Николай Теллалов
Слънце недосегаемо (8) (роман-изповед)

► Разумни раси

Фаморите и граморите са потомци на неандерталци, отделни племена имат и смесен произход от австралопитеци и по-древни хоминидни видове. Граморите преживяват от лов и скотовъдство, владеят и начални форми на земеделие. Те са грацилна разновидност от фамо-граморската група. Фаморите са по-късна раса, продукт на своеобразен регрес заради връщането им в горите. Занимават се предимно със събирателство и лов, но отделни техни общности, населили отново равнините, развиват същинско земеделие. И двата клона са добри занаятчии.

Пещерните жители, възприемани от Радослав като джуджета, са сродни с гигантопитеците орти и са главен доставчик на желязо и метали за всички обитатели на планетата, които имат нужда от него. Занаятчийството и металургията са техен основен поминък. Някои излезли на повърхността джуджешки народи се занимават с обработка на камък и строителство.

Океаните и моретата са населени с потомци на самодивските племена, преминали към земноводен (двойнодишащ) начин на живот. Те поддържат сравнително добри отношения с чисто морските народи — делфини, косатки, китове и разумни главоноги.

Предполага се, че клон на самодивската раса са и двуполовите нощни същества — вампирите, много кланове от които целенасочено са развили способност да летят по маниера на прилепите. Кръвопийците са активни само в тъмните часове на денонощията. Погаждат се само с ламийските семейства и спазват внимателен взаимен неутралитет с джуджетата, понеже често делят с тях пещерите.

Произходът на върколаците, най-умелите скотовъдци на Кашеп, не е съвсем ясен, но вероятно водят началото си от по-агресивните самодивски народи, съчетали се с миролюбивите фамори. Освен че пасат животни, те са добри грънчари и единствени от другите раси, без земеморците, употребяват силни алкохолни напитки.

В биологично отношение същински хора са единствено сравнително малобройните борейци.

 

Разумни видове, които нерядко се срещат на централната планета въпреки другоземния си произход, са скалните плъхове (известни също като „каменни къртици“) и мегаквилите (суперорли) — и двата вида от Ишчел. Орлите са свързани в симбиоза с безкрили птици, които ги избавят от многобройните паразити в перушината. Те обитават високите плата и планини на Змейската луна, известни като Лубанкала. Скалните плъхове са всеядни гризачи, много подобни по начин на живот на пещерните джуджета. Специфичното при тях е високата степен на емпатия в общността, което ги доближава до характеристиките на кошерен организъм. Със сходно силна емпатична способност са и едни много потайни създания, за които дълго време се е смятало, че са безтелесни духове. Наричат ги „банши“. Малцина са ги виждали, но мнозина са чували смразяващия им вой, който въздейства директно върху нервите на жертвата и я прави податлива на емпатично внушение. Ако самите те станат обект на нападение, обикновено се бранят, като излъчват своя страх и болка от нараняване към врага си. Живеят в най-глухите места, но особено чувствителните индивиди се появяват край жилища, привлечени от извънредно силно страдание на болни и умиращи. Воят на банши, подобен на плач, ускорява смъртта и слага край на болката, която ги смущава и мъчи. Макар навярно да нямат нищо общо със самодивите, им викат „черни вили“. Често влизат в свитите на лами.

Всички кашепски народи притежават в различна степен т.нар. паранормални способности, като всяка раса обикновено се „специализира“ само в едно или две умения. Единствено земеморците не разполагат с екстрасензорни възможности, но те компенсират своя „недостатък“, като овладяват немагични практики от всички други раси и народи.

За извънкашепски, чужди създания се смятат единствено белонците. Обитателите на Ишчел, заедно с шарканите (змейове и лами), се възприемат като „свои“. Въпреки това в повечето езици на Кашеп понятието „чужденец“ не носи негативен заряд и като правило не предизвиква подозрение, страх, недоверие и омраза.

„Всеживотът е всеразличност, цялоеднаквост е неживот, та чак и смърт“ — казват граморите, чиито възгледи много или малко влияят върху мирогледа на всички континентални жители. И към това няма какво повече да се добави.

► Бройна система

Повечето народи на Кашеп използват дванайсетична бройна система и позиционно записване на числата. Понеже всеки се съобразява само с това с коя ръка пише, начертаването на числа (както и рунически съчетания, които образуват изречения) може да е отляво надясно, отдясно наляво или отгоре надолу. Рядко пишат диагонално, почти никога отдолу нагоре, освен в ритуални и свещени записки, където формата и последователността на текста или числата се определят от рамкова фигура-рисунка (както например е на изображението на „азбуката“). Правилното прочитане на записано число е възможно благодарение на факта, че цифрата на по-високия разред е по-голяма от останалите, често подравнени по горната линия на първия знак. По тази логика човек би прочел числата

 

123, 321, 1²³ или ³²1

 

по един и същ начин като „сто двайсет и три“.

 

Отделни племена и раси предпочитат бройни системи като деветична (самодивите), двайсетична (популярна в Борея-Земемория) и дори шейсетична (нощните твари), спазвайки обаче общите правила за записване на многозначни числа.

Понякога, допълнително пред дълго число се поставя руната „начало“ и се затваря с руната „край“, сякаш в скоби или кавички (по този начин обикновено се постъпва с текстови символи).

Кашепците познават нулата, която в контекста на руна-дума значи „цифра“. От логиката на изписване на цифрите известни изключения са шестицата, деветката и единайсетицата.

Въпреки позиционния запис, отделни числа се бележат с особени символи — числата 12, 23 (което се чете „нзе“, понеже е календарно понятие), 33 (отново свързано с календара), 60 (срок на среден живот), 242, 264, 363 и 396 (представляват продължителност на годишни цикли), както и числата, които са степен на дузината: 144, 12³, 12⁶, 12⁹ и 12¹².

Нерядко числата 27 и 81 се именуват като „рунище“ и „Голяма руна“, в чест на кашепските писмена, без да се изписват с по-специални знаци.

Големите числа се именуват „шаркански“ и се описват по следния начин:

дузина	= 121	= 12
дълга дузина	= 122	= 144
рогата дузина	= 123	= 1728
топла дузина	= 124	= 20 736
червена дузина	= 125	= 248 832
оранжева дузина	= 126	= 2 985 984
жълта дузина	= 127	= 35 831 808
зелена дузина	= 128	= 429 981 696
светлосиня	= 129	= 5 159 780 352
синя	= 1210	= 61 917 364 224
лилава	= 1211	= 743 008 370 688
слепяща дузина	= 1212	= 8 916 100 448 256

Математиците на Кашеп използват знаци за събиране и изваждане, които, удвоени, бележат умножение и деление. За знак на равенство употребяват водоравен руноглиф (символ извън „азбуката“ с фиксирано значение и смисъл), който значи „живот“, при това „главата“ на руноглифа сочи резултата.

Познати са и обикновените дроби, а борейските граматици-роканчии даже са въвели аналог на десетична точка. Естествено, техните дроби са двайсетични. Масово обаче дробите не се изобразяват според математическите канони, а се бележат със знаци-понятия като „половина“, „третина“, „четвърт“, „петина“, „седминка“, „деветинка“ и „една дванайсета част“.

 

Числопис

0	1	2	3
4	5	6	7
8	9	10	11
12	23	33	60
242	264	363	396
½	⅓	⅔	¼

144	123	126	129	1212
събиране	изваждане	умножение	деление	равно на

► Мерни единици

Разстояние

— руната значи също и „дължина, размер“;

„ширина“ и „дебелина“ се уточняват със символа .

руна	единица	деление	съответствие	значение
прелет	прелет	243 хвърлея	7441,701 м = 1/2916 част от екватора на Ишчел	„един замах с крилете“; „върколак без умора го пробягва за една УРИ“
хвърлей	хвърлей	12 разтега ок.60 крачки ок. 84 лакътя	30,62 м	Толкова може да прелети хвърлен камък, тежък 250 галу
разтег	разтег	5 крачки 7 лакътя 12 педи ок. 108 пръста	2,55 м	1/2916-а от 1/2916-а част от екватора на Ишчел
крачка	крачка	половинки	0,51 м	„при спокоен ход по равен павиран път“
лакът	лакът	третини	0,3643 м	от кокалчето на лакътната става до основата на китката
педя	педя	9 пръста	0,2125 м	„без дължината на ноктите“
пръст	пръст	12 нокътя	2,361 см	дължина на първата фаланга на безименния пръст
нокът	нокът	—	около 2 мм	(условна единица, рядко прилагана)
връст	връст	половинки третини четвъртини	826,856 м — точно 1/9 от прелета; ок. 28 хвърлея 324,25 разтега ок. 1621 крачки	—
	косъм песъчинка	—	субективно, изразява образно дребен размер	(без практическа стойност)
	ЕКВАТОР на КАШЕП	61200	50 603,57 км	—

Физическите мерки обикновено са кратни на числата 3, 9 и 12, понякога 5, както и на техни произведения. Основна единица е „прелет“, тоест разстояние, преодолявано с „един замах на крилете“ на змей, който няма причина да бърза. Смята се, че един здрав млад грамор може да пробяга същата дистанция за времето една УРИ („час“), тоест за малко повече от земните човешки 53 минути, а на такова разстояние един върколак не би се изпотил дори.

Въпреки че прелетът е разделен на съобразени с телесните пропорции и възможности на повечето фамо-граморски племена, тази единица е привързана към размерите на друго небесно тяло — кашепската луна Ишчел, гнездовището на змейовете.

Единствената пряко съобразена с естествените разстояния кашепска единица е „връст“, част от дължината на екватора на Кашеп.

За „извънсистемни“, но достатъчно популярни единици се смятат мерките за височина и дълбочина:

джуджешки бой — около 1,15 м

ръст — 1,60 м

борейски ръст — 1,80 м

„прът“ = 3 ръста

„дърво“ = около 30 м

„пропаст“ (респективно „стръмнина“) — около 81 м, като по-често се използва за дълбочина, равна на 9 „дълбоки кладенеца“.

 

Мерки за тежест

	галу	Кашеп	Ишчеп	маса
галу	1	20	16	18,80 г
тунгалу	144	2,88	2,30	2,71 кг
товар	3888	77,76	62,21	73,09 кг
канара	145152	2,90	2,32	2,73 т
„планина“	От един до няколко милиарда тона	—	—	—

	тежина
	вместимост

Руната „тежина“, обща за почти всички народи на Кашеп (освен локални понятия с ограничено приложение), всъщност отчита маса, тоест на Кашеп и на Ишчел имат различни стойности като тежест заради различната гравитация на двата свята.

Основна единица е „галу“, която съответства на 18,8 г, или 1/12¹²-та част от масата на Змейската земя (луната Ишчел) — фактически 16 г за Ишчел или тегло 20 грама за Кашеп.

Често като еталон се използва мярката „камък“, която има маса 242 галу, равни на 4,840 кг тегло на Кашеп или близо 4,550 кг на Земята.

За най-голямата от единиците за тежест се смята „клех“ — 1/12 от масата на най-дребната кашепска луна.

За вместимост се използва „прегърнат лакът“, фактически — кубичен лакът, въведен от земеморски търговци въз основа на фамо-граморските мерки. Той е равен на 48,348 литра обем или също толкова килограма земно тегло.

Измерване на време

Годината започва от деня след Еднослънцие, когато Райко „затъмнява“ Янкул. Визуално това се наблюдава, когато Голямото слънце се намира в съзвездието (на кашепски „звездоклан“) Брадворог-Подушва-Шишарка (фактически две съзвездия, идентични със земночовешкото Козирог). Ала понеже Янкул се движи по орбитата си около Райко, затъмнението му не настъпва точно в момента на „навлизането“ на Райко в Брадворог, измества се. Затова сезонната година тин се отчита от едно Еднослънцие до друго, а звездната година яр — между две последователни издигания в зенит, точно по полунощ, на звездоклана Охлюв-и-Мида, противоположен на Брадворога и Шишарката. Същата нощ е и най-дългата. Съвпадането на началото на звездна и сезонна година става на всеки 12 яра и 11 тина — основата на кашепския календар.

► Писменост и календар

„Азбуката“ се използва като система знаци с определено фонетично звучене (така, както например българите използваме буквите) само на Борейските острови и търговските градове на земеморските търговци по останалите континенти. За останалите кашепски народи „Рунището“ е свод от универсални писмена, познати на всички кашепски народи и раси, като понякога има разлики в начертаването, варианти на една или друга руна.

време
ден
нощ
ситлаколо

ера	ЮГХА		9 ануни; 101 088 яра (133 942 земни години)	Орбиталните движения в системата се повтарят
епоха	АНУН		12 асу; 11232 яра (14 882 земни години)	Свързан с орбиталния период на планетата Анунхет
„хилядолетие“	АСУ		12 иги; 936 яра (1240,2 земни години)	Свързан с орбиталния период на планетата Асуон
„век“	ИГИ		78 яра (103,35 земни години)	„продължителност на един щастлив живот“; свързан с орбиталния перион на Шани Нин’ур
„живот“			60 яра (79,5 земни години)	петте възрасти на един обикновен фаморски живот
Янкулова година	ЯН’ЯР; ЯНКОТЛ		12 яра; 11 тина	свързан с орбиталния период на Малкото слънце
звездна година	ЯР		363 сола (484 земни денонощия); 242 котла (1,325 земни години)л малко над 21 нзе; 11 кане	определя се от положението на съзвездията
сезонна година	ТИН		396 сола (528 земни денонощия); 264 котла (1,4455 земни години); почти 23 нзе; 12 кане	период между дните без тъмно време на денонощието
месец	КАНЕ		33 сола; 2 колокотла	формално разделение на годината
„пълен“ лунен месец	ЛУНОВРЪТ		4 нзе; 69 сола; 46 котла (96 земни денонощия)	същото като „нзе“, но по-очевидно като небесни явления — заради целия брой Райкови денонощия
лунен месец	НЗЕ		17,25 сола; 11.5 котла (23 земни денонощия)	видим цикъл на повтарящи се лунни фази
змейски месец	КОЛОКОТЛ		11 котла (22 земни денонощия); 16,5 сола	фактически перион на обикаляне на луните около Кашеп
денонощие	СОЛ		36 ури = 32 земни часа	период между издрев и залез на слънцето Янкул
змейско денонощие	КОТЛ		1,5 сола = 54 ури = 48 земни часа	собствен период на завъртане на Ишчел
час	УРИ		3200 мига = 53 земни минути и двайсетина секунди = 0,8889 земни часа	делят се на „светли“ и „тъмни“ за удобство; броят се от изгрева на слънцето Райко

Руните имат важно значение за всички раси, въпреки че някои от тях не ги използват за записване на текстове, а шарканите имат съвсем различни системи за запазване на информация, в които обаче присъстват отделни руноглифи.

По същество руните са йероглифи, всяка със свое име и закрепено основно понятие. Асиметричните руноглифи допускат „огледално“ (ляво и дясно) и обърнато с главата надолу начертаване, при което се променя и влаганият в символа смисъл. Съчетанията на две или три руни също образуват ново понятие. За да се разчитат правилно, писмената се съпровождат от „неподвижните“ знаци, които не подлежат на „отразяване“ или „обръщане“ — руноглифите „начало“, „край“ и „разделител“. Началните („отварящи“) символи бележат началото на един текстови низ (изречение или текст), крайните („затварящи“) отбелязват завършека му. Разделителите обособяват думите от редицата на текста, който може да има произволно по посока написване, включително и „витиевато“ изобразяване, според очертанията на голям символ или рисунка (например каноничното изображение на „Голямата руна“ като цяло представлява един от символите на голямото слънце Райко, много подобно на един от най-древните соларни човешки знаци — свастиката, осквернена през съвременната ни хорска епоха от патологични масови политически движения).

И така, много често надписите се придружават с поясняващи рисунки, масова практика също е контурите на „илюстрацията“ да задават рамки на самия текст. Така, освен формата на „Голямата руна“, и неканоничната „геоложка“ история на Кашеп е вписана в изображение на костенурка (образ на цялата планета).

Удвоен разделител бележи край на изречение, а утроеният следва да се тълкува като край на абзац. Основните руни са 27 — „старши руни“. По посока, обратна на часовниковата стрелка, следват групата на 27-те „десни руни“, нататък са „отразените“ и после — „левите“. Разделението им има календарен смисъл. Подредбата им може да се чете по раменете на свастиката към центъра и обратно, завъртайки диска с изображението на „Голямата руна“, като комплект смислени текстове, които съдържат легенди за еволюцията на Всемира, света Кашеп, развитието на живота и събитията от историята на кашепските народи до момента на гибелта на земнореалната страна Атлантида.

Особеното при всички елементарни йероглифни текстове, когато се записват произволни теми, е това, че фиксираното с руноглифи съдържание може да бъде прочетено независимо от говоримия език както на автора, така и на читателя. При това естествено се губят буквалните изрази и остава само основният, в общи линии еднозначно тълкуван сюжет или информация.

Песни, поговорки и други литературни умотворения, в които са важни и самите словесни изрази, находчиви сравнения и точно съчетани думи, обикновено са предмет на устното творчество и ако се записват, то става по „борейския обичай“, тоест руните-писмена се използват в качеството им на фонетични знаци. Извън Архипелага този начин не е много популярен, но когато се налага, например при записване на лични имена и специфични названия, то думата или цялото изречение се маркира с руноглифа „говор, реч“. Тогава става възможно фиксирането на непознати за кашепците понятия, при които се съхранява и чисто звуковата информация. Например, името „Радослав“:

— в случая помощни символи за начало и край са излишни поради указателя за фонетично прочитане.

По този начин, извън фонетичния запис, руноглифните текстове фактически служат като „паметни бележки“ на разказвач, който запомня дадени книги наизуст и само се ориентира по писмената. Така че сложните по съдържание книги остават неясни за непосветен читател — от него се изисква усилие да ги разбере изцяло, вместо да придобие най-обща представа за какво става дума в този или онзи текст.

Съхраняването на смисъла и пренебрегването на подробности в литературната форма се обяснява със схващането, най-вече на фамо-граморите, че разумните същества не бива да затъват прекомерно в иначе неизбежните заблуди на Лъжовния език, присъщ на хората и способен да ги превърне в атълани, тоест същества, които вярват на собствените си представи за света, а не на самия жив свят.

Затова и речта им е примитивна откъм думи, но се допълва от мимики, жестове, интонация, както и елементарни телепатични внушения за уточняване на изказваната мисъл. Естествено, този начин за комуникация трудно се поддава на БУКВАЛНО документиране със средствата на писмеността, но руноглифната система на Кашеп заобикаля пречките и се справя с проблема достатъчно успешно, за да остава почти непроменена вече няколко хиляди години, благодарение на вътрешното си богатство от възможни съчетания.

Както казват мъдреци от най-многобройните кашепски раси — „Което не може да се начертае с измислените руни, не струва да се помни“. Но също така е казано, че „Ум, родил нова, досега незнайна, ала полезна руна, не е похабил Съдбата си“.

Както и:

„Непълното виждане и малкото думи държат ума буден да се стреми да види всичко и да разкаже какво е видял — първо на себе си, а после и на другите“.

Тоест, не съвсем според човешката практика с увеличаването на знанията механично да се увеличава и количеството думи в речника.

Кашепци са знаменити с пестеливостта си по отношение на всичко, без което можеш да си останеш щастлив и да осъществиш Съдбата си — като разумно създание, а не животно без ясна мисъл…

 

Към Безименните руни спадат и символите, използвани като знаци за мерни единици и числа.

Изключения: руноглифите „начало“ и „край“, макар да спадат към „безименните“, сред граморите все пак имат имена — Аш и Л’тем.

Останалите „ключови“ или „базови, основни“ понятия се съдържат в 81 именни („азбучни“) руни, както и техните версии — така чрез комбиниране и съчетаване се получават нови „думи“.

Още веднъж следва да се подчертае, че обърнато или огледално изписана руна (или допълнителен, „неазбучен“ руноглиф, така наречените „безименни руни“) сменя своето значение. Така руната „йохе“ сама по себе си като понятие се тълкува „дясно, надясно, десен, дясна страна“; обърната огледално, тя се превръща в понятие за „ляво“; изобразена с главата надолу, се разбира като въпросителното „откъде?“ и „накъде?“. От безименните руноглифи същото е и със символа „тук“ (което значи и „намирам се тук“) — огледален негов образ значи „там“, а обърнатите два варианта — „преди“ и „след“ (понятието „сега“ негласно присъства в цялата граматика, всичко записано става „сега“).

Колкото „отразени“ и „обърнати“ варианти допуска видът на една руна, толкова тя е „многозначна“. Симетричните руни са свързани понятия, на които кашепците не намират пряка смислова опозиция.

Любопитно съчетание на руни е обърнат знак за „живот“ (не-живот) и „занаят“ или „животно“ — това се разбира като „машина, механизъм“ или „голем“ (подвижна фигура от глина), но и „робот“. Стряскащото за кашепците понятие „мъртвак“ се пише с двуруние „не-смърт“+"не-живот".

Съществуват някои двуруния, изписвани слято, понеже първоначално са и име на някакъв обект — например звездата Изда Стож, която е полярна, означава също и „север“, а „юг“ се бележи като „обратна на север посока“, при което наглед „непроменимият“ руноглиф „посока“ е изобразен килнат, тоест сочи, че изразява „противоположно“ понятие.

Удвоените и утроените еднакви руни „засилват“ или „уголемяват“ значението им — така от символа „вода“ се получават понятия като „река“, „езеро“, „море“; но също така може и да маркира множествено число. Допустимо е дори символът „крачка“, използван като мерна единица, да се удвои и да се изтълкува като „бягане, тичам“ или „бързане, бързам“.

Пример за по-сложни съчетания са трирунията „Изгрев“ и „Залез“. Естествено, уточнява се за изгрева на кое слънце става дума. При това „Янкул-изгрев“ буквално се чете като „Янкул се събужда“ (противоположно-сън, тоест будно състояние, и сърце); съответно залезът на Червеното слънце е записан като „Янкул заспива“ (сън + сърце). Изразът „Янкул-край“ („Янкул-начало“), както е в понятието за изгрев или залез по отношение на Голямото слънце, всъщност е астрономически термин и няма нищо общо с изгряване и залязване. Дължи се на известния на кашепци факт, че Райко е „неподвижен“ център на системата им, а Янкул го обикаля като останалите малки и големи планети.

Действието се изразява чрез съчетаване на руна с руноглиф „сърце“ (в примера с „Янкул заспива“, макар че символът „сън“ по принцип означава и съществително, и глагол, знакът за глаголност уточнява смисъла на трирунието, защото двурунието Янкул+сън е един от изразите за съновидение). Обърнато сърце бележи въпрос в най-общ смисъл или съмнение. Двойно сърце значи „истина“. Единичната руна винаги се тълкува с първото си значение, когато не личи дали е написана огледално или липсва помощен символ, който сочи как е ориентирана (нагоре или надолу).

 

Именни руни

	1	2	3	4	5	6	7
главни	алад	багба	вудх	гхен	дон	ешмун	зейн
отразени	абзу	пбхад	ведет	гон	дхет	йонкхи	зик
леви	анхг	белт	вакан	гхбил	дузхи	хеуги	жа
десни	амхех	бхим	уакх	геуш	джай	еруи	дзу
	8	9	10	11	12	13	14
главни	ипе	кин	уъеса	мхес	ниназу	огхма	пхет
отразени	ийм	кхум	лхаму	мот	нонг	ьомихл	пхракде
леви	ишаре	кшум	лелуан	мирха	нгун	олон	пом
десни	йикенг	кхерт	лохе	мает	нает	йохе	пуна
	15	16	17	18	19	20	21
главни	рхот	тиу	ула	хвее	убан	тсохан	тшун
отразени	рака	таш	йунк	тхвомор	хингон	тсара	чхай
леви	ридхи	тнескан	ултар	фане	хмар	цахад	тшикар
десни	рупха	тхаб	уту	хври	хале	цонт	чаур
	22	23	24	25	26	27	—
главни	шулат	ък	езу	руф	югра	яри	—
отразени	шерид	йъл	йелойе	рзу	йуша	ятл	—
леви	сешат	ъйги	йемкони	ргун	юми	хялди	—
десни	сиртур	ъре	едеке	грун	юсуш	яш	—

Употреба на названията на Именните руни:

Главни — дават имена на дните в месеца; бележат и старшинство в дадена група (ловна дружина, племе или войскова единица);

Огледалните и левите — дават названия на часове от денонощието (54-те ури от един котл);

Десни — заместват бройни числителни като „първи“, „втори“ и т.н., а също и категории за граматическо множество.

Календар

Календарните понятия вече бяха споменати и разтълкувани сред мерните единици за време. Те също са и тясно свързани с Голямата руна на Кашеп, в която, освен легенди, са кодирани и редица основни знания за физическия свят.

Кашеп съществува в система на двойна звезда и затова особените небесни явления са отразени в календара, който е съобразен с насъщните нужди на неговите обитатели — най-вече смяната на сезоните.

Двете най-популярни форми на календара са кръглата и линейната. Съществува и опростена форма:

Календар — кръгла форма (външен пръстен — период Нзе; следващ — часови пръстен; руни — дни в месеца; трети пръстен — месеци Кане; втори пръстен — звездни години Яр; централен пръстен сезонен цикъл Тин).

Макар, както бе споменато, кашепците да нямат една-единствена предпочитана посока на подреждане на руни в смислено натоварена редица, както е в европейската човешка практика да се пише отляво надясно, все пак съществува едно изключение: разположени в кръг или ясна дъга символи ВИНАГИ се четат против часовниковата стрелка (направление, прието от обитателите на Кашеп за естествено). Когато в редицата трябва да има начало (за прочитането ѝ като текст или за отчитане на някакъв цикъл), то е отбелязано с разделител, ако няма помощен знак за „начало“ или „първи“. Когато пък са подредени Именни руни, се започва от най-старшата.

Същите правила важат за подредени в кръг рисунки — зодии или сцени (фаморски „комикси“), изобразяващи някаква история или легенда (все още силно разпространен начин за документиране на събития, понякога придружаван с уточняващи рунически фрази).

 

Денонощието „котл“ няма естествено приложение на Кашеп, но се съотнася с кашепското като отношение на цели числа, когато се раздели на часове „ури“. Периодът котл е денонощието на Ишчел — източника на мъдрост и закрила за всички кашепски раси без изключение.

Руните присъстват в календара като имена на дните от месеца. Трийсет и три дневният „кане“ започва с „безимен сол“ (отбелязва се с граматически разделител), следва го „първак“, а нататък — названията на главните руни от фамо-граморицата (с няколко изключения):

алад, амхех (дясна руна), багба, вудх, гхен, дон, ешмун, зейн, ипе, кин, уъеса, мхес, ниназу, огхма, пхет, „средник“ (особен символ), рхот, тиу, ула, хвее, убан, тсохан, тшун, шулат, ък, езу, руф, югра, яш (руната „яри“ е заместена с „десния“ ѝ аналог), ятъл; месецът завършва със „сол опашник“.

„Безименният сол“ е денонощие, което астрономите могат да жертват за коригиране на календара, когато се натрупат грешки и несъответствия между канонизираните цикли и действителните небесни явления. Кашепските звездобройци яр или два предварително обявяват в кой кане и кога ще липсва „дареният“ ден, така че календарът да остава точен.

Месеците носят названията на част на зодиакалните съзвездия, които на Кашеп са 24 — дузина „старши“ и дузина „млади“. Старшите бележат „звездните години“ яр, тоест фактическия орбитален период на Кашеп извън смяната на сезоните, докато младшите се идентифицират с имената на месеците.

Зодиите имат само приблизително съответствие с традиционните зодиакални съзвездия в света на хората и освен това следват строгата логика първо, да не се отклоняват от дефиницията си на „зодиак“, тоест „животински пояс“, и второ — стриктно да редуват схемата „хищник — тревопасно — летящо същество — водно животно“ или „граблив атрибут — растение — крилато създание — свързан с влага организъм“, при което не допускат изключения (каквито са земночовешките зодии Водолей, Близнаци, Дева, Везни и Стрелец, очевидно неживотни).

Числописните руни означават сезонните години („тин“) в цикъла „Ситлаколо“, които зависят от положението на Кашеп спрямо двете му слънца, а значи и продължителността на светлото и тъмното време на повърхността на планетата в рамките на денонощието (то се отчита по звездите). Звездната година „яр“ пък представлява интервалът време, през който Малкото слънце Янкул извършва своята обиколка около по-масивния и по-горещ Райко. Видимо това се наблюдава като връщане на Янкул в обявеното за „начално“ съзвездие (което е Вълча диря за кашепците и този месец не присъства в годината „яр“), оттам и названието на периода (ситла-коло — звезда-кръг, обиколка).

Ситлаколо изразява равенството между 12 яра и 11 тина — орбиталният период на Янкул около Райко.

Годината „тин“ започва от деня Еднослънцие (еклипс на Янкул от Райко). Първият сол на всеки нов яр се измества и съвпада на всеки ситлаколо. Сезоните са четири: Дългонощ (зима), Растеден (пролет), Няманощие (фактически много къси нощи и период на практическата им липса, когато здрачът на едното слънце се застъпва с другото; средата на това „лято“ е денят Еднослънцие, макар визуално да продължава около три сола) и Растенощ (късно лято и есен).

Смяната на сезоните зависи само от взаимното разположение на слънцата и Кашеп, понеже оста на планетата е почти перпендикулярна на биеклиптичната равнина.

Периодът „нзе“ не е цял брой денонощия (17,25 сола; изразяването му в денонощия „котл“ се смята за безсмислено, понеже като явление, тоест смяна на лунните фази, не се наблюдава от Ишчел), затова се използва цикълът „Луноврът“, който няма специален общ знак:

1 луноврът = 4 нзе = 46 котла = 69 сола

Часове в един котл:

	1	2	3	4	5	6	7	8	9
I деветка	абзу	анхг	пбхад	белт	ведет	вакан	гон	гхбил	дхет
II деветка	дузхи	йонкхи	хеуги	зик	жа	ийм	ишаре	кхум	кшум
III деветка	лхаму	Лелуан	мот	мирха	нонг	нгун	ьомихл	олон	пхракде
IV деветка	пом	рака	ридхи	таш	Тнескан	йунк	ултар	тхвомор	фане
V деветка	хингон	хмар	тсара	цахад	чхай	тшикар	шерид	сешат	йъл
VI деветка	ъйги	йелойе	йемкони	рзу	ргун	йуша	юми	ятл	хялди

Часове в един сол:

	1	2	3	4	5	6
I дузина	абзу	ангх	белт	ведет	вакан	гон
II дузина	лелуан	мот	мирха	нгун	олон	пом
III дузина	хмар	тсара	цахад	шерид	сешат	ъйги
	7	8	9	10	11	12
I дузина	дхет	хеуги	зик	жа	ишаре	кхум
II дузина	рака	ридхи	тнескан	ултар	тхвомор	хингон
III дузина	рзу	ргун	йуша	юми	ятл	хялди

(Другата система е от Райковия изгрев да се броят като първи, втори и т.н. „дневни“ ури, а след залеза — като „нощни“. Недостатъкът на такова означение, според простодушните кашепски народи, е че през сезона Няманощ урите трябва да са Янкулови, затова предпочитат да ги наричат с имена на руните. Първата часова руна започва от изгрева на Райко.)

От календарните периоди с локално значение може да се отбележи старинната единица Яркотл, равна на половин яр.

Основните единици в календара свидетелстват не само за солидни астрономически познания, но и за пряка връзка на Кашеп с други светове от неговата двуслънчева система. Разбира се, най-преките влияния произтичат от луните на планетата — и като пораждани от тях приливни явления, смяна на фазите, преместването им на фона на „неподвижните“ звезди, и като сведения, идещи от жителите на луната Ишчел (Вер Шелард) — змейовете.

Звездобройците се абстрахират от факта, че слънцата всъщност обикалят едно около друго, танцуват около общия си масов център, и разглеждат системата си в относителна координатна система, при която Голямото слънце се приема за неподвижно.

Принципно същата ситуация имаме и в човешката реалност, стига да си представим Юпитер малко по-масивен или поне по-ярък. Впрочем, древните българи са използвали Юпитер като ориентир и коректор за продължителността на 12-годишния си, извънредно точен календар. Разликата иде от това, че на хората не им е нужно да държат сметка колко трае едно денонощие на Луната, понеже то е равно на времето на обикалянето ѝ около Земята. Не е така в реалността на „Долната земя“.

► Структура на Армията, звания и отличителни знаци

Подразделение	състав	командване	свита	означения на знамето
АРМИЯ	9 лега (легуду — мн.ч.)	Главно-командващ: монквирин	монпехану — щаб, щабни офицери; мон-пеон — офицер от свитата (брой по преценка на монквирина)	две слънца и четири луни; четири луни и знакът на Кашеп
ЛЕГ (легион)	12 плъка (пълкхан) 108 арави 1296 дружини 140 000 души състав	лег-квирин	легпехану; лег-пеон (до 12 души)	цветове на дъгата
ПЛЪК	9 арави (авругу) 3 тройарави 108 дружини 11664 войни	ирмин	ирминпехану; ирмин-пеон (до 7 души)	старши зодии
АРАВА	12 дургхи (даргу) 84 отряда 1296 войника	арай-квирин	арай-пеон (до 5 души)	планети
ДУРГХА (дружина)	7 отряда 108 войника	дургхин	пеон (един или двама помощници)	номера с числа
ОТРЯД	6, 12, 24 войника	квирин („дванадесетник“)	знаменосец	глава; гърди, 2 крила; гръб; корем; опашка
чифт	2 войника	нападател („ловец“)	бранител („бдящ“)	плочка, цветен пискюл

Войнишките звания се бележат с главни руни: командирът на отряда носи първата, знаменосецът — втората, и така до последния боец. Смисълът на такава подредба е при гибел на офицера командването да се поема от войника с най-старша руна.

От дружинник нагоре командирските плочки имат формата на слънца, а свитата (щабът — пехану, множествено число от „пеон“) носят полумесеци, като се подчиняват на „буквената“ йерархия, също както войниците; руните-звания обаче се носят на ръкава, а не в средата на нагръдната плочка.

Колкото по-малко символи по бронята на воина — толкова по-висок е неговият ранг.

Към монквирина се числят отрядите Вътрешна стража (брастагу) със собствена система за означения. Изпълняват функции на военна полиция. Офицер-барастарх е и военен съдия. За издадени присъди и проведени разследвания отговаря пред началника си — монбарастарх (фактически пеон от щаба на главнокомандващия), който по отношение на съденето е пряко подчинен само на Арбитър от шарканите. За несправедлива присъда трибуналите трябва да понесат същото наказание, каквото са назначили, а при отказ да приложат пълномощията си все едно поемат вината за извършено престъпление и отговарят за него като за лично тяхно деяние. Всяко отнемане на живот се съгласува с монквирина и Арбитъра, който може да възрази.

Към отрядите, дружините и аравите съществува медицинска служба — Нуадугу, лечител — нуаде. Членовете ѝ носят армейски означения, но вместо лични звания имат руноглиф за лечител. Полевите болници са отделни формации, подчинени пряко на щаба на монквирина.

Казаното за нуадугу се отнася и до магьосниците — колобру, единствено число — колхор. Отделните магьоснически отряди може и да са на подчинение на своя ирмин.

Пряко подчинени на съответния отговорен мон-пеон от монпехану са обозните, инженерните и други тилови части. Аравите имат собствени сапьорни части, но не и снабдители. Доставката на оръжия и храна се осъществява на равнище ирминпехану. Към всяка дружина обикновено са придадени по една или две дузини сапьори^[1] (предимно за изкопаване на траншеи и строеж на мостове); предназначените за щурм на крепости подразделения имат повече сапьори.

Военната структура на самостоятелните белонски подразделения е неизвестна, но придадените към армейските части белонски бойци се подчиняват на общата схема.

Въздушните армии нямат свое командване, а отделни техни ескадрили са подчинени на ирмините, лег-квирините и, резервни ята, на монквирина.

„Конни“ формации на свое разположение има всеки командир над дружинник. Островите на Борея обаче не дават простор за масово използване на „конница“; войната е предимно пехотна, въздушна, десантна и морска.

Общата численост на Северната армия фактически надхвърля два милиона души заедно със спомагателните и тилови части и разпределените към почти всяка тройарава (3888 бойци и 432 души „помагачи“) чети от Армия Нощ. Към легионите са придадени и пасажи за поддръжка и съдействие от Армия Океан.

Армия Ден, Армия Нощ и Армия Океан с основните си сили изпълняват самостоятелни задачи по превземане и окупация на предварително договорени части на Земемория.

 

Подразделения в една дургха (дружина) — начин за основно походно и бойно подреждане

Деленето на дружината имитира части на драконово тяло.

 

Структура и численост на атъланските войски

подразделение	личен състав	съединения	личен състав
бин	16	зонлаг = 20 тамги	20 480
рот	128	гарнизон = 80 тамги	81 920
та̀мга	1 024	ешелон = 1024 тамги	1 048 576
лаг (4 блока)	8 192	фронт = 5120 тамги	5 242 880

► Зодиакални знаци

(използват се както в календарни изображения, така и за маркиране на воинските подразделения)

 

 

 

Символите за зодии Бухал и Цвете всъщност представляват собствени писмени знаци на един от народите на Кашеп, които Радослав смята за самодиви. В действителност „самодивите“ са потомци на ранен клон от кроманьонците, които развивали паранормални способности, предимно лечителски и за въздействие върху растителния свят. Общностите им изповядват култ към живата природа и особено горите. Някои от тези племена се занимавали с евгеника и генетични изследвания. Специфичната особеност на „самодивите“ е това, че момичета у тях се раждат три-четири пъти по-често от момчета. Фактически вече отдавна представляват отделен от хората (земеморци) биологичен вид.

 

 

Зодиакалните легенди обикновено противопоставят двете части на един звездоклан. Така Брадворогът (вид елен, а не козел, както смята Радослав, понеже не е виждал това животно, обитаващо тундрите на кашепската Антарктида) „подушва“ Шишарката, но няма да я яде и заради това е недоволен. Бухалът се смята за умна птица, символ на знания (най-вече на самодивската мъдрост, която най-много цени медицината и биологията), но завижда на птицата Уруруй, която пищи на всеки кашепски час и е смятана за покровител на точните науки. Затова бухането на бухала цели да смути четирикрилото създание, пряк потомък на археоптерикса, за да обърка то часовете и да се изложи. Морското конче е риба, която не прилича на риба, заради това помежду им няма разбирателство (изобщо, противопоставянето на зодиите не води до пряк конфликт, а до сдържана неприязън, която рядко се изразява в правенето на дребни пакости; от друга страна двете свързани зодии са принудени да живеят заедно, както е в природата). Върколакът е добър персонаж, но периодично „зъбите му го зоват към плячка“, затова косматите пастири никога не се усмихват с отворена уста, а когато се смеят, прикриват с лапа зъбите си — естествено, ако по същото време не е настъпило тройно пълнолуние…

Листата са храна на двухоботните слоновидни гиганти, но от това страдат дърветата и си отмъщават, като раждат опияняващи плодове, които притъпяват апетита на огромните животни.

Единственият пряк конфликт в кашепския зодиак е Лястовицата и Водното конче, понеже насекомото лови комари и мухи, отнемайки храната на птицата, и е възможно в един момент лястовицата да започне да напада съперниците си, след като не са останали други мушици за ядене.

Мидата и Охлювът са подобни същества, ала едното предимно е неподвижно, а другото обитава и сушата. Вярва се, че охлювите изпълзели на брега, за да търсят диаманти, понеже не могат да образуват перли под черупките си.

Саблезъбът (Голяма котка) се издава с това, че оставя следи; младшата му съответна зодия обаче носи името Вълча диря — загатната е конкуренция между двата хищника. Двуглавият Тегли-бутай често тъпче самодивските цветя, които имат неблагоразумието да поникнат извън уюта и закрилата на гората. Фениксът (единственото „митично“ същество в кашепския зодиак, което няма жив аналог) и Нощната пеперуда еднакво са привлечени от огъня, но пеперудата загива в пламъка, а фениксът се преражда. Водната змия и Саламандрата също са конкуренти, но пряко не се срещат — когато змията изпълзява на сушата да снася яйца във влажния мъх, земноводното влиза в блатото, за да мята хайвера си, тоест двете животни не се обичат и се стремят да се избягват. И накрая Невестулката има Нокти, но предпочита да се брани и да напада с челюсти въпреки приликата си с Голямата котка и „малките саблезъби“ — подобните на познатите ни котки дребни хищници, отглеждани като домашни животни (и пазачи) единствено в Земемория.