пролетта препуска с гняв.