Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- —Добавяне
XLV
Алш крал Филип не гладуваше, а ядеше сладкиши при жена си Мария Уродливата[1], от кралския двор на Тюдорите. Том не изпитваше никаква любов към нея, но се надяваше, че като оплоди това хилаво създание, ще даде на английския народ един испански владетел.
Но тоя брак, който приличаше на брак между студен камък и пламтяща главня, не му донесе добро. И все пак те биваха единодушни, когото заповядваха да бъдат удавени или изгорени стотици нещастни протестанти.
Когато Филми отсъствуваше от Лондон, когато не излизаше преоблечен, за да отиде да се забавлява в някой бордей, часът за лягал е събираше съпрузите.
Тогава кралица Мария в хубава ленена нощница от Турне и с ирландски дантели се облягаше на брачното легло, а Филип, изправен пред нея като върлина, я разглеждаше, за да провери дали няма да открие в жена си някакъв признак за майчинство; но той не виждаше нищо, ядосваше се, не промълвяше дума и гледаше ноктите си.
А тая ялова жена-вампир почваше да говори нежно, опитваше се да направи погледа си мек и молеше за любов ледения Филип. Сълзи, викове, молби — тя не се скъпеше за нищо, за да получи една негореща милувка от оногова, който не я обичаше.
Напразно, сплела ръце, тя се минеше в нозете му; напразно като безумна жена тя плачеше и се смееше едновременно, за да го трогне; но нито смехът, нито сълзите стопяваха твърдото каменно сърце.
Напразно като влюбена змия обвиваше тънките си ръце около него и притискаше до плоските си гърди тясната клетка, дето живееше обезобразената душа на тоя родовит крал; той бе неподвижен като гранитен камък.
Клетата грозна жена се мъчеше да стане мила: тя го наричаше с всичките гальовни имена, с които полуделите от любов жени се обръщат към избраните от тях любовници; Филип гледаше ноктите си.
Понякога той я запитваше:
— Няма ли да имаш деца?
При тия думи главата на Мария клюмваше на гърдите й.
— Виновна ли съм, че не мога да имам деца?[2] Смили се над мене; аз живея като вдовица.
— Защо нямаш деца? — питаше Филип.
Тогава кралицата се строполяваше върху килима като поносена от смърт. В очите й имаше само сълзи и ако би могла, тая клета жена-вампир би плакала с кървави сълзи.
Така бог отмъщаваше на палачите заради жертвите, с които те бяха застлали английската земя.