Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (51) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

3.

Терций Валерий не беше сполетян от нов пристъп на болестта си, макар роднините му да се надяваха много на това. Считаха го за странен човек, дори не съвсем с всичкия си. Още от малък чувал много подигравки, тъй като го сравнявали винаги с двамата му умни братя. Наричали го просто Терций — трети син. В сената бил известен с прякора Брут, което означава тъп, недодялан. Ето защо всички в Рим се удивляваха на факта, че именно такъв човек бе натрупал толкова значително състояние.

Всъщност той съвсем не беше глупав и бездарен, само че способностите му бяха от по-особен вид. Братята му били надарени с таланта на властници. Те превърнали Рим в процъфтяващ град, пръв сред първите. Но всеки човек, дори и най-незначителният на вид, притежава някакви способности, присъщи единствено нему. Често се случва тъй, че умението или талантът остават незабелязани от околните. На някои други на вид обикновени хора им се случва поне веднъж в живота си да извършат нещо героично, както е примерът с Хораций Едноокия, който отбранявал сам моста Сублиций от настъпващите етруски. Цял живот смятан за глупав, макар и много силен, той си спечелил най-накрая уважението на съгражданите, макар и с цената на живота си, въпреки че Ларс Порсена завладял в края на краищата града.

Толкова обширни земи като тези, които притежаваше Терций Валерий, не биха могли да бъдат поддържани добре от глупав и бездарен човек. Сигурно бе предал синовете си на ликторите не толкова от честолюбие, колкото от морален дълг да следва достойните политически дела на братята си и да не признае в никакъв случай едноличната власт, за каквато са ламтели синовете му. Патрициите — поколение след поколение, особено тези, които произлизаха от старите етруски родове — се стремяха да бъдат истински римляни дори повече и от самите кореняци на града. Човек би помислил, че именно тези, които имаха етруски произход, биха желали властникът на града да бъде също от етруските царе. Странно обаче те не искаха това. Предпочитаха да бъдат само измежду знатните в града, да участват в сената, като трибуни, или просто да заемат високи постове във войската.

Ние с Арсиное се грижехме за Терций Валерий. Когато започна да оздравява и силите му се възвърнаха, той не скриваше благодарността си към нас. Вече не смяташе Арсиное за своя жена, а си спомняше ясно как се беше срещнал с нея и вярваше, че действително покойната му жена се е вселила тогава за кратък момент в тялото на Арсиное, за да му напомни да се грижи за себе си.

Когато беше в състояние отново да се движи свободно, аз намерих масажист, който да се погрижи за лицето му. Скоро не остана и следа от временната парализа, макар от ъгълчето на устата му все още понякога да течеше слюнка. Арсиное носеше винаги със себе си голяма чиста ленена кърпа и бършеше лицето на стареца като грижовна дъщеря. Тя започна да взима участие и в домакинството и да се разпорежда с робите и с прислужниците на дома. Готвенето се подобри и самият Терций започна да се храни здравословно. Чистенето на къщата се вършеше много по-редовно. Слугите миеха пода, бършеха прах от статуите на домашните богове и поддържаха посудата в изряден вид, а Арсиное следеше никой да не мързелува и самата тя участваше усърдно в непрекъснатото лъскане и миене. Никога по-рано не бях и подозирал дори, че Арсиное може да има толкова голяма склонност към домакинска работа. Ето защо веднъж й изказах удивлението си, а тя отвърна:

— Ах, Турмс, толкова малко ме познаваш. Нима не съм ти повтаряла много пъти, че женската ми натура се стреми само към едно — дом и спокойствие. За това обаче е необходим покрив над главата и няколко слуги, които да ти се подчиняват. Ето че го имам при този благороден болен старец и вече нищо друго не ми е нужно.

Всичко това не ме радваше особено, защото, макар да спеше при мен нощем и да отвръщаше на ласките ми, струваше ми се, че Арсиное през цялото време мисли за съвсем други неща. Всъщност би трябвало да съм доволен, тъй като Арсиное беше по-спокойна и се усмихваше по-често, но аз изпитвах някакво неопределено недоволство. След известно време Арсиное ми каза:

— Ах, Турмс, защо лицето ти е винаги тъй кисело? Нима не ти дарявам ласките си или може би си престанал да ме обичаш? Забрави ли какво сме преживели заедно! Аз още не мога да си спомня без трепет примитивния живот, който водихме при сиканите. Водена от страстта си към теб, аз те следвах из дивите гори. Но най-сетне намерих безопасно хубаво място и повярвай ми, искам да останем тук завинаги.

Колкото до събитията в града, сенатът наистина реши да осъди бившия си герой Гай Марций. Както е известно, след превземането на волския град Кориоли започнали да наричат Марций Кориолан и му дали право да участва в тържествата, седнал до консулите. А ето че сега го обвиняваха в пренебрежително отношение към плебеите и в таен стремеж към еднолична власт в Рим. Той имаше известна причина да мрази народа, тъй като, докато се биеше в свещените градове, домът му бе разграбен, след което бе изгорен до основи и имаше дори опасност самият Марций да бъде предаден едва ли не в робство. Гордостта не му позволяваше да забрави всички тези неправди и унижения. Плебеите се успокоиха впоследствие, след като добиха правото да участват в народния трибунат, който можеше да отменя решенията на магистратите или сената, ако такива решения бяха в ущърб на народа, но Кориолан никога не се съгласи да отстъпва и да дава път на народните трибуни, а ако ги срещнеше по улицата, дори плюеше след тях. Ето защо плебеите бяха решили да му отмъстят.

Кориолан е съзнавал, че хората от неговото съсловие няма да го спасят от народния гняв. Опасявайки се за живота си, той бе избягал през нощта от собствения си дом, охраняван от ликторите, бе преминал през градските порти и бе взел кон от собственото си имение извън града, след което бе препуснал на север, при волските.

До Рим бяха достигнали слухове, че волските са го приели с разтворени обятия, дали му нови дрехи и му позволили да извърши жертвоприношение на боговете, които го закриляли в бягството му. Волските, както и другите народи около Рим, ценяха високо римското военно изкуство и се надяваха, че прославеният военачалник, озовал се сред тях, ще им бъде от полза и ще обучи собствените им воини.

Наложи се есенният празник в цирка на Рим да бъде проведен два пъти. Тъй като при първото провеждане на празника бе допусната някаква грешка, боговете бяха изразили недоволство и изискваха повторно провеждане на празника. Бяха изпратени няколко лоши предзнаменования до жреците на Рим, че ако не бъдат послушани безсмъртните, градът ще бъде сполетян от злини. Сенатът предпочете да изразходва допълнителни средства и да организира отново игрите, но да не обижда боговете. Впрочем Терций Валерий отбеляза ехидно, че на сената му е необходим начин да отвлече вниманието на народа от развоя на събитията, ето защо послушните жреци бяха изтълкували по този начин знаменията.

Ние с Арсиное имахме за първи път възможност да присъстваме на подобни състезания и заехме хубави места в огромния цирк на Рим. Никога по-рано не бях виждал огромната постройка откъм вътрешната й страна. Римските състезания съвсем не приличаха на гръцките, по време на които се състезаваха свободни мъже, които мереха силата си. Вярно е, че римляните бяха наследили бойните изкуства и състезания от етруските, но съвсем бяха забравили първоначалното символно значение на кръвопролитията. Всичко бе придобило примитивен вид и кръвта се лееше единствено за удоволствието на тълпата. Дрехите на бойците, които трябваше да бъдат в различни цветове и да имат различни значения, както и бойните оръжия, като например тризъбец и мрежа, противопоставени на меч и щит, се определяха от жреците според правилата, създадени още в Регион, но самите бойци, както и тълпата, не разбираха изобщо смисъла на ритуалите.

Не искам да разказвам в подробности за кървавите състезания, които от жертвоприношение към боговете се бяха превърнали в кръвопролития без смисъл. Народът на Рим беше вълчи народ, който се радваше най-много на тези, които чакаха с чукове на рамо, за да размажат главата на падналия в боя. Бойците бяха роби или военнопленници, а не доброволци, както някога при етруските. Само ще спомена, че Арсиное се възбуждаше много от насилията, които се извършваха над животни и роби, и белите й ръце пляскаха възторжено. Беше облечена винаги в алени дрехи и косата й, която блестеше като мед, бе сресана по гръцки маниер, като на статуите, изобразяващи Афродита. Всичко това събуждаше завистта на местните знатни жени, които не умееха да си правят толкова изящни прически. Мога да кажа, че именно по време на празниците, когато придружавахме Терций Валерий в цирка и когато Арсиное му бършеше публично лицето, тя бе забелязана и за красотата й се заговори. Все още помня прекрасното й лице, застинало в очакване как ще се развие боят на арената, или пък във възторг от победителя, когато тя ставаше на крака да го аплодира заедно с хилядната тълпа. Зад стените на цирка тъмнееха хълмовете на Рим, обрасли в лаврови дървета и дъбове. Точно тъй помня лицето на Арсиное — на фона на тъмнеещите се хълмове, сред зловещото безмълвие или крясъците на зрителите. Помня го, защото тогава все още я обичах.

Най-късите дни на годината в Рим бяха посветени на бога, когото зовяха с името Сатурн. Това бе тъй старо и тъй свещено божество, че римляните се осмеляваха само внимателно да пооправят от време на време дървените колони, които подпираха фронтона на храма му. Сатурн беше по-стар от Юпитер Капитолийски, чийто храм бе издигнат от Ромул, първия цар на Рим. Говореха, че Сатурн е стар като земята. Празниците, които провеждаха в негова чест, римляните наричаха сатурналии. Хората си раздаваха подаръци, което през останалите дни на годината беше рядкост в Рим. Патрициите и плебеите се смесваха и робите заповядваха на господарите си. През тези дни всички роби от мъжки пол можеха да получат от господарките си това, за което не се говореше публично, тъй като римляните уверяваха, че по-целомъдрени жени от техните не могат да се намерят в целия свят. Но настойчивостта на това твърдение ме караше да мисля, че то не беше съвсем вярно. По този начин робите бяха омаломощавани и през останалото време на годината вършеха послушно работата си. По време на сатурналиите виното се лееше като вода, навсякъде по улиците имаше представления и никаква подигравка не се взимаше на сериозно. Тези дни наистина преобразяваха Рим и приличието съвсем се забравяше. Арсиное, въпреки че ходеше с наведена глава и гледаше да се държи скромно пред външни хора, получаваше непрекъснато подаръци, и то не само някакви си глинени съдове, а мазила, финотъкани одежди, помади, статуетки и дори украшения от благородни метали, огърлици и обици със скъпоценни камъни и сребърни огледала. Терций Валерий бе заповядал да се изпекат от глина статуетки, изобразяващи волове или овце, които Арсиное даваше в замяна на получените подаръци, за да подчертае скромността на дома, в който живееше.

Веднъж тя каза:

— Подобни празници не са нищо ново за мен. Някога в Картаген празнувахме дните на Ваал по много по-невъздържан начин. Всичко това, което виждам сега в Рим, ми се струва като детска игра в сравнение с оргиите, в които участвах някога. Младите мъже изпадаха в такъв екстаз, че нанасяха с нож резки по телата си подобно на жреците, а богаташите често подаряваха някоя от къщите си или цели кораби на жените, които умееха да доставят удоволствие или които бяха просто по вкуса им и знаеха как да се държат. Доста умерени ми се струват римските празници в сравнение с празниците на младостта ми. — Тя срещна погледа ми и побърза да добави: — Разбира се, изобщо не мечтая за онези дни. Съвсем не желая да взимам участие в оргии на страстта. Та нали именно страстната любов ме накара да тръгна по петите ти, Турмс! Именно страстта ме доведе до гибел, но слава на боговете, отново намерих сигурен покрив над главата си. И все пак — човек може да си спомни младостта и да въздъхне, да поклати глава сега, когато е помъдрял. Особено ако е жена като мен, която дължи благодарност на болен старец и споделя ложето на безделник.

С тези думи Арсиное искаше да ми напомни, че не съм нищо друго, освен гост в къщата на Терций Валерий и че дължа дори и това единствено на нея. Но празничното настроение, прекрасната храна, вино и ценните подаръци, които получаваше, я настройваха да се чувства добре и Арсиное сама ме привличаше нощем в ложето си.

Когато веднъж лежахме нощем един до друг, тя започна да ми говори с по-мек глас, сякаш й бе омръзнало да ме кори.

— Турмс, любими мой, месеците минават, а ти не предприемаш нищо. Свикнал си всичко да ти се поднася наготово. Скоро Мисме ще навърши четири години. Мисля, че е време да намериш начин да стъпиш на краката си. Ако не мислиш за себе си, помисли поне за мен и за бъдещето на дъщеря си. Не можеш ли да се научиш да караш бойна колесница или да свириш на тръба? Всъщност какво умееш, Турмс?

Бях сънлив и не исках да разсърдя Арсиное, затова казах полушеговито:

— Струва ми се, че ти самата знаеш най-добре колко добър любовник съм, Арсиное! Ако все още си съгласна с това, не ти ли е то достатъчно?

Тя ме плесна през устата, след което започна да рисува разсеяно с пръст по гърдите ми и каза:

— Никой мъж не може да се сравнява с теб в това отношение, Турмс. Но ето че ми хрумна една идея! Ако това е единственият ти талант, защо не се възползваш от него? Много римлянки биха останали доволни от теб и ти би се издигнал на висок обществен пост чрез леглата на патрицианките. Това е стар, изпитан способ, който често помага.

Възмутих се от думите й:

— Арсиное, нима не ме обичаш вече, щом си готова да направиш от мен платен роб на знатните римлянки?

Тя ме погледна озадачено, но като разбра, че ме е ядосала, побърза да ме успокои:

— Някои мъже биха приели думите ми като искрена похвала и биха били доволни от такова предложение. Вярно е, сигурно бих била ревнива, ако знаех, че спиш с други жени, но нали съм сигурна в обичта ти към мен! Така че нищо друго не би имало никакво значение! Но забрави думите ми, Турмс. Това беше само мимолетно хрумване.

След като Арсиное заспа, аз дълго време лежах буден и някак потиснат в постелята, вслушвайки се в шума и веселието на сатурналиите, които проникваха през стените на дома.

Само няколко дни по-късно, когато градът все още не бе утихнал от току-що миналите празници, а аз се чувствах ужасно, при мен дотича Арсиное с бледо като мрамор лице и със злобен вид, тъй че не изглеждаше особено красива, а по-скоро приличаше на медузата Горгона.

— Турмс — рече тя предизвикателно, — забелязал ли си нещо нередно у Ханна?

Трябва да си призная, че отдавна не бях обръщал особено внимание на Ханна, макар понякога да срещах погледа й, докато двамата си играехме с Мисме. Почти не бях разговарял с нея от онази нощ в Панорм, когато бях постъпил безразсъдно с момичето.

— Не, какво имаш предвид? — попитах аз.

Арсиное изпадна в ярост:

— Всички мъже са слепци! — извика тя. — Нима не виждаш, че Ханна е бременна? Ах, напразно се доверявах на мургавата развратница. Мислех, че ще съумея да я продам за висока цена в някой достоен дом. А сега кой ще я вземе, щом чака дете! Колко по-високо биха заплатили за нея, ако беше недокосната! Мислех, че я възпитавам добре. Но неблагодарницата е блудствала с някой роб или слуга зад гърба ми! Или може би с повече от един? Дали не е позната на мнозина ликтори и гладиатори? Аз ще й дам да разбере…

Спомних си това, което се случи между мен и Ханна, и изпитах вина. Вярно, че тя не можеше да е забременяла от мен, мислех си. Арсиное ме беше убедила, че съм безплоден. Но аз бях виновникът за това, че момичето не беше вече девствено и се бе отдало след мен и на други мъже. Явно не бе могло да устои на изкушенията на двуличния град. Ала не можех да споделя всичко това с Арсиное, а само гледах недоумяващо и казах накрая:

— Ханна бременна? Как е възможно?

След като се успокои малко, Арсиное продължи:

— Ханна злоупотреби с доверието ми. Но какво да се прави. Никакъв смисъл няма да седя и да страдам за непоправимото. Ще я продам колкото се може по-бързо, иначе всяка хапка, която хапва тя, всяко парцалче, което износва, са напразно хвърлени средства. Как мислиш, права ли съм, Турмс?

Потресен, отвърнах, че Ханна се грижи добре за Мисме, а този, който заплаща за нея, е Терций Валерий и ние нищо не губим. Арсиное ме хвана възмутено за раменете и ме разтресе:

— Глупако, нима искаш дъщеря ти да бъде отгледана от една блудница? На какво би могла да я научи тя? — Арсиное бе тъй превъзбудена, та не посмях да й напомня, че Мисме не е моя дъщеря. Тя продължи: — А какво ще си помисли Терций Валерий за нас, които не съумяваме да държим в подчинение дори една малка робиня? Ние и без това го обиждаме, като не му даваме нищо в замяна на щедростта му. Поне ти нищо не му даваш в замяна, Турмс! Но с теб е безполезно да се говори за пари. Умирам от срам, че не се грижиш за доходите на домакина ни. Но първо ще накарам да нашарят с камшик Ханна и лично ще следя да няма никаква милост.

Дори и сега, когато разказвам всичко това, не намирам думи за свое оправдание. Всичко стана толкова бързо, че аз, скован от чувство за собствената си вина, не съумях да се намеся. Арсиное си тръгна, а аз продължих да седя неподвижно, подпрял с длани главата си, вторачил поглед в цветните каменни плочи на пода. Осъзнах се чак когато чух виковете на Ханна. Бесен от гняв, изскочих на двора и видях, че Ханна беше привързана с кожен ремък към стълба и един роб от конюшнята я удряше по голия гръб с някакво отвратително упоение. Дрехите на момичето бяха полусъдрани и на нежния му гръб ясно личаха алените следи от камшика.

Аз се нахвърлих върху роба, издърпах от ръцете му камшика и го ударих по лицето. Той изстена и се отдръпна назад. Арсиное ме гледаше, цялата разтреперана. По бузите й бяха избили червени петна.

— Стига! — извиках аз. — Продай момичето, щом толкова искаш, но в някой порядъчен дом. Трябва да й намерим човек, който да може да се грижи за нея.

Щом секнаха ударите, Ханна падна на колене и тихо продължи да хлипа, макар да се опитваше да не издава нито звук. Видях, че беше изпохапала до кръв устните си, решена да не каже нищо.

Арсиное тупна с крак, облещи грозно очи и извика:

— Не се намесвай, Турмс! Тя трябва да си признае кой я е наредил така и къде е скрила получените пари!

Не издържах и ударих Арсиное през лицето, тъй че тя залитна назад, а аз се уплаших. Цялото й лице изведнъж посиня, а после посивя като пепел. Видях израза й на бездънна злоба, но това продължи само миг и тя изведнъж се успокои. Извадих ножа си, за да прережа ремъка, с който бяха завързали Ханна, но Арсиное даде знак на роба и каза:

— Не хаби ремъка, той струва пари. Нека робът да я отвърже, а после да надене същия ремък на шията й и още сега ще я заведа на пазара. Отивам и ще гледам да я дам на някой порядъчен човек за каквато и да е цена, щом тъй искаш, Турмс. Момичето не заслужава такава милост, но ти винаги си бил слепец.

Ханна вдигна подпухналите си от сълзи очи. Видях твърдостта й, видях, че е решена да не отговаря на никакви въпроси, въпреки че би могла да прехвърли цялата вина върху мен, тъй като аз бях първият й мъж. В погледа й нямаше присъда, а по-скоро благодарност, че й се бях притекъл на помощ.

Обзе ме долно чувство на облекчение заради това, че Ханна няма намерение да ме издава, и съвсем забравих, че не би трябвало да имам доверие на Арсиное. Казах:

— Закълни ми се, че ще я продадеш на най-добрия възможен човек! Закълни се, че ще я продадеш на някого, който ще обещае да се грижи добре за нея и за бъдещото й дете, дори и да предлага по-ниска цена!

Арсиное ме погледна в очите, въздъхна дълбоко и заяви:

— Разбира се. Все едно на каква цена. Само и само да се отървем от нея.

Появи се роб и заметна плащ на раменете на момичето, а друг, същият, който я биеше, преметна през шията й ремъка и я задърпа напред. Арсиное тръгна след тях, а аз останах вцепенен и сам. В последния миг събрах сили, хукнах след тях и хванах Арсиное за ръка:

— Моля те — казах, — научи името и къде живее човекът, който ще я купи, за да можем да узнаем как сме настанили Ханна.

Арсиное спря и поклати глава с укор.

— Скъпи Турмс, прощавам ти, защото си мъж и не разбираш. Държиш се тъй, сякаш ти се е наложило да умъртвиш любимото си куче или кон от милосърдие към недъзите му. Но добрият господар обикновено възлага подобно нещо на близък приятел и не иска да знае къде и кога е извършено умъртвяването. Пощади собствените си чувства и не се опитвай да разбереш къде ще попадне Ханна. Опитай се да я забравиш. Имай ми доверие, Турмс! Ще я уредя по най-добрия възможен начин, тъй че да си доволен. О, богове, колко си чувствителен!