Николай Янков
Уводни думи

Разкажи ми нещо…

Така обикновено се обръщаме към онези, които знаят повече, които са видели или преживели повече. И очакваме да чуем нещо по-особено, нещо ново, неподозирано, неизпитвано. Това не е просто любопитство, а естествена потребност на човека да развива погледа си за живота, да разширява представите си, да обогатява чувствата си. Но не е само „новото“ или „неизвестното“, което ни привлича. Може да слушаме и за обикновени наглед неща, за истории и случки, които са станали около нас и пак да ни е интересно, защото сме ги видели по друг начин, от нов ъгъл на зрение, доловили сме нещо по-различно в смисъла им. Това зависи от този, който разказва, от неговата наблюдателност, въображение, чувство за мярка образна реч и т.н. Ето защо към хората, които умеят да разказват, се отнасяме с повишен интерес, с очакване не само да научим нещо, но и да преживеем нещо.

Така е в живота, така е и в литературата.

Разказът като един от литературните видове отговаря естествено на тази човешка потребност.

В учебници и справочници за разказа обикновено се казва, че е малка по обем художествена творба, в която се разказва някаква случка или епизод; в случката вземат участие само няколко герои, едни са главни, други — епизодични. Казва се още, че писателят подбира такава случка, в която героят най-често е изправен пред сериозно изпитание, предстои му, да речем, да вземе известно решение, да определи категорично отношението си към даден въпрос, постъпка, събитие, да направи важна крачка в живота си — неща, свързани с дълбок размисъл и силни чувства. По такъв начин героят изпъква с най-съществените си черти, с отличителното в своя характер, с което привлича или отблъсква, разсмива или огорчава, но при всички случаи може да бъде един пример, една поука.

В българската литература разказът е един от най-популярните видове произведения. И с високи образци. Негов родоначалник е Любен Каравелов, негови първомайстори — Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков. Талантливо написани разкази принадлежат на перото и на много други творци, създали крепка традиция в тази област.

Почти всички творци са написали увлекателни разкази и за деца или голяма част от техните разкази са достъпни и за деца и отдавна са станали неразделна част от детското четиво. Те разкриват различни страни от българския бит, от взаимоотношенията на човека с природата и обществото, от стремежите му за по-добър, по-справедлив живот. Герои на разказите са възрастни и деца, носители на светли пориви и благородни мечти. Това са в повечето случаи силни, мъжествени характери, борци за свобода и справедливост, за човешка чест и достойнство, мечтатели за повече красота и светлина между хората.

С особена сърдечност и топлота са обрисувани образите на деца, които отрано се сблъскват с немотията и глада, с принудата и невежеството, но у които трепти непрекършена волята за живот, надеждата за нещо по-добро и примамливо.

Произведенията, включени в тази книга, са сътворени от сладкодумни разказвачи. Сътворени са те отдавна, в едно друго време, в едни други условия, при които е протичал животът на българските хора. Но в техните страници са заключени непреходни ценности. От техните страници лъха жизнелюбие и доброта, вяра в човека и човешкия труд, обич към народа и родната земя, бодрост, жизнерадост, колкото понякога и тъжни да са историите, които се разказват. Това зарежда с енергия, дава нови импулси, окриля и вдъхновява. Миналото трябва да се познава, за да се цени и обича повече настоящето, за да се стремим към още по-добрия утрешен ден.