Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (27)

26

Дорс Венабили знаеше, че в тоя момент метеорологът няма да пожелае доброволно да се качи на Горната страна. Трябваше да бъде принуден.

Тя пак провери в библиотеката и стола, телефонира в квартирата на Селдън, качи се дотам и позвъни няколко пъти на вратата, а най-накрая накара отговорника на етажа да я отвори. Вътре го нямаше. Разпита неколцина от хората, които през последните няколко седмици се бяха запознали с него. Никой не го бе виждал.

Е, в такъв случай трябваше да накара Леген да я заведе на Горната страна. Само че вече бе нощ. Той яростно ще възразява, а колко време може да си позволи да прахоса в спорове, ако Хари Селдън е попаднал в някакъв капан — съвсем неподготвен за една мразовита нощ със суграшица, която аха-аха и ще обърне на сняг? Хрумна й нещо и тя се втурна към малкия университетски компютър, който следеше действията на студентите, преподавателите и обслужващия персонал.

Пръстите й пробягаха по клавишите и скоро намери каквото й трябваше.

Трима от тях бяха в друга част от кампуса. Звънна да я вземе един малък кабриолет и откри спалния корпус, който търсеше. Поне един от тримата трябваше да бъде на разположение…

Късметът й работеше. Първата врата, на която позвъни, отговори с въпросителна светлинка. Тя набра своя идентификационен номер, който разкриваше, че работи в катедрата по история. Вратата се отвори и пълничък мъж на средна възраст се облещи насреща й. Очевидно тъкмо се миеше преди вечеря. Тъмнорусата му коса бе отметната настрани и не носеше никакви горни дрехи.

— Извинявайте — рече мъжът. — Хванахте ме в малко неудобно положение. Какво мога да направя за вас, доктор Венабили?

Дорс задъхано попита:

— Вие сте Роджън Бенастра, сеизмолог, нали?

— Да.

— Случаят е спешен. Трябва да видя сеизмологичните записи за Горната страна през последните няколко часа.

Бенастра се втренчи в нея.

— Защо? Нищо не се е случило. Ако имаше проблем, щях да зная. Сеизмографът щеше да ни извести.

— Не говоря за удар от метеор.

— Нито пък аз. Затова не ни е нужен толкова чувствителен уред. Просто миниатюрни пропуквания… Но днес няма никакви.

— Нямам предвид и това. Моля ви, заведете ме при сеизмографа и ми разчетете неговите показания. Въпросът е на живот и смърт.

— Поех един ангажимент за вечерта…

— Казах, че е въпрос на живот и смърт, и точно така е.

— Но аз не виждам… — започна Бенастра. И замлъкна под погледа на Дорс. Изтри лице, остави набързо няколко думи на устройството за съобщения и се напъха в ризата си.

Те почти изтичаха (заради безжалостното ръчкане от нейна страна) до малката тумбеста сеизмологична сграда. Дорс, която не знаеше нищо за тази наука, попита:

— Надолу ли отиваме?

— Под населените равнища, разбира се. Уредът трябва да е фиксиран към базовата скала и да е далеч от постоянната гълчава и вибрациите на градските нива.

— Но как ще разберете какво става на Горната страна оттук?

— Сеизмографът е свързан с мрежа от датчици за налягане, които се намират вътре в обшивката на купола. Ударът на едно само зрънце пясък може да накара индикатора да изскочи от екрана. Ние долавяме даже ефекта от сплескването на купола при силен вятър. Можем…

— Да, да — нетърпеливо го прекъсна Дорс. Не бе дошла тук да слуша лекции за достойнствата на сеизмологичните уреди. — Можете ли да откриете човешки стъпки?

— Човешки стъпки? — Бенастра се обърка. — На Горната страна това е малко вероятно.

— Разбира се, че е вероятно. На Горната страна този следобед е имало група метеоролози.

— Аха. Е, стъпките ще са едва забележими.

— Ако се вгледате достатъчно добре, ще ги забележите, а аз искам точно това от вас.

Бенастра може би възнегодува от твърдата заповедна нотка в гласа й, обаче не каза нищо. Докосна един клавиш и компютърният екран мигом оживя.

Около средата на десния ръб имаше широко петно светлина, от което се отделяше тънка хоризонтална линия и продължаваше към левия ръб на екрана. Тя леко криволичеше — с неповтарящи се, подобни на малки хълцавици поредици, които сякаш непрекъснато я отклоняваха наляво. Гледката оказа почти хипнотичен ефект върху Дорс.

— По-спокойно от това едва ли може да бъде — обади се Бенастра. — Всичко, което виждате, е резултат от променящото се тамошно въздушно налягане, също тъй може би от капки дъжд и от далечното бръмчене на машините. Горе няма нищо.

— Добре, но как е било преди няколко часа? Проверете днешните записи например за 15.00. Не може да нямате някакви записи.

Бенастра даде на компютъра необходимите инструкции и за секунда-две на екрана се възцари хаос. Сетне бъркотията се поуталожи и хоризонталната линия се появи отново.

— Ще го докарам на максимална чувствителност — измърмори Бенастра. Сега вече хълцавиците станаха съвсем отчетливи и при постепенното си движение наляво определено изменяха формата си.

— Какво е това? — попита Дорс. — Обяснете ми.

— Тъй като вие, доктор Венабили, казахте, че горе е имало хора, аз бих предположил, че това са стъпки — промяна на тежестта, удари от обувките. Но не зная какво бих предположил, ако не бях уведомен, че е имало хора. Ние го наричаме благородна вибрация — такава, която не се свързва с нищо опасно.

— А можете ли да кажете колко души е имало.

— На око в никакъв случай. Нали разбирате, получаваме само резултантната на всички удари.

— Казвате „на око“. Значи ли това, че компютърът може да разложи резултантната на нейните компоненти?

— Съмнявам се. Въздействията са минимални, а трябва да се отчете и неизбежният шум. Информацията няма да е достоверна.

— Добре тогава. Изместете времето напред, докато престанат индикациите за стъпки. Способен ли сте да го направите, така да се каже, на бърза скорост?

— Ако го направя на тази бърза скорост, за която говорите, всичко ще се замаже в права линия с лек ореол отгоре и отдолу. Мога обаче да се придвижвам напред през петнадесетминутни интервали и да ги проучвам набързо, преди да продължа.

— Добре. Направете го!

Двамата мълчаливо наблюдаваха екрана, докато Бенастра отново наруши тишината:

— Сега вече няма нищо. Виждате ли? Пак се бе оформила една права линия с миниатюрни, различни по големина хълцавици шум.

— Кога са спрели стъпките?

— Преди два часа… или малко повече.

— А, когато спряха, по-малко ли бяха, отколкото по-рано?

Бенастра доби леко възмутен вид.

— Не мога да кажа. Мисля, че и най-финият анализ не е в състояние да определи със сигурност.

Дорс стисна устни.

— Случайно да сте поставили някой датчик — нали така му казвате — близо до станцията на метеоролозите?

— Да, на мястото, където са уредите и където трябва да са били метеоролозите — кимна Бенастра. И недоверчиво добави: — Искате ли да проверя другите датчици в околността? Един по един?

— Не. Стойте на този, само че продължавайте да се придвижвате напред през петнадесетминутни интервали. Разбирате ли, възможно е един човек да е останал там и да е успял да се върне при апаратурата.

Бенастра поклати глава и измърмори нещо под нос.

Екранът отново помръдна и Венабили остро запита, сочейки изображението:

— Какво е това?

— Не зная. Шум.

— Не! Повтаря се периодично. Възможно ли е да са стъпки от един-единствен човек?

— Положително, само че може да са и още дузина други неща.

— Все пак то се появи горе-долу по времето на стъпките, нали? — След няколко секунди Дорс добави: — Минете малко по-напред.

Той я послуша и когато екранът се успокои, жената възкликна:

— Тези неравности не стават ли по-големи?

— Не е изключено. Можем да ги измерим.

— Няма нужда. Сам виждате, че стават. Стъпките се приближават към датчика. Минете още напред. Вижте кога са спрели.

След малко сеизмологът каза:

— Спрели са преди двадесет-двадесет и пет минути. — И предпазливо додаде: — Каквото и да представляват те.

— Представляват стъпки — заяви Дорс с убеденост, която можеше да отмести планина. — Горе има човек и докато ние с вас тук се заглавичкваме, той е припаднал и е на път да замръзне и да умре. Хич не ми разправяйте: „Каквото и да представляват!“ Просто звъннете в метеорологическата и ме свържете с Дженар Леген. Твърдя, че е въпрос на живот и смърт. Така му кажете!

Устните на Бенастра леко трепереха и той явно бе отминал етапа, когато би могъл да откаже нещо, което тази странна и страстна жена изискваше.

Отне му не повече от три минути да открие холограмата на Леген на електронното табло за съобщения. Беше станал от масата, на която вечеряше. В яката му бе затъкната салфетка, а кожата под долната му устна мазно блестеше.

Дългото му лице се бе изкривило в заплашителна гримаса.

— На живот или смърт! Какво значи това? Кой сте вие? — Сетне погледът му попадна на жената, която се бе примъкнала близо до сеизмолога, така че и нейният образ да се види на екрана на Дженар.

— Пак ли! — възкликна той. — Това твоето си е направо дебелашко заяждане.

— Не е — моментално възрази Дорс. — Консултирах се с Роджън Бенастра, който е главен сеизмолог в Университета. Уредите ясно показват, че след като ти и твоята група сте напуснали Горната страна, там остават стъпките на един човек. Това е моят студент Хари Селдън, който се качи под твоя опека и който сега абсолютно сигурно лежи припаднал, в ступор, и може би няма да изкара още дълго. Така че ти ще ме заведеш горе моментално заедно с всичкото оборудване, което може да се окаже необходимо. Ако не го направиш незабавно, ще се обърна към университетската служба за сигурност; ако е необходимо — и към самия президент. Аз самата така или иначе ще се кача и ако нещо се е случило на Хари, понеже си се забавил дори с една минута, ще те обвиня в престъпна небрежност, некомпетентност и във всичко друго, което мога да ти лепна, за да те лишат от постовете ти и те изхвърлят от научния свят. А ако се окаже, че е мъртъв, това ще е убийство поради същата тази престъпна небрежност от твоя страна. Или нещо още по-лошо, тъй като сега категорично те предупреждавам, че той умира.

Вбесен, Дженар се обърна към Бенастра:

— Ти откри ли…

Дорс обаче го прекъсна:

— Той ми каза какво е открил, а аз го казах на теб. Нямам никакво намерение да ти позволя да го объркаш. Идваш ли? Веднага!

— Не ти ли мина през ум, че може и да грешиш? — попита Дженар с ехидна гримаса. — Знаеш ли какво бих могъл да ти сторя, ако това е злонамерена фалшива тревога? Лишаването от пост е най-малкото…

— Но убийството не е — заяви Дорс. — Готова съм да рискувам обвинение в злостно хулиганство. Ти готов ли си обаче да се изправиш на съд за убийство?

Дженар почервеня, може би повече заради необходимостта да се предаде, отколкото от заплахата.

— Ще дойда, но няма да имам капка милост към теб, млада госпожице, ако накрая се окаже, че твоят студент е бил в безопасност тук под купола последните три часа.