Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (38) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXXVII

Край огнището Клаас, Зуткин и Нел разговаряха за пътуващия поклонник.

— Щерко — рече Зуткин, — как не успя с прелестите на младостта си да го задържиш завинаги при нас!

— Уви! — рече Нел. — Не мога.

— То е, защото — отговори Клаас — той е обзет от съвсем друга сила, която то кара да се скита непрестанно, без да си почива, освен когато трябва да напълни устата си.

— Лош човек, грозен човек — рече Нел.

— Лош — каза Зуткин, — да, да речем, че е лош, но грозен не е. Макар да няма гръцко или римско лице, неговото е още по-хубаво; защото неговите пъргави нозе са фламандски, острите му кафяви очи са като очите на Франк от Брюге, а носът и устата му — направени сякаш от две лисици, изкусни в хитрините и скулптурата.

— Но кой направи — попита Клаас — неговите лентяйски ръце и нозете му, които тъй бързо тичат да търсят удоволствия?

— Неговото много младо сърце — отговори Зуткин.