Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (147) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2010)
Допълнителна корекция
moosehead(2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. —Добавяне

XLI

Тъй като тоя ден крал Филип бе ял много сладкиши, беше по-тъжен от обикновено. Той бе свирил на живото си пиано — сандък със затворени в него котки, главите на които се подаваха през кръгли дупки над клавишите. Щом кралят удряше някой клавиш, клавишът удряше котката с едно острие и животното мяучеше и стенеше от болка.

Но Филип не се смееше.

Той непрестанно мислеше как би могъл да победи великата кралица Елисавета[1] и да постави наново на английския престол Мария Стюарт[2]. За тая цел бе писал на папата, който имаше нужда от пари и беше задлъжнял; папата му бе отговорил, че за това дело той на драго сърце би продал свещените съдове от храмовете и съкровищата на Ватикана.

Но Филип не се смееше.

Ридолфи, любовникът на кралица Мария, който се надяваше да я освободи и след това да се ожени за нея и да стане английски крал, дойде при Филип, за да организират с него заговор за убийството на Елисавета. Но той беше такъв „бъбривко“, както бе писал кралят, че в анверската борса открито се разправяше за неговото намерение и убийството не бе извършено.

По-късно по заповед на краля кървавият херцог изпрати в Англия две двойки убийци. Те успяха само да увиснат на бесилото.

И Филип не се смееше.

Така бог попречи на амбицията на тоя вампир, който кроеше да открадне сина на Мария Стюарт и вместо него да властвува заедно с папата над Англия. И убиецът се дразнеше, като виждаше тая благородна страна велика и могъща. Той не преставаше да извръща към нея своите безцветни очи, мислейки как да я смаже, за да царува после над целия сват, като изтребва протестантите, особено богатите, и да наследява имотите на жертвите.

Но не се смееше.

Донесоха му във високо желязно сандъче, отворено откъм едната страна, няколко обикновени и полски мишки. И той постави дъното на кутията върху буен огън и се забавляваше, като гледаше и слушаше как нещастните животинчета скачат, викат, пищят и умират.

Но не се смееше.

След това блед и с треперещи ръце той отиваше в прегръдките на госпожа Еболи, да излее огъня на своето сладострастие, запален от факела на жестокостта.

И не се смееше.

А госпожа Еболи го приемаше от страх, а не от любов.

Бележки

[1] Елисавета — английска кралица, протестантка, от 1558 до 1603, която помагала на нидерландците с цел да се отслаби Испания.

[2] Мария Стюарт (1542–1587) — шотландска кралица, осъдена на смърт от Елисавета, която я държала предварително осемнадесет години в затвора.