Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (129) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXIII

— Де отиваме? — каза Ламме.

— В Маастрихт — отговори Уленшпигел.

— Но разправят, синко, че войската на херцога е навред около града, а самият той бил вътре. Нашите пътни листове няма да се достатъчни. Дори ако испанските войници ги признаят за редовни, пак ще бъдем задържани в града и разпитани. А в това време те ще научат за смъртта на тримата проповедници и свършено е с нас.

Уленшпигел отговори:

— Скоро гарваните, бухалите и ястребите ще довършат месата им, а и сега сигурно лицата им вече са неузнаваеми. Колкото за нашите пътни листове, те могат да минат за добри; но ако узнаят за убийствата, ние ще бъдем, както казваш, заловени. Ала въпреки това трябва да отидем в Маастрихт, като минем през Ланден.

— Ще ни обесят — рече Ламме.

— Ще се промъкнем — отговори Уленшпигел.

И както разговаряха, стигнаха до странноприемницата „Свраката“, дето намериха хубаво ядене, хубави легла и сено за магаретата си.

На другия ден те тръгнаха на път за Ланден.

Когато стигнаха до един голям чифлик близо до града, Уленшпигел подсвирна като чучулига и отвътре веднага му отговори бойният вик на петел. Един чифликчия с добродушно лице се появи на портата. Той им каза:

— Приятели, волни хора, да живее Голтака! Влезте вътре.

— Кой е той? — попита Ламме.

Уленшпигел отговори:

— Томас Утенхове, един мъжествен протестантин; работниците и работничките в чифлика работят като него за свободата на съвестта.

Тогава Утенхове каза:

— Вие сте пратеници на принца. Яжте и пийте.

И шунката зацвъртя в тигана, както и кървавиците, а виното се лееше и чашите се пълнеха. И Ламме започна да пие като сух пясък и да яде здравата.

Момци и девойки от чифлика идеха и надничаха през открехнатата врата, за да погледат как той работи с челюстите си. И ония, които му завиждаха, казваха, че и те биха могли да направят същото.

Към края на обеда Томас Утенхове каза:

— Тая седмица оттук ще тръгнат сто селяни под предлог, че ще работят на язовете в Брюге и в околността. Те ще пътуват на групи от по пет-шест души по различни пътища. В Брюге чакат лодки, за да ги закарат в Емден^[1] по море.

— Ще бъдат ли снабдени с оръжие и пари? — попита Уленшпигел.

— Всеки ще има по десет флорина и по един голям нож.

— Бог и принцът ще те възнаградят — рече Уленшпигел.

— Аз не работя за награда — отговори Томас Утенхове.

— Какво правите — каза Ламме, като дъвчеше една дебела черна кървавица, — какво правите, господин домакине, та тая кървавица е толкова ароматна, толкова сочна и с такава приятна мазнина?

— То е, защото слагаме в нея канела и котешка билка — рече домакинът.

След това се обърна към Уленшпигел:

— Едзар, граф Фрисландски, все още ли е приятел на принца?

Уленшпигел отговори:

— Той крие това, но в Емден дава убежище на неговите кораби.

И добави:

— Трябва да отидем в Маастрихт.

— Няма да можеш — каза домакинът, — армията на херцога е пред града и в околностите.

Той го заведе на тавана и му посочи в далечината знамената и флагчетата на конниците и пехотинците, които се движеха из полето.

Уленшпигел каза:

— Аз ще мина през тях, ако вие, който имате власт в тоя край, ми дадете едно разрешение за женитба. Колкото за булката, тя трябва да бъде мила, нежна и хубава и да е съгласна да се омъжи за мене, ако не завинаги, поне за една седмица.

Ламме рече с въздишка:

— Не прави това, синко, тя ще те напусне, когато ти гориш от любовен огън. Леглото, в което сега спиш толкова спокойно, ще ти се стори като дюшек от бодлив чимшир и ще пропъжда сладкия ти сън.

— Ще се оженя — отговори Уленшпигел.

А Ламме, като видя, че на масата нямаше вече нищо за ядене, много се натъжи. Но намери в една паница курабии и ги схруска печално.

Уленшпигел каза на Томас Утенхове:

— И тъй да пием! Намерете ми една жена — богата или бедна. Ще отида с нея в църквата, ще накарам свещеника да благослови брака ни. Той ще ни даде венчално свидетелство, което няма да е валидно, тъй като ще бъде от папист-инквизитор; ние ще го накараме да удостовери в него, че всички сме добри християни, че сме се изповядали и причестили, че живеем според апостолските наредби на нашата света майка римската църква, която изгаря децата си, и че следователно призовава върху нас благословията на нашия свети отец — папата, на небесното и земно войнство, на светците, на светиците, на старшите свещеници, на свещениците, монасите, войскарите, палачите и другите негодници. Снабдени с това свидетелство, ние ще се приготвим за обичайното сватбено пътуване.

— Ами жената? — рече Томас Утенхове.

— Ти ще ми я намериш — отговори Уленшпигел. — И тъй аз ще взема две каруци, ще ги украся с обръчи, накитени с борови клонки, с чимшир и книжни цветя и ще кача вътре неколцина от ония добри хора, които искаш да изпратиш на принца.

И продължи:

— Ще впрегна в едната кола два твои коня, а в другата — нашите магарета. В първата кола ще бъдем жена ми и аз, моят приятел Ламме и свидетелите на венчавката; в другата — свирачите на флейти и барабанчиците. И след това с веселите сватбени знамена, със свирни, биене на барабан, с песни и с пиене ще минем в бърз тръс по широкия друм, който води към бесилките или към свободата.

— Ще ти помогна — рече Томас Утенхове. — Но жените и девойките ще поискат да тръгнат с мъжете си.

— Ще тръгнем с божията помощ — рече едно хубавичко девойче, което надникна през открехнатата врата.

— Ако потрябва, ще приготвя четири каруци — каза Томас Утенхове; — по тоя начин ще прекараме повече от двадесет и пет души.

— Херцогът ще бъде изигран — рече Уленшпигел.

— А флотата на принца ще има няколко добри войници повече — отговори Томас Утенхове.

Той поръча да съберат с камбана слугите и прислужничките му и им каза:

— Слушайте всички, мъже и жени от Зеландия: фламандецът Уленшпигел, ей тоя човек, иска да минете през войските на херцога, пременени като сватбари.

Мъжете и жените от Зеландия извикаха в един глас:

— Опасно до смърт! Но ние сме готови!

А мъжете си приказваха:

— Ние ще се радваме да напуснем земята на робското, за да отидем към свободното море. Ако бог иска това, кой ще бъде против?

Жените и девойките казваха:

— Да вървим заедно с нашите мъже и приятели. Ние сме от Зеландия и там ще намерим убежище.

Уленшпигел зърна една хубавичка девойка и й каза шеговито:

— Искам да се оженя за тебе.

А тя се изчерви и отговори:

— И аз искам, но само в църква.

Жените си думаха:

— Сърцето й я тегли към Ханс Утенхове, сина на стопанина. Той сигурно ще тръгне с нея.

— Да — отговори Ханс.

Бащата му каза:

— Позволявам ти.

Мъжете облякоха празничните си дрехи — кадифени куртки и панталони, а отгоре голяма наметка, туриха си широкополи шапки, за да ги пазят от слънце и дъжд; жените обуха дълги черни чорапи и обувки с изрязана кожа, сложиха на челата си златни накити — девойките от лявата страна, омъжените — от дясната; бели къдрави якички на шиите, нагръдници от златна сърма с червена и синя везба, черни вълнени поли с широки ивици черно кадифе, черни вълнени чорапи и кадифени обувки със сребърни токи.

След това Томас Утенхове отиде в църквата да помоли свещеника срещу два рийксделдера, които пъхна в ръката му, да венчае незабавно Тилбер, син на Клаас, с други думи, Уленшпигел и Танкин Питерс; свещеникът се съгласи.

Тогава Уленшпигел, придружен от всички сватбари, отиде в църквата и там бе венчан от свещеника с Танкин, която беше толкова хубава и мила, тъй приветлива и пълничка, че на драго сърце би захапал бузите и като някой домат. От преклонение пред нейната нежна хубост той не посмя да направи това, но й го каза, а тя се намуси и рече:

— Оставете ме; Ханс ви гледа така, като че се готви да ми убие.

А едно девойче, което ревнуваше, му каза:

— Търси на друго място: не виждаш ли, че тя се бои от любимия си?

А Ламме, който потриваше ръце, извика:

— Не можеш да вземеш всичките, вагабонтино.

И му беше драго.

Уленшпигел понесе търпеливо неуспеха си и се върна заедно със сватбарите в чифлика. Там тон пи, пя и се весели, като чукаше чаша с ревнивата девойка, от което Ханс беше доволен, но не беше доволна нито Танкин, нито годеникът на девойката.

По обед, при ясно слънце и прохладен ветрец, колите, обкичени със зеленина и цветя, тръгнаха с развети знамена при веселите звуци на свирки, барабани, флейти и гайди.

В лагера на Алба имаше друг празник. Конните стражи и предните часовои дадоха сигнал за тревога и се върнаха един след друг в лагера, за да съобщя:

„Неприятелят е близко; чухме звуци от барабани и флейти и видяхме знамена. Това е силен отряд конница, който иде да устрои някаква засада. Главните сили сигурно са по-надалече.“

Херцогът веднага заповяда да съобщят на всички командири и началници да строят частите в боен ред и изпратят разузнавачи.

Изведнъж се появиха четири каруци, отправили се към аркебузиерите. А в колите танцуваха мъжете и жените, бутилките подскачаха, флейтите извиваха весело, свирките писукаха, барабаните биеха и гайдите ручаха.

Сватбарите спряха и самият Алба, привлечен от шума, дойде и видя булката в една от четирите коли, до нея младоженеца Уленшпигел, цял окичен с цветя, а всички селяни и селянки бяха слезли от колите, танцуваха около тях и черпеха войниците.

Алба и неговите хора много се зачудиха на лекомислието на селяните, които пееха и празнуваха, когато всичко наоколо им беше на бойна нога.

А хората в колите дадоха на войниците всичкото вино, което носеха.

И войниците им благодариха шумно.

Щом виното в колите се свърши, селяните и селянките, без някой да ги безпокои, тръгнаха отново под звуците на барабаните, флейтите и гайдите.

И развеселените войници дадоха в тяхна чест един залп с аркебузите си.

Така влязоха те в Маастрихт, дето Уленшпигел се споразумя с агентите на протестантите да бъдат изпратени с кораби бойни припаси и оръжия за флотата на Мълчаливия.

Същото стана и в Ланден.

И те ходеха така навред, облечени като прости работници.

Херцогът узна хитростта; съчинена беше една песен, която му изпратиха и която имаше следния припев:

Ти, кървав херцог, ти, глупав херцог,

младата булка видя ли?

И всеки път, когато херцогът сбъркваше, войниците пееха:

Херцогът вижда наопаки:

видял как младата булка.