Дилън Томас
Един развой във небесата на сърцето

Един развой във небесата на сърцето

превръща влага в суша; златно жито

прораства и злия мраз на гроба.

Един нов лъх, над вените развихрил грива,

нощта превръща в ден; кръвта изгрява

за червеевата прокоба.

 

Един развой в окото предвещава

мрак на костта; плодилата утроба

засмуква в себе си небитието.

 

Едно смрачаване в небето на окото

преполовява зрака му; морето

се срива пред брега без мяра.

И семето, което брули слабините,

събира само част от плодовете,

додето вятърът примира.

 

в плътта и костите са ветровете

влажни и сухи; живи редом е мъртви —

два призрака — се движат пред окото.

 

Един развой във небесата на света ни

превръща призрак в призрак; всички тленни

на двойна сянка стават жертви.

Един развой луната в слънцето издухва,

завесата от суха кожа смъква

и ти, сърце, предаваш своите мъртви.