Назъм Хикмет
Келоолан

Живял някога Келоолан. Той имал само майка. Живеели те много бедно. Келоолан от сутрин до вечер слугувал, но парите даже за хляб не стигали. Ако не била помощта на съседите, Келоолан и неговата майка отдавна щели да умрат от глад. Веднъж един от съседите дал на Келоолан брадва и въже и му казал:

— Иди в планината и насечи дърва. Ще продадеш дървата, ще спечелиш пари и ще нахраниш и майка си, и себе си. После, ако работиш съвестно, може и за дъщерята на падишаха да се ожениш.

Благодарил Келоолан на съседа си. Сложил в торбата половината от хляба, останал от вечерята, взел под мишница брадвата, метнал въжето на рамо и се отправил към планината.

Стигнал Келоолан върха на планината, построил колиба насред гората и започнал да сече дърва. Сякъл той ден, два, сякъл три, а насечените дърва ги нареждал на купчини.

Така Келоолан прекарал в планината шест месеца.

Една сутрин в планината дошъл търговец на дърва. Харесали му дървата и той поискал от Келоолан да му ги продаде.

— За всяка купчина дърва искам по една жълтица — казал Келоолан.

Търговецът на дърва се съгласил. Дал на Келоолан пет жълтици и взел петте купчини дърва.

Келоолан решил веднага да се върне при майка си и да й каже:

— Мамо, ето ти пет жълтици. С едната купи продукти за в къщи, с другата си купи дрехи. След това иди в двореца и поискай да ми дадат дъщерята на падишаха за жена.

С тези мисли Келоолан тръгнал на път. По пътя срещнал един човек, който се готвел да удави в реката котка.

— Не убивай бедната котка, чичо! Продай ми я! Колкото поискаш, толкова ще ти дам — казал му Келоолан.

— Дай ми една жълтица и вземи котката! — рекъл човекът.

Келоолан дал на човека една жълтица и пуснал котката на свобода. Котката обаче не избягала, а тръгнала след него.

Така Келоолан напред, котката отзад, вървели към къщи. По пътя срещнали старец, който се готвел да убие куче.

— Не убивай бедното куче, дядо! — казал му Келоолан. — Продай ми го! Колкото поискаш, толкова ще ти дам.

— Дай ми две жълтици и вземи кучето! — рекъл старецът.

Келоолан дал на стареца две жълтици и пуснал кучето на свобода. Кучето обаче не избягало, а тръгнало след него.

Така Келоолан напред, след него котката, след котката кучето, вървели към къщи. По пътя срещнали старица, която се готвела да убие змия. Келоолан и на нея платил две жълтици и спасил змията от смърт. Змията запълзяла след Келоолан. Така Келоолан напред, след него котката, след котката — кучето, след кучето — змията, вървели към къщи. „Шест месеца работих, а за какво отидоха петте жълтици? Но ти, човече, спаси от смърт три живота…“ — размишлявал Келоолан. Изведнъж змията проговорила:

— Сине на човешкия род, ти ме спаси от смърт. За тази твоя добрина ще ти се отплатя така, че цял живот няма да ме забравиш. Слушай, аз не съм змия, а син на падишаха на духовете. Хайде да отидем при моя баща и той ще ти даде каквото поискаш.

Келоолан се съгласил.

Змията отново заговорила с човешки глас:

— Когато те заведа при баща ми, ще му кажеш: искам печата, който стои под езика ти. Разбра ли?

— Разбрах — казал Келоолан.

Тръгнали по-нататък. Змията отново проговорила:

— Ние живеем много далеч оттук. Ако вървим пеша, и за десет години няма да можем да стигнем. Хайде, качи се на гърба ми.

Казала тези думи змията, ударила чело в земята и се превърнала на кон.

Скочил Келоолан на коня и не успял да мигне с очи, когато се издигнал в небето и се спуснал право в двореца на духовете. Тук конят отново ударил чело и се превърнал в красив момък. Хванал той за ръка Келоолан и го завел при баща си. Бащата падишах седял на трон, украсен с бисери и диаманти.

Синът на падишаха на духовете разказал подробно на баща си за всичко, което се случило с него. Бащата падишах казал на Келоолан:

— Кажи какво искаш и аз ще изпълня желанието ти!

Келоолан поискал печата, който се намирал под езика на падишаха.

— Ще ти дам десетки торби с бисери, десетки гърнета със злато, само не искай този печат! — отговорил падишахът.

— Ако искаш да ми дадеш нещо, то дай ми печата, ако ли не — остани със здраве.

Принудил се падишахът да даде на Келоолан печата, който се намирал под езика му.

Взел Келоолан печата, благодарил му и тръгнал към къщи.

Вървял ден, вървял два, месец вървял, а краят на пътя не се виждал. Една сутрин, когато си почивал до един кладенец, до слуха му достигнал гласът на сина на падишаха на духовете:

— Лизни с езика си печата, който взе от баща ми! Пред тебе ще се появи негър. Той ще изпълни всяко твое желание.

Келоолан тутакси лизнал печата, пред него се появил огромен, висок чак до небето негър и казал:

— Слушам те, заповядай…

В началото, право да си кажем, Келоолан се изплашил, но бил толкова гладен, че забравил за страха.

— Веднага сложи нещо за ядене!

Още не довършил думите си и негърът сложил на Келоолан такава трапеза, че на нея нямало само птиче мляко.

Келоолан се нахранил и казал:

— Хайде, заведи ме в къщи.

Още не довършил думите си, негърът взел Келоолан, мигновено го сложил пред вратата на къщата и изчезнал.

Прегърнали се син и майка. Бедната женица с месеци стояла на пътя, по който тръгнал Келоолан, да го чака; гладувала много и от глад станала само кожа и кости. Келоолан в същата минута лизнал печата и отново поискал от негъра ядене. Великанът изпълнил желанието му. Майка и син се нахранили до насита. След като изпили кафето си, синът казал:

— Мамо, хайде, иди и ми поискай дъщерята на падишаха за жена.

Бедната жена се объркала. Но Келоолан си знаел своето: „Искам дъщерята на падишаха и никоя друга!“

На майката не й оставало нищо друго, освен да отиде. Стражите пред двореца я взели за просякиня, пъхнали в ръката й няколко монети и я прогонили. Тя се върнала в къщи.

— Мамо, мамо — казал Келоолан, — нима ти си просякиня? Искам да станеш свекърва на дъщерята на падишаха!

Бедната жена отново тръгнала към двореца. Когато й дали пак пари, тя казала:

— Пари не ми трябват, заведете ме при падишаха. Искам да му кажа нещо.

Съобщили на падишаха. Това много го учудило.

— Е, доведете ми да видя тази старица — казал той.

Като се явила при падишаха, майката на Келоолан казала:

— Царю, на този свят имам един-единствен син. Дойдох да искам дъщеря ти за снаха.

Падишахът бил в добро настроение. Не се разсърдил и не заповядал веднага да отсекат главата й, а си помислил: „Защо да не се позабавлявам с тази старица!“

— Добре — казал той, — кажи на твоя син да построи пред моя дворец друг. Тогава ще му дам дъщеря си. Ако за четиридесет дена не построи двореца, ще заповядам да му отсекат главата.

Върнала се жената в къщи, цялата обляна в сълзи, и предала на Келоолан думите на падишаха.

Келоолан само се засмял.

Минал един ден, пет дена, тридесет и девет дена. Майката на Келоолан, само като си мислела какво очаква сина й, изпадала в ужас. Вечерта на четиридесетия ден Келоолан се усамотил в едно безлюдно място и лизнал печата. Появил се негърът. Келоолан му казал:

— До утре срещу двореца на падишаха ми построй такъв дворец, че неговият да изглежда като курник.

— Слушам, повелителю — отговорил негърът и изчезнал.

На разсъмване негърът отново се появил.

— Дворецът е построен, други заповеди имате ли?

— Иди и обзаведи двореца със златни и сребърни мебели! — разпоредил се Келоолан.

Разсъмнало. Събудил се падишахът, погледнал през прозореца и какво да види? Срещу неговия дворец стои друг — десет пъти по-висок, десет пъти по-широк, десет пъти по-красив.

Докато падишахът се удивлявал, Келоолан отново извикал негъра и му казал:

— Донеси ми копринено облекло и чистокръвен арабски кон!

Негърът веднага изпълнил това му желание. Келоолан се облякъл, сложил пояса, седнал на коня, отишъл в двореца и се явил пред падишаха.

— Построих двореца! Сега е ред ти да удържиш думата см и да ми дадеш дъщеря си за жена.

На падишаха не му се щяло да даде дъщеря си на Келоолан и казал:

— Съгласен съм да се ожените, но преди това искам да ушиеш на дъщеря ми сватбена рокля от плат, бродиран с бисери, диаманти и злато.

Келоолан се върнал в къщи, призовал негъра и му казал да ушие сватбена рокля от такъв плат. Негърът изпълнил желанието му. Келоолан взел сватбена рокля и тръгнал към двореца.

Тогава падишахът пак казал:

— Между моя и твоя дворец построй мост, по който дъщеря ми да отиде при тебе.

Уединил се Келоолан в безлюдно място, призовал негъра и се разпоредил. Скоро мостът бил построен.

Разбрал падишахът, че няма изход. Извикал той своите молли^[1] и ходжи^[2] и вдигнал голяма сватба.

Минали месеци. Дъщерята на падишаха, любопитна като всички жени по света, поискала да узнае тайната на Келоолан.

— Ако ме обичаш, открий ми своята тайна! — казала тя.

Келоолан обичал много дъщерята на падишаха. Открил й своята тайна. Показал печата под езика си. Докато дъщерята на падишаха си играела с печата, везирът подслушал целия разговор зад вратата. Втурнал се той в стаята и грабнал печата от ръцете й. После го лизнал. Появил се негърът, но този път се обърнал към везира и казал:

— Слушам те, заповядай!

— Махни Келоолан оттук! Вземи този дворец и го пренеси на другия край на морето!

Негърът мигновено изпълнил заповедта на везира.

Отишъл Келоолан при падишаха, разказал му за случилото се. Падишахът се разгневил и го затворил.

Нека си седи Келоолан в затвора, а ние да видим какво правят котката и кучето, същите тези, които на времето спаси Келоолан.

Затворът, където бил хвърлен Келоолан, се намирал на един остров. Котката се качила на гърба на кучето и, плувайки, се добрали до острова. Влезли и освободили своя спасител. После тримата се прехвърлили на другата страна на морето, където бил пренесен дворецът, влезли вътре и видели, че везирът спи дълбоко. Котката погъделичкала с опашката си носа на везира. Той кихнал и печатът изскочил изпод езика му. Келоолан веднага взел печата и го лизнал. Появил се негърът и попитал:

— Заповядай какво да правя?

— Вземи този везир, пренеси го зад девет планини десетата и го хвърли там, после пренеси този дворец на такова място, където падишахът няма да може да се добере.

Негърът веднага изпълнил всички нареждания. Келоолан взел със себе си и майка си. Дълги години майката, синът, невястата, котката и кучето живели щастливо. Келоолан продължавал да прави добри дела, а дъщерята на падишаха повече никога не пожелала да знае това, което не бивало да знае.

Бележки

[1] Молла — (тур. от арм.) мохамедански верски съдия, учил богословие. ↑

[2] Ходжа — (тур. от перс.) мохамедански свещеник и учител. ↑