Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (22) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

5.

Бързо свикнахме с положението си на гости на Танаквил. От момента, в който бойните ни трофеи се озоваха зад желязната врата на съкровищницата на Кринип, животът започна да си тече спокойно и дните с нищо не се отличаваха един от друг.

Но след известно време жителите на Химера отидоха при тирана си и започнаха да се жалят, че дори и веселбите би трябвало да имат край. Според тях Кринип трябвало да отпрати фокейците вън от града.

— Фокейците нарушават обичайния порядък на живота ни — говореха хората. — По-рано ние ставахме с вика на петлите. Сега сутрин из къщите се чува хъркане, някога до обяд, а ние се страхуваме да будим гостите си, които лесно изпадат в ярост. Що се отнася до поведението на жените и дъщерите ни, без да бъдем прекалено строги, можем да кажем, че те не правят нищо друго, освен да висят от сутрин до вечер любвеобилно на шиите на моряците. А какво става нощем, дори не ни се разказва.

Кринип скочи от простия си дървен трон, на чиято седалка бе обтегната кожата на злощастния предишен тиран на Химера, и започна да се пощипва замислено по брадата и да върти неспокойно очи. Накрая каза:

— Граждани, вие дойдохте съвсем навреме при мен, тъй като само преди няколко мига държах в ръцете си подземни амулети, чийто произход не мога да открия пред никого. Те ми съобщиха, че голяма опасност заплашва Химера, а моите съгледвачи в Сиракуза потвърждават това. Ето защо заповядвам на Дионисий и на хората му в знак на благодарност към жителите на града ни да надстроят градските стени с три лакътя. Предполагам, че сиракузците ще предпочетат да се насочат към друг град, ако знаят, че през зимата стените на Химера са пораснали с цели три лакътя.

Дионисий не повярва в подземните амулети на Кринип, но разбираше добре, че моряците му ще се превърнат в шайка разпуснати лентяи, ако не се заемат с някаква работа. И сега сред тях не цареше разбирателство, а непрекъснато се караха и бяха се разделили на малки групички — гребците от левия борд, гребците от десния и какви ли още не, които непрекъснато търсеха поводи за свади.

Ето защо Дионисий отговори веднага:

— Планът ти, Кринипе, е чудесен. Обещавам, че хората ми, привикнали към строг ред, ще се захванат охотно за работа и ще подсилят стените на приятелския ни град. Кажи само за какви лакти говориш — за гръцки или за финикийски?

Кринип беше достатъчно хитър да проумее веднага какво иска да му каже Дионисий.

— Все повече и повече ми харесваш, Дионисий от Фокея — каза той. — Разбира се, имам предвид финикийски лакът, а не гръцки. Дори само от уважение към картагенските си съюзници съм длъжен да взема като мярка финикийския лакът.

При тези думи Дионисий разкъса ризата си и започна да си скубе брадата:

— Чувате ли, чувате ли, мои хора, как този нещастен тиран оскърбява йонийското ни достойнство! Но не, ние ще издигнем стените на Химера с три гръцки лакътя и това ще бъде правилно и справедливо — и нито един пръст повече! О, Кринип, никога ние, борците за йонийска свобода, принудени да напуснат родината си, няма да отстъпим пред теб! Нито персийският лакът, нито финикийският, нито египетският няма да бъдат мярка за нас. Не е ли така, скъпи мои земляци и верни другари по оръжие?

Тогава хората на Дионисий взеха да крещят, а най-бурните от тях се затичаха да грабнат оръжието си, което беше оставено в домовете, където се бяха настанили.

— Гръцки лакът, гръцки лакът! — огласяваха улиците те, тъй като знаеха много добре, че гръцкият лакът е три пръста по-къс от финикийския. Стражата на Кринип напразно се опита да ги възпре, размахвайки своите къси палки. Нашите хора се добраха до самия трон на Кринип и за малко не го събориха. Доволен от развитието на събитията, Кринип се скри зад трона си и продължи спора с Дионисий, но скоро му се наложи да отстъпи и да приеме гръцкия лакът. Тогава хората ни заподскачаха от радост и бързо забравиха за раздорите си. По такъв начин Дионисий успя да ги накара доброволно да се хванат на работа. Всички започнаха да строят стените с желание — само и само да се мерят с гръцки лакът.

След всичко това Кринип заповяда както жителите на града, така и гостите да се прибират по къщите преди да падне мрак и да стават с кукуригането на петлите. Ако някой бъдеше забелязан навън след смрачаване, той трябваше да заплати глоба в градската хазна или го чакаше оковаване в дървени пранги на пазара. Да се излиза на улицата през нощта се разрешаваше само в случай на болест, за да се извика акушерка, при пожар или при изпълнение на някои обреди, свързани с фазите на луната. Който се излежава сутрин след кукуригането на петлите без особена причина, първо следваше да се глоби, при второ излежаване — окован в пранги, а при трето — наказан с изгнание от Химера. Струваше ми се, че никой тиран никога не е издавал по-жестока заповед от тази.

Дорией, Микон и аз можехме да не участваме в надстрояването на стените, тъй като с нищо не бяхме нарушавали нощния покой на Химера. Дионисий ни разреши да живеем при Танаквил и да правим каквото искаме. Що се отнася до мен, аз получих специално разрешение от Кринип да бродя нощем по улиците, особено по пълнолуние, когато ме обхващаше безпокойство.

Но ето че сикулите отново доведоха дъщеря си пред нас. Момичето беше отслабнало и погледът му беше безумен. Тези почтени хора ни се оплакаха:

— Неудобно ни е да ви безпокоим, уважаеми гости на Химера, но нашата дъщеря е навярно омагьосана. Когато миналия път се прибрахме доволни в дома си, тя отново престана да говори и оттогава насам не е произнесла нито дума. Тъй като бяхме забелязали колко лесно се върна речта й миналия път, когато я доведохме при вас, мислехме отначало, че това са капризи. Но напразно я бихме и наказвахме. Тя упорито продължава да мълчи… Не искаме да ви обвиняваме в магьосничество — продължиха те. — Но не е ли някак странно, че гръцкият лечител само с една целувка излекува дъщеря ни. Позволете ни да я приближим още веднъж до него и да видим какво ще стане този път.

Микон отчаяно се защитаваше с думите, че за всичко си има време и че никак не е хубаво за него сега, когато е потънал в божествени мисли, да целува жени и да се разсейва.

Дорией и Танаквил бяха почнали да подозират, че волно или неволно Микон наистина е омагьосал момичето, и го помолиха все пак да докосне с устни нейните. Отначало това нямаше никакъв ефект, но след като Микон я подържа известно време в прегръдката си, лицето му изведнъж поруменя и той започна да я целува със страст. А щом я пусна, нямата започна да се смее и да говори. Девойката целуна ръцете на Микон и го увери, че е безсилна пред вълшебния му чар. Когато се намира далече от Микон, гърлото й пресъхва и езикът й се сковава. Затуй, молеше го тя, би искала да остане близо до него.

Микон изруга и отвърна, че е невъзможно. Родителите й също бяха против, те заявиха, че детето им, след като си е върнало речта, трябва да се прибере веднага вкъщи и да се заеме с домашната работа. Те не възразиха тя понякога да пее и да танцува пред мъже и по този начин да си набавя ценни подаръци, необходими за зестрата й, но и дума не можеше да става да я пуснат да се премести и да живее постоянно с някакъв чужденец. Такова поведение може да накърни името й и тя никога да не може да се омъжи.

Но девойката крещеше като обезумяла, че не може да диша без Микон. Тя взе да се гърчи и падна в безсъзнание на земята. Не можахме да я свестим, въпреки че я шляпахме по бузите, макар Танаквил да изля цяла кана студена вода на главата й, а майка й да я бодна с игла за коса по бедрото. Кръв не потече и ние решихме, че девойката е издъхнала. Но когато Микон се наведе и започна пак да я целува, тя се размърда и започна да дава признаци на живот. Скоро лицето й порозовя и тя отвори очи. После седна, погледна ни с изумление и попита:

— Къде съм и какво се е случило?

— Работата наистина е сериозна — рече Микон. — Ако това момиче беше направлявано разумно още в детството си, то би могло да стане прорицателка и ясновидка. Чудя се на себе си как не забелязах това по-рано, макар обикновено да усещам знаменията.

Припомних му, че когато я срещна за първи път, той беше прекалено пиян, за да забележи каквото и да било. Родителите й твърдяха, че досега е била както другите деца, само малко по-дръпната. Цялата тази история заинтересува Микон като лечител и той помоли родителите й да си тръгнат с нея и да я наблюдават добре. Те обаче се върнаха почти веднага и съобщиха, че в момента, в който момичето прекрачило входния праг на дома им, то отново онемяло.

Микон доби загрижен вид, после ни дръпна с Дорией настрани:

— Отдавна усещам, че постъпките ни се ръководят от безсмъртните. Гълъбовото перо не случайно ни доведе в този дом. Афродита ни е оплела в мрежите си. Това, че момичето се оказа уж случайно на пътя ми, е дело на златокъдрата. След дълги съмнения най-сетне чувствах, че мога да се откажа от всичко земно и да постигна способността да предсказвам бъдещето, но Киприда не обича мъж да се занимава с неща, които не я засягат. Ако отпратим момичето у дома, то ще остане нямо и ние ще си докараме неприятности с Кринип. Какво да правим?

И двамата с Дорией отвърнахме в един глас, че всичко това е само негова работа. Той беше прелъстил девойката пиян и й беше сторил нещо, което не й даваше мира.

— Това е естественото обяснение на нещата. Няма нужда да намесваш боговете — казах аз.

Микон ме погледна и прошепна:

— Не се опитвай да се измъкнеш, Турмс! Кой сложи бялото камъче в дланта ми, когато бяхме на кораба на Афродита? Кой ме доведе в този дом с помощта на гълъбовото перо? Киприда е оплела мрежата си върху тази къща. Дорией знае, че това е така. Иначе не би попаднал в обятията на старата.

Дорией скръцна със зъби и отвърна:

— Танаквил е разумна жена, без предразсъдъци. Напразно преувеличаваш възрастта й. Изобщо не мога да те разбера, Микон, защо се занимаваш с прелъстителки от долен произход. Сам виждаш докъде те доведе това. Затова пък Танаквил е изискана жена и никога не би поискала повече, отколкото може да получи.

— Мисли каквото искаш, Дорией — продължи Микон, — но знай, че си оплетен в златната мрежа на родената от вълните. Самият аз се гърча в същата мрежа. Но от всички ни най-много съжалявам приятеля си Турмс, защото той е избраникът на лекомислената богиня — и се обърна към мен: — Заради теб е всичко, което се случва, Турмс. Колкото до нас, като ни мъчи, богинята иска само да ти покаже властта си. Не смея дори да си помисля каква ужасна клопка гласи за теб.

— Микон, та ти бълнуваш! — отвърнах високомерно. — Преувеличаваш властта на богинята. Бих приел с радост и наслаждение даровете й, но съвсем нямам намерение да й робувам. И двамата сте се побъркали, като й позволявате да ви налага волята си. В това отношение съм по-силен и от двама ви.

Щом произнесох тези безразсъдни думи, аз закрих устата си с ръка, тъй като изведнъж се стреснах, че всъщност предизвиквам богинята и че сам не зная какво говоря. И тъй като не можехме да измислим нищо по-разумно, върнахме се при другите, а момичето продължаваше да крещи, че ако не може да живее близо до Микон, скоро ще я намерим обесена на халката за факлите пред вратата. Заплахите й ни смутиха още повече. В края на краищата на Микон му омръзна безполезният спор и той каза:

— Хайде да уредим някак нещата. Ще взема момичето при себе си и ще заплатя разумна цена за него като за робиня. Не мога да дам прекалено много, защото съм само странстващ лечител, който няма големи доходи. Трябва да разберете, че правя всичко това поради желанието на момичето, а не по свое желание.

Родителите на девойката се изгледаха ужасени и му се нахвърлиха с юмруци, тъй че ни се наложи да го измъкнем от ръцете им.

— Как може, та той иска от нас да продадем собственото си дете! — викаха те. — Ние сме свободни сикули и сме обработвали тази земя от памтивека точно както и сиканите от Ерикс!

— Какво искате тогава? — попита обезпокоен Микон.

Родителите на момичето явно и сами не знаеха, когато бяха дошли при нас, но думите и поведението на дъщеря им ги накараха да вземат решение.

— Ти, пришълецът, си длъжен да се ожениш за дъщеря ни, макар обикновено да не даваме дъщерите си на чужденци. Ти си я омагьосал и за всичко си виновен ти самият. Както се полага, тя ще ти донесе богата зестра, тъй като ние сме по-заможни, отколкото мислиш.

Микон взе да си скубе косите и се развика:

— Но това е ужасно, това е несправедливо, това е само каприз на богинята, която не желае да се занимавам с магически неща! Кой мъж, обременен със семейство, може да размишлява за нещо друго, освен за най-насъщните необходимости?

Девойката кършеше пръсти и викаше, че по-скоро би умряла, отколкото да измъчва Микон, но родителите й сложиха ръката й в ръката на лечителя и казаха:

— Тя се казва Аура.

Щом произнесоха това име със странния си говор, Микон се удари по челото и възкликна:

— Аура, ако тя наистина се казва Аура, то аз съм безсилен! Това са шеги на боговете. Та нали Аура е бързата като вятър девойка, която ловувала заедно с Артемида. В сърцето на Дионис пламнала страст към Аура, но тя бягала по-бързо от него и той не могъл да я настигне. По-късно Афродита я поразява с безумие и тя се отдава на Дионис. Дионис сигурно участва в игрите ни онази вечер, когато се напихме, и тази красива девойка никога не би излязла с мен, ако Афродита не я бе умопомрачила. Това е вълшебно име. Хванал съм се в капан и съм безсилен наистина!

Не бих казал, че бяхме удовлетворени от решението на Микон, но нищо не можахме да измислим, за да го спасим от сватбата и същевременно да не обидим града. Денят на тържеството беше определен и то се състоя — с песни и танци — в дома на сикулите, сред стада от крави и кози. Родителите на девойката извадиха зестрата й на показ и клаха, пекоха и готвиха толкова много за ядене, че всички преядохме и препихме. Когато най-накрая заклаха гълъбица и според обичая изцапаха с кръвта й дрехите на младоженците, отново загърмя весела музика и всички пихме наздравица. Развеселихме се толкова много, че дори и аз престанах да обръщам внимание на мученето на кравите и кудкудякането на кокошките, а изиграх пред всички танца на козела и заслужих възторжените хвалби на простите селяни. Но скоро слънцето залезе и всички се разотидоха по домовете си, следвайки новия закон на Кринип. Аура тръгна с нас.

Преди сватбата Микон беше много потиснат и говореше, че може би ще му се наложи да си купи къща в Химера и да постави на входа й обвита със змия факла, в знак, че там живее лечител. Той въздишаше, че може би трябва завинаги да остане в този град. Но Танаквил го успокояваше, че двамата с Аура могат да й бъдат гости колкото си искат. По време на сватбата обаче Микон се оживи, навярно и от изпитото вино, и той беше първият, който ни напомни да се прибираме по къщите си след като слънцето залезе. На другата сутрин ни се наложи да го будим доста усилено, за да стане с кукуригането на петлите, а през следващите дни той беше съвсем спокоен и не говореше за никакви тайнства и божествени неща.