Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (131) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXV

По онова време няколко жени и девойки от Дамме дойдоха да попитат Нел, не иска ли да стане майска невеста и да се скрие в храсталаците заедно с годеника, който ще й намерят; защото, казваха с известна завист жените, няма млад мъж в Дамме и в околностите, който не би поискал да се сгоди с тебе; ти си все тъй хубава, умна и свежа: и това навярно е дар от магьосницата.

— Свати — отговори Нел, — кажете на момците, които ме искат: „Сърцето на Нел не е тук, то принадлежи на оногова, който обикаля навред, за да освободи родината ни. И ако аз съм свежа, както казвате, то не е от магия, а от здраве.“

Жените отговориха:

— Все пак Катлин е под подозрение.

— Не вярвайте приказките на лошите хора — отговори Нел. — Катлин не е магьосница. Господа съдниците гориха кълчища на главата й и бог я порази с безумие.

А Катлин, свита в ъгъла, клатеше глава и думаше:

— Махнете огъня. Ханске, моят любим, ще дойде.

Жените попитаха кой е този Ханске и Нел отговори:

— Той е синът на Клаас, мой млечен брат, когото тя смята за загубен, откак бог я порази.

И добрите женици почнаха да дават сребърни патари на Катлин. И когато се случеха нови монети, тя ги показваше на някого, когото никой не можеше да види, и казваше:

— Аз съм богата, богата с лъскави пари. Ханске, миличък, ела; аз ще ти платя за любовта.

И когато жениците си отидоха, Нел заплака в самотната къщица. Тя мислеше за Уленшпигел, който се скиташе в далечни земи, а тя не можеше да бъде с него, и за Катлин, която стенеше: „Махнете огъня!“ и често хващаше с две ръце гърдите си, за да покаже, че огънят на безумието гореше трескаво главата и тялото й.

А през това време майският годеник и годеницата се криеха из тревата.

Който намереше един от двамата, биваше провъзгласяван според своя пол и пола на намерения за цар или царица на празненството.

Нел чу радостните викове на момците и девойките, когато майската годеница бе намерена край една яма, скрита сред високата трева.

И се разплака, като си спомни блаженото време, когато търсеха нея и нейния любим Уленшпигел.