Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- —Добавяне
XLI
Тъй като тоя ден крал Филип бе ял много сладкиши, беше по-тъжен от обикновено. Той бе свирил на живото си пиано — сандък със затворени в него котки, главите на които се подаваха през кръгли дупки над клавишите. Щом кралят удряше някой клавиш, клавишът удряше котката с едно острие и животното мяучеше и стенеше от болка.
Но Филип не се смееше.
Той непрестанно мислеше как би могъл да победи великата кралица Елисавета[1] и да постави наново на английския престол Мария Стюарт[2]. За тая цел бе писал на папата, който имаше нужда от пари и беше задлъжнял; папата му бе отговорил, че за това дело той на драго сърце би продал свещените съдове от храмовете и съкровищата на Ватикана.
Но Филип не се смееше.
Ридолфи, любовникът на кралица Мария, който се надяваше да я освободи и след това да се ожени за нея и да стане английски крал, дойде при Филип, за да организират с него заговор за убийството на Елисавета. Но той беше такъв „бъбривко“, както бе писал кралят, че в анверската борса открито се разправяше за неговото намерение и убийството не бе извършено.
По-късно по заповед на краля кървавият херцог изпрати в Англия две двойки убийци. Те успяха само да увиснат на бесилото.
И Филип не се смееше.
Така бог попречи на амбицията на тоя вампир, който кроеше да открадне сина на Мария Стюарт и вместо него да властвува заедно с папата над Англия. И убиецът се дразнеше, като виждаше тая благородна страна велика и могъща. Той не преставаше да извръща към нея своите безцветни очи, мислейки как да я смаже, за да царува после над целия сват, като изтребва протестантите, особено богатите, и да наследява имотите на жертвите.
Но не се смееше.
Донесоха му във високо желязно сандъче, отворено откъм едната страна, няколко обикновени и полски мишки. И той постави дъното на кутията върху буен огън и се забавляваше, като гледаше и слушаше как нещастните животинчета скачат, викат, пищят и умират.
Но не се смееше.
След това блед и с треперещи ръце той отиваше в прегръдките на госпожа Еболи, да излее огъня на своето сладострастие, запален от факела на жестокостта.
И не се смееше.
А госпожа Еболи го приемаше от страх, а не от любов.