Иван Янев
От полумесеца до петолъчката (20) (1878–1944 г.)

19. Царската кончина

Сутринта на 14 август, 1943 г. цар Борис отлита за Главната квартира и се връща на 15 август следобед. Това е 3-тото посещение на монарха при Фюрера за тази година. Вечерта Филов е на аудиенция при царя, който е недоволен от визитата си в Главната квартира. Няколко дни след завръщането си от срещата с Хитлер царят заболява. Повикани са специалисти от Берлин и Виена, но състоянието му се влошава и на 28 август следобед той издъхва.^[145] Първоначално болестта на царя се пази в тайна и едва на 26 август се издава официално комюнике, че царят е болен. Комюникето е лаконично и се появява в пресата на 27 август.^[146] Царската смърт и особено фактът, че тя идва след среща с Хитлер, буди различни мнения сред историците, а и не само сред тях. Но няма доказателства, потвърждаващи едно или друго предположение. Някои приписват на царя думи, които той е произнесъл преди да изпадне в кома, че е водил борба с Хитлер за предпазване на България. Друга версия е, че царят е отровен, но от кого? Според някои — от германците, според други — от англичаните, според трети — от руснаците. Там, където липсват ясни факти, се развихря фантазията на някои автори и по логични за тях пътища те успяват да сглобят пъзела. Факт е обаче, че царската смърт не променя отношението на България към Германия. Може ли тогава царят да е отстранен от германците, защото е искал да се отскубне от бавно, но сигурно потъващия германски кораб? Едва ли това е възможно, защото Германия все още е твърде силна, а царят прекалено предпазлив, за да рискува да подложи страната на едно германско окупиране. На СССР едва ли в този момент им е било до това да отстраняват българския монарх, чиято смърт с нищо не променя конюнктурата. Същото може да се каже и за Англия.