Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prelude to Foundation, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Кънчо Кожухаров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 65гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
На Дженифър Брел — „Зелената писалка“, най-добрата и най-трудолюбивата редакторка в света
НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
Когато написах „фондацията“, появила се през 1942 година в майския брой на „Ъстаундинг сайънс фикшън“, нямах никаква представа, че съм започнал поредица, която накрая щеше да нарасне до шест тома, състоящи се от общо 650 000 думи (засега). Нито пък предполагах, че тя ще се обедини с моята серия от къси разкази и романи за роботите и с романите ми за Галактическата империя така, че да включва общо (засега) четиринадесет тома или около 1 450 000 думи.
Ако проучите кога тези книги са излезли от печат, ще видите, че между 1957 и 1982 г. има двадесет и пет годишен промеждутък, през който не съм добавил нищо към тях. И то не е защото внезапно съм престанал да пиша. Всъщност аз работех с пълна скорост през целия този четвърт век, ала над други неща. Това, че през 1982-ра се върнах към двете поредици, не беше само моя идея, а резултат от комбинирания натиск от страна на читатели и издатели, който в края на краищата стана неудържим.
Във всеки случай ситуацията се задълбочи достатъчно, за да почувствам, че феновете може би ще се зарадват на нещо като пътеводител към поредиците, тъй като те не са писани в реда, в който навярно би следвало да се четат.
Четиринадесетте книги, всички до една публикувани в САЩ от „Дабълдей“, предлагат своего рода история на бъдещето, която може би не е съвсем свързана, тъй като в началото не си бях поставил за цел да постигна строга последователност. От гледна точка на логиката (а не според датата на излизане от печат) хронологичният ред на книгите е следният:
1. „Всичко за роботите“ (1982). Това е сборник от тридесет и два къси роботски разказа, публикувани между 1940 и 1976 година, който включва всички известни от по-раншния ми сборник „Аз, роботът“. От неговата поява насам съм написал само още един подобен разказ. Става дума за „Роботски сънища“, който засега не се е появявал в сборник на „Дабълдей“.
2. „Стоманените пещери“ (1954). Първият от моите романи за роботите.
3. „Голото слънце“ (1957). Вторият роман за роботите.
4. „Роботите от Зора“ (1983). Третият роботски роман.
5. „Роботи и Империя“ (1985). Четвъртият роботски роман.
6. „Космически течения“ (1952). Първият от моите имперски романи.
7. „Звезди като прах“ (1951). Вторият имперски роман.
8. „Камъчета в небето“ (1950). Третият имперски роман.
9. „Прелюдия за Фондацията“ (1988). Това е първият роман за Фондацията (при все че засега е последният написан).
10. „Фондацията“[1] (1951). Вторият роман за фондацията.
11. „Фондация и Империя“ (1952). Третият фондационен роман, изграден от два дълги разказа, издадени за пръв път през 1945 година.
12. „Втората Фондация“ (1953). Четвъртият фондационен роман.
13. „Острието на Фондацията“(1982). Петият фондационен роман.
14. „Фондация и Земя“ (1983). Шестият фондационен роман.
Дали ще добавя още томове към поредиците? Бих могъл. Има място за по една книга между 5 и 6 и между 9 и 10, както, разбира се, и между повечето от другите. А и спокойно мога да напиша нови томове след 14-ия — толкова, колкото си искам.
Естествено все ще трябва да има някаква граница, защото не очаквам да живея вечно, но пък наистина възнамерявам да се задържа на грешната земя колкото е възможно по-дълго.
Айзък Азимов