Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prelude to Foundation, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Кънчо Кожухаров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 66гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
48
На следващата сутрин — отпочинал, освежен и горящ от нетърпение наново да започне проучването на Книгата, Хари попита Дорс:
— Та колко възрастни каза, че са Дъждокапките?
— Не зная. Двадесет-двадесет и две.
— Добре, хайде да допуснем, че наистина живеят три-четири столетия…
— Хари! Това е смешно.
— Казах да допуснем. В математиката през цялото време казваме „да допуснем“, а после проверяваме дали ще приключим с нещо гарантирано невярно или ще стигнем до вътрешно противоречие. Удълженият живот почти сигурно ще означава и удължен период на развитие. Те може да изглеждат в началото на двадесетте си години, а в действителност да са на шестдесет.
— Трябваше да ги попиташ на колко години са.
— И със сигурност да приема, че щяха да ме излъжат.
— Провери тогава в удостоверенията им за раждане.
Селдън се усмихна накриво.
— Хващам се на бас на каквото пожелаеш, че ще заявят, че не пазят архиви или пък, ако имат такива, ще настояват, че са забранени за туземци.
— Не се басирам — отвърна Дорс. — Защото, ако това е вярно, тогава няма никакъв смисъл да предполагаме каквото и да било за възрастта им.
— О, не. Разглеждай го по друг начин. Ако микогенците имат повишена продължителност на живота, която е, да речем, три-четири пъти по-голяма от тази на обикновените хора, те не биха могли да раждат прекалено много деца, без числеността им да нарасне застрашително. Нали си спомняш, Слънцар спомена нещо в смисъл, че населението им не се увеличава, а сетне от яд едва не си прехапа езика.
— Какво искаш да кажеш? — явно заинтригувана попита Дорс.
— Когато бях заедно с Дъждокапка Четиридесет и трета, не видях никакви деца.
— Из микрофермите ли?
— Да.
— А нима очакваше там да има деца? Аз пък ходих с Дъждокапка Четиридесет и пета по магазините и из жилищните равнища и те уверявам, че видях доста малчугани от всички възрасти, включително и съвсем невръстни.
— Аха — Селдън изглежда пак се разочарова. — Следователно това означава, че не се радват на удължена продължителност на живота.
— Ако следвам твоя начин на аргументация, бих казала, че определено не живеят по-дълго от нас. Наистина ли си го мислеше?
— Не, не категорично. Само че човек не може да прави предположения, без по един или друг начин да се опитва да ги изпробва…
— Така обаче ще прахосаш доста време, размишлявайки над всички неща, които на пръв поглед изглеждат странни.
— Дорс, някои неща, които на пръв поглед изглеждат странни, изобщо не са такива… А, хрумна ми нова идея! От нас двамата все пак ти си историкът. Случвало ли ти се е да попаднеш в работата си на някакви предмети или явления, наречени „роботи“?
— Сега превключи на друга легенда, при това много популярна. Доста светове фантазират, че в праисторическите времена са съществували човекоподобни машини. Точно тях са наричали роботи. Приказките вероятно произлизат от един основен мит, тъй като главната им тема е една и съща. Роботите били изобретени, броят им се увеличил и способностите им станали почти свръхчовешки. Те застрашили човечеството и били унищожени. Във всеки случай — били унищожени, преди да има истински достоен верни исторически данни за тях. Обичайното тълкуване е, че тази история обрисува символично рисковете и опасностите от изследването на Галактиката по времето, когато хората са започнали да я завладяват, тръгвайки във всички посоки от света или световете, които първоначално са били техни домове. Сигурно винаги е съществувал страхът от сблъсък с други, по-интелигентни същества.
— Не е изключено наистина да са се сблъскали — поне веднъж — и това да е породило легендата…
— Само дето на нито един от населените с хора светове не е открита каквато и да било следа от някаква предчовешка или нечовешка интелигентност.
— Но защо „роботи“? Означава ли нещо тази дума?
— Не ми е известно. Приема се като еквивалент на познатото ни „автомати“.
— Автомати! Добре де, защо не си го кажат тъй?
— Защото, когато разказват някоя древна легенда, хората използват за по-голяма достоверност архаични термини. Всъщност ти защо питаш?
— В тази древна микогенска книга се говори за роботи. И то много ласкаво… Слушай, Дорс, не смяташ ли да излезеш пак с Дъждокапка Четиридесет и пета днес следобед?
— Бих искала, стига да се появи.
— А ще й зададеш ли няколко въпроса?
— Мога да опитам. Какви са въпросите?
— Много ми се ще да разбера дали на Микоген има някаква сграда, която да е особено важна, да е свързана с миналото и да има един вид мистична стойност, така че…
Историчката го прекъсна, насилвайки се да не се усмихне:
— Мисля, че се опитваш да узнаеш дали на Микоген има храм.
Естествено Селдън я изгледа с недоумение.
— Какво е това храм?
— Друг архаичен термин, също с несигурен произход. Обединява всички онези неща, за които ти питаше — вътрешна стойност, минало, мит… Добре, ще се поинтересувам. Само че и той е от ония теми, за които може да се предполага, че ще им е трудно да обсъждат. Особено пък с туземци.
— Нищо, все пак опитай!