Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5гласа)

Информация

Издание:

Иван Янев. От полумесеца до петолъчката

Издателство „Историческа мисъл“, София, 2010

ISBN: 978-954-92570-1-4

Редактор: Румяна Каменска-Донкова

Въпроси и коментари можете да изпратите на имейл: novaistoria@gmail.com

История

  1. —Добавяне (пратено от автора)
  2. —Дребни корекции

20. След смъртта на царя

След смъртта на царя бе необходимо да се преустрои ръководството на държавата. Малолетният Симеон не можеше да управлява самостоятелно и по Конституция трябваше да се избере регентски съвет. За регенти бяха избрани Б. Филов, който ставаше най-силният човек в държавата след царската кончина, княз Кирил и ген. Н. Михов. Така съставеното регентство бе в нарушение на Конституцията по два пункта. Най-напред регентството трябва да се избира от Велико, а не от обикновено народно събрание, какъвто е даденият случай. На второ място, княз Кирил също няма право да бъде регент, тъй като е член на царската фамилия и не е заемал нито един от постовете, посочени в Конституцията и даващи право на хората, които са ги заемали, да бъдат избирани за регенти. За министър-председател е определен досегашният финансов министър Добри Божилов. Така оформилата се конюнктура с нищо не вещаеше някаква промяна във външната политика на страната, но трябва да се спомене, че в управлението не бяха допуснати да влязат крайни германофили, които можеха още по-здраво да прикрепят страната към Германия, която бавно, но сигурно губеше войната.[147] През есента на 1943 г. над България надвисна нова опасност. Започнаха опустошителни съюзнически бомбардировки, които на моменти се превръщаха в тероризъм над страната, тъй като бяха бомбардирани мирно население и граждански обекти. Като най-масирана бомбардировка се сочи тази от 10 януари 1944 г.[148] През април и май 1944 г. от Москва се връчиха поредица от ноти към българското правителство. СССР твърдеше, че българските летища и пристанища се използват от германската армия. Но тези обвинения бяха отхвърлени от правителството. След това СССР поиска възстановяване на съветското консулство във Варна и откриването на такива в Бургас и Русе, но правителството постави условие за развитие на икономическите съветско-български отношения. Фактически съветската нотна офанзива от април и май 1944 г. доведе до падането на Божиловото правителство. Начело на новия кабинет застана Иван Багрянов, който смяташе, че еднакво добре може да комуникира както с Москва, така и с Берлин.[149] На 6 юни положението на Германия стана още по-неудържимо. Англия и САЩ най-сетне откриха втория фронт срещу Вермахта във Франция. В края на юли новото правителство даде съгласие за възстановяване на съветското консулство във Варна, което на този етап да има район на действие както Варна, така също Русе и Бургас. Ако това правителство имаше за цел да подготви завоя на България и безболезненото излизане на страната от губещия лагер, то действията му бяха твърде нерешителни, а от друга страна и възможностите му бяха твърде малки, тъй като на територията на страната все още имаше германски военни формирования. Но все пак правителството се реши и през август изпрати в Турция бившия председател на XXIV-то ОНС Ст. Мошанов, който трябваше да влезе в контакт със съюзниците и да разбере при какви условия България може да излезе от войната.

Бележки

[147] Янев, И. Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.). С., 2006 г., с. 158–161.

[148] Рачев, Ст. Чърчил, България и Балканите (1939–1945 г.). С., 1998 г., с. 218.

[149] Димитров, И. Буржоазната опозиция (1939–1944 г.). С., 1997 г., с. 166–167.