Николай Теллалов
Слънце недосегаемо (46) (роман-изповед)

Змейски възрасти:

А) мирно време: Чедо, Дете —— Младеж —— Ученик —— „Семеен“ —— Учител —— Осмислящ —— Осъществил Съдбата;

Б) военно време: Наследник —— Разрушител —— Оръженосец —— Воин —— Стратег —— Мъдрец —— Премъдър;

В) метафорично изразени: Ново слънчице —— Търсещ пътеката —— Поел по Пътя —— Щастлив —— Поет —— Пазител на знания —— Съзерцател;

Г) други описателни: живее в гнездо (дете); обикаля гнездовището (подрастващ); лети далеч (младеж); летят заедно (двойка); кръстосва дъгата (поет); рее се над света (мъдрец); обитава Всемира (премъдър);

Д) свързани с физиологията: девет кожи; седем кожи; пет кожи; три кожи; не сменя кожа; една кожа; сури люспи.

Забележки: „Учител“ като възраст-състояние на духа не означава, че Поетът „учи“. Той споделя със света своите песни, тоест дава храна за размисъл и емоциониране (интуитивно осмисляне, осмисляне без мислене). Поетът не е Водач, който води по пътеките на познанието — такива са Наставниците и Възпитателите, което не е възраст, а възможности на семейни шаркани (сред които обикновено са и Мъдреците). Поетът не учи директно, както го прави Водачът в знанията.

Обучението започва с Отразяване, преминава към Осмисляне и завършва с възпитаване на навици по Осъзнато възприемане. Нататък всеки „лети сам“. Най-близко до човешкото образование е Отразяването, но винаги следва да се помни, че няма толкова голямо огледало, което да отрази ВСИЧКО, следователно Отразяването е недостатъчна корекция на Заблудата. За попълване на неотразеното се извършва Осмисляне (съзнанието на всеки етап е ограничено, също като линейните размери на едно огледало; най-добрият модел на Всемира е самият Всемир, затова Отразяването като знание поражда напрежение и непълнота). Осмислянето не намалява безрадостния факт, че знанието не може да се придобие като Абсолютно (съвършено, тоест такова, към което няма какво да се добави, което е фактически състояние на Смърт), но позволява да се изгради окончателно система за подреждане на знанията във взаимодействащи си структури, които като страничен ефект водят и до премислени и ефективни Действия, които не застрашават в крайна сметка Равновесието. Възприемането, приемано и като смирение, позволява да се премахне напрежението от това, че никой никога няма да притежава Върховна мъдрост и истина от последна инстанция. На този етап започва отказ от прибягване до модели, възприемат се и анализират самите обекти и явления въз основа на разбора им с инструментите на Осмислянето.

И после, когато „всеки лети сам“, творбите на един Поет дават ориентири в безкрая, който подлежи на узнаване. Заради това Поетите се смятат за Учители.

Във време на Хаос (война), поетите обаче „снишават полета“ си и някои от тях са способни да станат Наставници на Военните водачи — Стратези. Често един Стратег може и да не пребивава при мирни условия на етап Поет, но задължително са налице заложби на Учител, дори те да не се реализират заради особености на Съдбата-душа. Други Поети не са способни да „летят ниско“, за да служат като успешни Стратези, но винаги са добри Съветници на Стратега. При военно време Стратезите почти се изравняват по авторитет с Мъдреците, които също се „снишават“ за решаване на практически проблеми; отстъпват им само по степента на осъществена Съдба.

А Съдбата не е пътека на душата, тя е самата душа. Душата не е пътник по Пътя на Съдбата, тя е самият Път. Съдбата трябва да се осъществява, за да е източник на щастие, а щастието е естествено състояние на съзнанието и живите същества.

И само граматически и на лъжовен език може да се каже „щастлив съм“ в минало или бъдеще време. Щастието е СЕГА; живеенето СЕГА, с усещане за миналото зад крилете и с поглед в бъдещето, е щастливо живеене.

Щастието е нещо, което не те сполита, щастието е нещо, което можеш сам да си позволиш или забраниш.

Щастието е пътеката на Съдбата. Тоест нещо, което всеки притежава по рождение и постига по стъпалата (висините) на своята възраст-етап-състояние-реализация (на змейски — една дума).