Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (87)

86

На следващата сутрин закуската бе сервирана в една ниша близо до стаите на тримата пленници. Храната бе много разнообразна и от всичко имаше в изобилие.

Селдън се настани на масата пред купчина подлютени кренвирши, напълно пренебрегнал мрачните предсказания на Дорс за коликите.

— Мадамата… — поде Рейч — госпожа кметът, де, снощи като дойде да ме види, каза…

— Дойде да те види ли? — удиви се Селдън.

— Аха. Каза, че искала да се увери, че ми е удобно. Сетне добави, че когато има възможност, ще ме заведе в зоопарка.

— Зоопарка? — Математикът погледна към Дорс. — Какъв зоопарк може да има на Трантор? С кучета и котки?

— Съществуват някои местни животни — отвърна тя — а предполагам, че са докарали и от още няколко свята. Разбира се, има и от общите за всички планети видове. Всъщност зоопаркът на Што е прочут и вероятно е най-добрият на Трантор, като се изключи самата Имперска зоологическа градина.

— Тя е много приятна стара лейди — обади се отново Рейч.

— Не е чак толкова стара — възрази историчката — но определено ни храни добре.

— Което си е вярно, вярно е — призна и Селдън.

Щом закуската приключи, хлапето тръгна на разузнаване.

Двамата се оттеглиха в стаята на Дорс и математикът с видимо недоволство отбеляза:

— Не зная колко време няма да ни закачат. Тя очевидно крои някакви планове.

— До момента нямаме от какво да се оплачем. Тук е далеч по-уютно, отколкото беше в Микоген или в Дал.

— Дорс, нали тая жена не те е спечелила на своя страна?

— Рашел да ме спечели? Мен? Разбира се, че не, Хари. Как можа да го измислиш?

— Ами, на теб ти е уютно. Добре те хранят. Би било съвсем естествено да се отпуснеш и да приемеш онова, което ти донесе съдбата.

— Да, съвсем естествено… И защо всъщност да не го направя?

— Виж какво, снощи ми обясни какво ще стане, ако тя спечели. Като историк може и да не съм голяма работа, но съм склонен да се съглася с теб, пък и приказките ти изглеждаха смислени — дори и за един неисторик. Империята ще се разцепи и нейните отломки ще се бият една с друга… безкрайно дълго. Рашел трябва някак си да бъде спряна.

— Съгласна съм — каза Дорс. — Трябва. Само че не виждам как в този момент можем да уредим подобна дребна работа. — Тя изгледа Селдън с присвити очи.

— Хари, ти снощи не спа, нали?

— А ти спа ли?

Дорс се вторачи в него и лицето й стана загрижено.

— Да не би докато си будувал, да си мислил за унищожението на Галактиката заради онова, което ти казах?

— Заради това и заради някои други неща. Можеш ли да се свържеш с Четър Чувек? — последното бе изречено шепнешком.

— Опитах се да се свържа, когато трябваше да избегнем арестуването в Дал. Той не дойде. Сигурна съм, че е получил съобщението и въпреки това не дойде. Възможно е по един куп причини просто да не е в състояние да го направи…

— Допускаш ли, че нещо може да му се е случило?

— Не — спокойно отговори Дорс. — Не мисля.

— Откъде знаеш?

— Все отнякъде щях да науча, сигурна съм. А не съм научила.

Селдън се начумери и натърти:

— Аз изобщо не съм толкова сигурен като теб. Но дори и Чувек да дойде, какво може да направи в този случай? Едва ли ще се изправи срещу всички в Што. Ако те имат, както твърди Рашел, най-добре организираната армия на Трантор, какво ще може да стори срещу нея?

— Няма никакъв смисъл да го обсъждаме. Мислиш ли, че си в състояние да убедиш Рашел — някак си да й го набиеш в главата — че не разполагаш с психоисторията?

— Тя съзнава, сигурен съм, че не разполагам и още много години няма да разполагам с нея, ако въобще някога това стане. Само че ще каже, че съм я разработил, и ако го направи достатъчно ловко, хората ще й повярват и накрая ще започнат да действат според онуй, което тя твърди, че са моите предвиждания и изявления — дори ако аз самият не промълвя и дума.

— Това положително ще отнеме доста време. Не може да го направи за една нощ или за седмица. За да го свърши както трябва, сигурно ще й отнеме поне година.

Селдън крачеше нагоре надолу из стаята, като рязко се извръщаше на пета и тръгваше в обратната посока.

— Може и да е тъй, но не съм сигурен. Ами ако е притисната да действа бързо? Не ми заприлича на жена, възпитала търпеливост у себе си. А нейният стар баща, Маникс Четвърти, навярно ще е още по-нетърпелив, защото усеща близостта на смъртта. И ако цял живот е работил за подобна цел, положително ще предпочете тя да се осъществи седмица преди кончината му, отколкото седмица след нея. Пък и… — тук той млъкна и се заозърта из празната стая.

— Пък и какво?

— Трябва да си извоюваме свободата. Разбираш ли… Аз реших проблема за психоисторията.

Очите на Дорс се разшириха.

— Вече я имаш? Разработил си я?!

— Не съм я разработил в истинския смисъл на думата. Но сега зная, че тя е практическа, а не само теоретична. Зная, че може да се създаде, така че ми е необходимо време, спокойствие и техника, за да работя над нея. Империята трябва да оцелее, докато аз или моите следовници проумеем как най-добре да я поддържаме или как да минимизираме катастрофата, ако тя въпреки нас се разцепи. Точно мисълта, че знам откъде да начена задачата си, а не съм в състояние да го сторя, ме държа буден снощи.