Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (10)

9

Вървяха по пешеходни пътеки, където светлината бе мека и жълтеникава. Очите на Чувек бдително се стрелкаха насам-натам и той крачеше с темпото на тълпата, като нито изпреварваше някого, нито се оставяше да го задминат.

Междувременно поддържаше лек, но непреставащ разговор на неутрални теми.

Селдън, който бе твърде напрегнат, за да е в състояние да прави същото, рече:

— Тук изглежда здравата се ходи. И на кръстовищата, и в двете посоки има безкрайни ленти.

— Защо пък не? — сви рамене Чувек. — Ходенето си остава най-добрата форма за транспорт на къси разстояния. Най-удобно, най-евтино и най-здравословно. Безбройните години технически напредък не са променили това. Слушай, да не би да страдаш от акрофобия?

Математикът хвърли поглед над парапета отдясно към дълбоката пропаст, която разделяше пешеходните ленти — всяка насочена обратно на другата и равномерно разделени от кръстовища. Почувства, че леко потръпва.

— Ако имаш предвид страх от височини, по принцип не. Все пак не ми е особено приятно да гледам надолу. Докъде се спуска това?

— Струва ми се, че тук е на около четиридесет или петдесет нива. В Имперския сектор и в няколко други елитни района такива неща се срещат често. На повечето места обаче може да се каже, че хората вървят на равнището на земята.

— Предполагам, този факт би следвало да насърчи опитите за самоубийство.

— Не съвсем. Има далеч по-лесни методи. Освен това на Трантор самоубийството не се третира като позорно действие. Ако има желание първо да мине през определена психотерапия, човек може да сложи край на живота си по най-различни законни методи в специално създадени за тази цел центрове. Е, от време на време стават инциденти, само че аз не те попитах за акрофобията по такава причина. Отиваме да наемем такси от едно място, където ме знаят като журналист. Случвало се е да им правя услуги и те ми дължат нещичко в замяна. Ще забравят да ме регистрират и няма да забележат, че имам компаньон. Естествено ще се наложи да платя повече, и, също тъй естествено, ако хората на Демерцел ги натиснат достатъчно яко, ще трябва да кажат истината и да я припишат на мърлявото счетоводство. Това обаче може да отнеме доста време.

— Че къде тук се вписва акрофобията?

— Можем да стигнем доста по-бързо, ако използваме гравитационна шахта. Малко хора ги предпочитат и трябва да ти призная, че и аз самият не им се радвам особено, но ако си в състояние да я изтърпиш, ще е по-добре.

— Какво значи гравитационна шахта?

— Засега са експериментални. Сигурно обаче ще дойде време, когато ще се разпространят из целия Трантор, стига да се окажат психологически приемливи за достатъчен брой хора. В такъв случай може би ще се появят и на други светове. Това си е асансьорна шахта, само че така да се каже, без асансьор. Просто стъпваме в празното пространство И бавно се спускаме или издигаме под влияние на антигравитацията. Единственото й приложение в наши дни, може би защото е най-простото…

— А какво ще се случи, ако токът спре, когато се придвижваме.

— Точно онова, което си мислиш. Ще паднем и, освен ако не сме съвсем близо до дъното, ще умрем. Не съм чувал да е ставало досега, а, повярвай ми, ако се беше случило, щях да науча. Може и да не сме в състояние да излъчваме новините по съображения за сигурност вечното оправдание, когато се крият лоши вести — но аз щях да го знам. Съвсем наблизо е. Ако не можеш да се справиш, няма защо да те насилвам, но пък автоматичните вити ленти между нивата са толкова бавни досадни, че на мнозина им прилошава от тях!

Чувек сви надолу в един подлез и влезе в обширно помещение, където имаше опашка от мъже и жени, някои от тях дори с деца.

— У дома нищо не съм чувал за това — тихо промълви Селдън. — Разбира се, нашите собствени новинарски медии са ужасяващо провинциални, но все си мисля, че би трябвало да споменат за подобно нещо.

— Шахтите са съвсем експериментални — напомни му Чувек — и са разпространени само в Имперския сектор. Използват повече енергия, отколкото е икономически изгодно, така че правителството не гори от желание именно сега да настоява да им се даде гласност. Старият император, онзи преди Клеон, дето учуди всички, като си умря мирно и тихо в леглото, държеше да инсталират няколко на разни места. Разправят, че искал антигравитацията да е свързана с неговото име, защото бил загрижен за мястото си в историята, както често става възрастните хора, които не са постигнали кой знае колко. Нали ти казах, идеята може и да се разрасне, но, от друга страна, напълно е възможно от нея да не излезе нищо повече от… гравитационната шахта.

— А какво искат да излезе от нея? — запита Селдън.

— Антигравен космически полет. За това обаче ще са нужни много големи технически пробиви, а, доколкото ми е известно, физиците са твърдо убедени, че и дума и може да става за такова нещо. Само че и за гравитационните шахти повечето бяха убедени в същото…

Опашката пред тях бързо се стопи и Селдън се озова заедно с Чувек на края на плочата, а току пред нозете му зина широк отвор. Въздухът отпред леко блестеше. Ученият инстинктивно протегна ръка и усети слаб удар. Не го заболя, но все пак бързо дръпна ръката си.

Чувек измърмори:

— Елементарна предпазна мярка, за да попречи на някого да премине през ръба, преди да е задействал управлението. — Той набра няколко цифри на контролния панел и блясъкът изчезна.

Селдън надникна към дъното на дълбоката шахта.

— Може би за теб ще е по-добре — предложи Чувек — ако си хванем ръцете и затвориш очи. Няма да отнеме повече от няколко секунди.

Всъщност журналистът не даде на Селдън никаква възможност за избор. Грабна ръката му и математикът отново изпита усещането, че не може да се отскубне от силните пръсти. Чувек пристъпи в празнотата, а той самият (за голямо свое разочарование се чу леко да изпищява) провлече крак и залитна.

Силно стисна юмруци, но не усети нито че пада, нито пък че въздухът се движи. Минаха няколко секунди, преди да почувства дръпване напред. Залитна, но бързо възстанови равновесието си и разбра, че е стъпил на твърда земя.

Стъписано отвори очи.

— Успяхме ли?

— Не сме умрели — сухо отвърна Чувек и отривисто потегли, а силният му хват принуди Селдън да го последва.

— Имам предвид, стигнахме ли до нужното ниво?

— Разбира се.

— А какво щеше да стане, ако ние се спускахме, пък някой друг се движеше нагоре?

— Има две отделни писти. По едната всички се спускат с еднаква скорост; по другата се издигат със същата. Шахтата се освобождава само когато няма никакви хора на по-малко от десет метра един от друг. Ако инсталацията работи както трябва, не съществува никакъв шанс за сблъскване.

— Аз нищо не усетих.

— Защо трябва да усещаш нещо? Нямаше никакво ускорение. След първата десета от секундата ти вече се движеше с постоянна скорост, напълно еднаква с тази на въздуха около теб.

— Изумително.

— Абсолютно си прав. Само че не е икономично. А и изглежда няма голям натиск да се увеличи ефикасността на процедурата и да се направи тъй, че да си струва парите. Отвсякъде чуваш един и същ рефрен: „Ние не можем да го направим. Това не може да се направи.“ И така е за всичко!" — Чувек ядно сви рамене и добави: Както и да е, ето ги такситата под наем. Да вървим!