Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (157) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

VII

На зеландски лодки, на кораби и платноходки плава Тил Клаас Уленшпигел.

Волното море носи храбрите кораби, на които има и осем, десет или двадесет железни оръдия; те бълват смърт и гибел срещу коварните испанци.

Опитен артилерист е Тил Уленшпигел, синът на Клаас трябва да го види човек как точно насочва, как хубаво се прицелва и как пробива като стена от масло корабите на палачите.

На филцовата си шапка той носи сребърен полумесец с надпис: „По-скоро ще служа на турчина, отколкото на папата“.

Когато го виждаха как се качва по техните кораби гъвкав като котка, лек като катеричка, запял някоя песен или разправящ весели приказки, матросите го разпитвах; любопитно:

— Как така, дребосъко, казват, че отдавна си роден в Дамме, а си толкова младолик?

— Аз не съм тяло, а дух — отговаряше той; — и Нел моята любима, прилича на мене. Духът на Фландрия и Любовта на Фландрия — ние няма да умрем никога.

— Но все пак — казваха му те, — когато те порежат от тебе тече кръв.

— Така ви се струва — отговаряше Уленшпигел, — това е вино, не кръв.

— Ще ти поставим чивия на корема.

— Аз сам мога да го изпразня — отговаряше Уленшпигел.

— Ти се подиграваш с нас.

— Каквото се провикнало, такова се отзовало — отговаряше Уленшпигел.

И везаните хоругви на католическите шествия се развяваха по мачтите на кораба. И облечени в кадифе, сърма и коприна, в златни и сребърни платове, каквито носят свещениците при тържествени литургии, с митри и владишки жезли, пиейки калугерско вино, Голтаците стояха на стража по корабите.

И странно бе да гледаш подалите се от тия богати одежди груби ръце, които държаха аркебуза или арбалет, алебарда или копие, и самите тия мъже — със сурови лица, опасани с пистолети и ножове, блеснали на слънцето, — които пиеха в златни потири манастирско вино, станало сега вино на свободата.

И пееха, и викаха: „Да живее Голтака!“ — и прекосяваха така океана и Еско.