Азиз Джелил
Приказките на Назъм Хикмет

Млади читатели,

Авторът, чиито приказки държите в ръце, е един от най-големите турски писатели. Неговите стихотворения и романи са преведени на десетки езици. Пиесите му се играят на най-големите театрални сцени. В бурния си обществен и литературен живот той намира време и за вас, младите, към които винаги е хранил най-искрени чувства. Тази любов го вдъхновява и като плод на това се раждат настоящите приказки с източен сюжет.

Назъм Хикмет Ран е роден на 20.I.1902 година в град Солун. Под влияние на дядо му, който е бил паша, го записват във военноморско училище. Не минава много време и дръзкият юноша взима участие в неголям бунт, за което бива изключен от училището.

През 1921 година Назъм Хикмет е вече студент в Москва, в Комунистическия университет за трудещите се от Изток. Завършва го и през 1928 година се връща в Турция. За активно участие в антифашистката борба бива затворен. Излежава няколко присъди, като десет години по-късно (1937 г.) фашистката реакция в Турция го осъжда на цели двадесет и осем години затвор. Под натиска на прогресивните обществени сили от цял свят правителството след време се вижда принудено да го освободи. През 1951 година той за втори път заминава за СССР. За поета Съветският съюз става втора родина.

Назъм Хикмет е бил скъп гост и в нашата страна. Паметните дни от неговото посещение са предадени със затрогваща любов е книгата на Блага Димитрова „Назъм Хикмет в България“.

Седемнадесетгодишното пребиваване в затворите е причина рязко да се влоши здравето на големия писател и обществен деец (той бе и член на Световния съвет на мира). На 3.VI.1963 г. спира да тупти сърцето на поета.

Приказките на Назъм Хикмет се обособяват като самостоен и своеобразен дял сред богатото му и разнообразно творчество. Те се отличават с висока поетичност, образност и мелодичен език. В тях прозира любов и отлично познаване на турското народно творчество. И не само това. Ако вие, млади читатели, вникнете повече в съдържанието на приказките, ще се убедите още веднъж, че Назъм Хикмет е от онези творци, които в най-тежките дни на своя народ намират сили да не се затварят в себе си, а да воюват. Да воюват с цялото многообразие на поетичната форма. Неслучайно именно към 1936 година, време на общо настъпление на реакцията в Турция, по страниците на вестник „Акшам“ започват да излизат неговите, художествени миниатюри, които колкото сладко и приятно да галят сърцето, толкова и остро въздействуват на разума. Неговите сюжети имат пряко отношение към злободневните проблеми на времето. Достатъчно е да се прочете „Втора приказка за моя син“, за да се убеди човек, че задачите на писателя-комунист Хикмет са далеч по-широки, че той разкрива идеите на марксизма-ленинизма. В образа на белобрадия старец, „по-мъдър от най-добрите и по-добър от най-мъдрите“, недвусмислено виждаме обаятелния образ на вожда на Великата октомврийска социалистическа революция.

В друга приказка — „Кума Лиса и Келоолан“ — той набляга не на известната идея, че човек трябва да бъде благодарен за направеното му добро, както е в народната приказка, а на неблагодарността и отговорността: Келоолан спасява лисицата от смърт. Кума Лиса в знак на благодарност го прави царски зет — чувството за добродетел е естествено за човека от народа. Но когато Келоолан става царски зет, той се самозабравя, хваща за опашката преструващата се на умряла Кума Лиса и я хвърля на бунището.

Назъм Хикмет вижда в своя син вас, младите, и в „Първа приказка за моя син“ ни уверява, че ако поемем неговия път, пътя на бореца комунист, трябва да знаем, че той е трънлив, изпълнен с лишения, трудности и само човек, който върви „неуморно, без страх от жажда“, „с вяра в сърцето си“, е достоен за него, само онзи, „който вярва, постига своето!“.

Една характерна особеност за приказките е, че авторът по различни начини осъвременява съдържанието им.

Най-хубавата приказка на Назъм Хикмет, в която прозата се слива с поезия — „Влюбеният облак“, — е написана по молба на Московската киностудия „Мултфилм“. По-късно претворена в мултипликационен филм, тя получава три международни награди — във Франция (1960 г.), Румъния (1961 г.) и Италия (1961 г.).

В тази приказка писателят обосновава победата на доброто над злото.

Предлагаме приказките на Назъм Хикмет не само на младия български читател, а и на всички, които ценят големия турски писател, с дълбока убеденост, че те ще почувствуват художествена наслада, ще почувствуват сладостта, която ни носи споменът за детството.