Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (65) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LXIV

След като напусна коларя, Уленшпигел се върна във Фландрия и трябваше да постъпи като чирак при един обущар, който обичаше повече да стои на улицата, отколкото в дюкяна с шило в ръка. Когато го видя, че излиза за стотен път, Уленшпигел го попита как да крои горните части на обувките.

— Крой ги — отговори обущарят — за големи и средни нозе, така, че да стават на всички, които водят едър и дребен добитък.

— Така ще направя, господарю — отговори Уленшпигел.

Щом излезе обущарят, Уленшпигел накрои горните части така, че да стават за обувки само на кобили, магарици, телици, свини и овце.

Когато се върна в работилницата и видя, че кожата е нарязана на късове, господарят рече:

— Какво си сторил, некадърнико безобразен?

— Каквото ми казахте — отговори Уленшпигел.

— Аз ти поръчах — продължи обущарят — да накроиш обувки, удобни за всички, които водят волове, свини, овни, а ти си ми накроил обувки за самите животни.

Уленшпигел отговори:

— Господарю, през любовния период на животните нали свинята води нереза, магарицата — магарето, телицата — бика, овцата — овена?

И той си отиде и не се върна вече.