Клифърд Саймък
Котешко лице (23)

Глава 23

Когато с Хайръм се върнахме вкъщи, Райла и Къртни седяха на масата. Другите ги нямаше. Липсваше и една от колите.

— Бен откара другите на разходка — каза Райла. — Чудехме се какво е станало с теб.

— Търсех Хайръм — отвърнах аз.

— Останах тук, защото има някои неща, за които искам да разговарям с вас — рече Къртни.

— За данъчната служба ли? — попитах аз.

— Не, не за данъчната служба. Те няма да се раздвижат докато не научат за сделката със „Сафари“.

— Как завършиха преговорите? — попитах аз. — Предполагам, че сделката е сключена.

— Не ни трябваше много време — отвърна Къртни. — Те бързат, а ние ги държахме на мушка.

— Един милион за достъп — каза Райла, — и четвърт милион за всеки път във времето. Искат четири пътя. Това са два милиона, Аса.

— За една година — допълни Къртни. — Още не го знаят, но следващата година цената ще се покачи. Дотогава ще сме ги хванали на въдицата.

— И това е само началото — каза Райла.

— Точно за това исках да разговарям с вас — рече Къртни. — Бен разказа ли ви за църковната група?

— Да — отвърнах аз. — Интересували се от времето на Исус.

— Онзи ден при мен дойдоха двама от тях — продължи той. — Бен им казал да разговарят с мен. Проклет да съм, ако мога да ги разбера. Не знам какво искат. Интересуват се, но не казват какво желаят. Не знам дали би трябвало да си губим времето с тях.

— Не ми харесва — казах аз. — Цялата тази работа може да стане опасна. Най-напред би трябвало да се пазим от каквито и да е противоречия. Да внимаваме за образа си пред обществото. Никакви спорни въпроси.

— И аз мисля така — съгласи се Райла. — Така или иначе, в това надали има толкова много пари, а може да ни предизвика главоболия.

— Аз съм на същата позиция — рече Къртни. — Те пак ще дойдат при мен. Ще се опитам да ги поохладя. Тревожи ме и още нещо. Сенатор Абел Фриймор. Той е от Небраска или Канзас, никога не мога да запомня откъде точно. Опитал се да си уговори среща с мен и секретарката ми го отклонила. Но един американски сенатор не може да бъде отклоняван прекалено дълго. През някой от следващите дни ще трябва да разбера какво иска.

— Имаш ли някаква представа? — попита Райла.

— Никаква. Той е голям човек в земеделието, разбира се. Закрилник на бедния онеправдан фермер. И това не е всичко — занимава се и с други въпроси. Опасявам се, че каквото и да има предвид, не е добро.

— Какво друго? — попитах аз.

— Всъщност нищо. Още е прекалено рано. Всички мълчат. Заинтригувани са, разбира се, но все още са изпълнени с естествен скептицизъм. Чакат да видят какво ще стане. Всичко ще се взриви, когато първото сафари се върне с динозавър. Но дотогава ще си имаме работа главно с опортюнисти и мошеници. Например онзи минен инженер, който иска да отиде в района на Черните хълмове и да събере лесното злато. Нямал пари, но щял да ни даде половината от онова, което намери — най-вероятно половината от онова, което ние го накараме да признае, че е намерил. Допадна ми. Привлекателен мошеник. Съвсем безпринципен е и смята, че всички са като него. Каква беше онази твоя идея, Райла, да отидеш в Южна Африка и да събереш всички диаманти от повърхността?

— Да, признавам, че ми мина през ума — отвърна Райла. — Сигурно няма да стане. Може би изобщо няма много диаманти, които очакват някой да ги събере. Но идеята звучи добре.

— Този бизнес със сафаритата ще е една от най-лесните сделки, които можем да сключим — каза Къртни. — Проста работа. Без опасни аспекти. Това, което ме безпокои, е, че все още не се е показал никой от вашите колеги учени и интелектуалци. Например такива, които искат да проучат методите и мотивите на праисторическите пещерни художници, да наблюдават как работят и играят неандерталците или да попаднат на битките при Маратон или Ватерло.

— Първо трябва да се убедят — отвърна Райла. — Сега си седят самодоволно в академичните си бърлоги и си споделят, че това е невъзможно.

— Има и други, които душат наоколо — каза Къртни. — Едва не забравих за тях. Генеалози — онези хора, които срещу заплащане проследяват родовото дърво. Сега изглежда, че им е щукнала идеята да извършват по-лични и, разбира се, по-скъпи услуги. Не просто да проследяват документите, а наистина да се върнат в миналото, за да разговарят с нечии предци и навярно да отмъкнат снимки. Пра-пра-прачичо Джейк, който бил обесен заради конекрадство — такива неща. Държат се сравнително предпазливо с нас, но пак ще дойдат.

— Ще има и други. Или поне си мисля така. В този случай човек никога не може да е сигурен. Не можем да предвидим какво ще е масовото отношение към пътуването във времето. Струва ми се, че не след дълго с нас ще се свържат хората от петролната, въгледобивната и металодобивната промишленост. Назад във времето има много природни изкопаеми.

— Мислила съм за това — рече Райла. — Безпокои ме. Не разбирам едно: природните изкопаеми са си там, естествено, и нищо не може да ни попречи да ги експлоатираме. По този въпрос няма съмнение. Но ако ги вземем, тогава какво ще стане през деветнайсети и двайсети век? Дали тези важни суровини пак ще са си там? Изглежда отговорът е положителен, защото ние наистина ги разработваме. Ако човек се интересува от парадокси, ето един класически пример, върху който да разсъждава.

— Райла — каза Къртни, — просто не знам. Подозирам, че просто не мислим правилно, че мисленето ни по такива въпроси трябва да се пренастрои. За момента имаме да вършим други неща и нямам намерение да се тревожа за това.