Назъм Хикмет
Предговор

Според мен литературата, при цялото си разнообразие, започва с приказката и завършва с приказката. Но все пак приказката е най-близка до поезията. Приказката със своя ритъм, лаконизъм, страст, драматизъм; с неповторимостта си както в живота на природата, така и в живота на обществото, с удивителното си свойство да превръща и превъплъщава вещи и хора, да отразява в широта и дълбочина нашите надежди, страхове и радости, да създава нови вещи, нови хора и нови животни, разбира се, ще бъде най-близка до поезията.

Даже музиката като средство за общуване, стоящо над всички езици, все още не е в еднаква степен достъпна за различните народи, за хората с различна възраст и културно ниво. Европеецът не възприема източната музика при първо слушане, Бетховен не е композитор, който се разбира веднага от всеки. Но приказката принадлежи на всички народи, на всички възрасти, на хора с всякакво културно ниво. И най-специфичната арабска приказка веднага се разбира и обиква от японец или англичанин. Руският работник, колхозник или учен веднага усеща цялата прелест на турската народна приказка. Една и съща приказка могат да слушат баща и син. Приказката обединява човечеството. В последна сметка, понеже всички народи в своето обществено развитие вървят по-бързо или по-бавно, по-напряко или с повече криволичения по един и същ път: от един голям извор към великото море, то въпреки местните особености и различните подробности, които те отразяват, приказките в края на краищата си приличат една на друга. Учените спорят откъде е дошла тази прилика, разглеждайки я от различни аспекти. Но аз не се интересувам от причините на това сходство, а от това, че сходството между приказките обединява народите. Според мен, приказката е област от културата, в която национализмът не може да проникне.

В тази малка книга по свое разбиране преработих някои приказки, записани от големия турски фолклорист Боратав и учениците му. Ще попитате защо съм ги преработил? За да подчиня приказните сюжети на моето време. Освен това, сам, възползувайки се от техниката на писане на приказки, без да копирам, се опитах да напиша няколко приказки. Не зная, дали ще ви харесат те, но съм уверен, че ще харесате приказките, събрани от Боратав…

По-добре е да се слуша приказка, отколкото да се чете. Започвам да разказвам: Имало е едно време…