Пол Андерсън
Дяволски свят (9)

9.

Пуфтейки като древен парен локомотив, Никълъс Ван Рийн влезе в централния офис. И преди си беше имал работа със „Серендипити“, лично, както и чрез свои служители, но точно в тази стая не бе влизал никога, нито знаеше да е влизал друг, освен партньорите.

Не че се различаваше много от кабинетите за консултации, само дето беше по-голяма. Обзаведена бе със същите скъпи мебели в същия безрадостен функционален стил и същата силна бяла светлина струеше от флуоресцентните панели. Вместо бюро имаше голяма маса, около която можеха да седнат няколко души, но и тя бе съоръжена с пълен набор офисно оборудване. Притеглянето беше нагласено по земните стандарти, въздухът — малко по-топъл.

Останалите на Луна партньори го чакаха, седнали в редица зад масата. Ким Йон-Кун заемаше центъра — дребен, застинал и невъзмутим. Със същата тревожна безизразност се отличаваха Анастасия Херера и Ийв Латимър, които седяха от двете му страни. У Теа Белданиел се долавяше подобие на човешка умора и потрес — тъмни сенки под очите, фините бръчици, вдълбани по-доловимо в лицето, ръцете, треперещи леко, — но в по-малка доза от нормалното за жена, която преди няколко часа е била свидетел как дракон връхлита изневиделица върху замъка й.

Ван Рийн спря. Погледът му се стрелна към двойката четириръки, двукраки, сивокосмести и опашати същества, облечени в традиционните брони и въоръжени с модерни бластери, които стояха до стената отсреща. Жълтите им очи, разположени под твърди издатини, които приличаха на рога, заискриха в отговор от грубите им лица.

— Нямаше нужда да водите горзунските си убийци — отбеляза той. Наметалото му се разтвори в дъга, когато разпери широко ръце, после плесна с длани по впитите си морави панталони. — Не си нося арсенала и идвам сам-самичък, гукащ и невинен като гълъб на мира. Знаете как се държат гълъбите.

— Полковник Мелкарш оглавява патрула и външните постове на нашето имение — обяви Ким. — Капитан Уругу командва вътрешната охрана и целия обслужващ персонал. Те са в правото си да представляват своите подчинени, на които вашите агенти нанесоха тежки телесни повреди.

Ван Рийн кимна. Наемането изключително на нехуманоиди от варварски култури помага да опазиш тайните си. Обучението им може да бъде сведено до преките им задължения, без да се включват никакви други аспекти от знанията на техническата цивилизация. Така че да общуват само помежду си, да нямат светски контакти с външния свят, да не дрънкат наляво и надясно и, с изтичане на договора им, да бъдат върнати у дома и да изчезнат в анонимността на рядко посещаваните си планети. Но ако направиш това, трябва да приемеш и начина им на мислене. Ситурушите от Горзун бяха добри наемници — може би малко по-свирепи от необходимото — и една от причините се криеше в лоялността между командирите и обикновените войници.

— Добре — каза търговецът. — Може пък да е най-добре. Така ще сме сигурни, че всички ще участват в споразумението, което ще сключим. — Той седна, извади една пура и отхапа крайчето й.

— Не сме ви поканили да пушите — студено изрече Анастасия Херера.

— О, няма нищо, не се извинявайте, знам, че си имате други неща на главата. — Ван Рийн запали пурата си, облегна се назад, кръстоса крака и издуха едно синкаво облаче. — Доволен съм, че се съгласихте да се видим на четири очи. Щях да дойда и в дома ви, ако така бяхте пожелали. Но по-добре тук, нал тъй? С всичките онези полицаи, които щъкат наоколо и се опитват да изглеждат заети. Тук навярно е единственото място в Луноград, където можем да бъдем сигурни, че никой не ни подслушва.

Мелкарш изръмжа гърлено. Може би разбираше малко англик. Ким заговори:

— Правим и невъзможното да бъдем от полза, Свободен Ван Рийн, но не злоупотребявайте с търпението ни. До каквото и споразумение да стигнем, то трябва да удовлетворява нашите условия и да се ползва с пълно съдействие от ваша страна. И не можем да гарантираме, че агентите ви няма да бъдат наказани от закона.

Веждите на госта подскочиха нагоре като черни стоножки чак до средата на скосеното му чело.

— Добре ли чух? — Той сви длан около едното си ухо. — Може би въпреки лудите пари, които плащам за подмладяващата си терапия, най-накрая съм оглушал от старост? Надявам се, че не сте се побъркали. Надявам се разбирате, че цялата тази дандания е за ваше добро, а не за мое, просто защото не искам да ви размажа на пестил. Така че, дайте да не приказваме празни приказки. — Той извади един издут плик от джоба на жилетката си и го хвърли на масата. — Разгледайте тези хубави снимки. Те са дубликати, естествено. Оригиналите съм ги скатал на друго място, адресирани до полицията и с указание да бъдат пуснати по пощата, ако не се върна до два часа. Заедно с проби от телесни течности, които със сигурност могат да бъдат идентифицирани като взети от Фолкейн, защото на Земята разполагат с медицинското му досие, където го има и десенът на хромозомите му. Радиоизотопните тестове ще докажат, че пробите са взети неотдавна.

Партньорите си подаваха снимките в мълчание, което ставаше все по-дълбоко и смразяващо. По едно време Мелкарш изръмжа и пристъпи напред, но Уругу го спря и двамата застанаха до стената, вторачени злобно във Ван Рийн.

— Промили сте мозъка на Фолкейн — заяви с укор той и размаха пръст. — Много лоша постъпка. В каквото и да сме прегрешили ние от „Солар Спайс“, вас полицията ще ви разследва от А до Я. А каквото и да се случи с вас след това, със „Серендипити“ е свършено. Само подозрението, че сте действали некоректно, ще ви отнеме клиентите и парите им.

Те вдигнаха очи към него. Лицата им бяха безизразни като метални маски, с изключение на Теа Белданиел, на чието се четеше някакво подобие на искрено терзание.

— Ние не… — полуизхлипа тя; а после, облягайки се тежко назад: — Да. Но аз… ние… не искахме да му навредим. Нямахме друг избор.

Ким й махна да мълчи.

— Трябва да сте имали някаква причина да не предоставите тази материали на официалните власти — каза той, сричка по сричка.

— Да, да — отговори Ван Рийн. — Моето момче изглежда не е сериозно увредено. А „Серендипити“ върши добра работа за цялата Полесотехническа лига. Не ви се сърдя много. Правя всичко възможно да ви спестя най-лошото. Разбира се, не мога да ви оставя да се измъкнете без известни отстъпки. Това е невъзможно. Но полицията я замесихте вие, не аз.

— Не се признавам за виновен в нищо — отсече Ким. Очите му лумнаха. — Ние служим на друга кауза, различна от вашата презряна жажда за пари.

— Знам. Имате си шефове някъде в космоса, които не ни долюбват. Тъй че не можем да оставим компанията ви да продължава да шпионира за тях, а някой ден и да ни саботира може би. Но в дух на милосърдие, аз наистина искам да ви помогна да избягате от ужасяващите последици на собствената си глупост. Като за начало ще отзовем хрътките на закона. Веднъж да си махнат лепкавите зъбки от общия ни бизнес…

— Могат ли да бъдат отзовани… сега? — прошепна Теа Белданиел.

— Възможно е, стига да ми съдействате убедително. В края на краищата, слугите ви в замъка не са пострадали много от праведния гняв на Адзел, най-много няколко синини или някой и друг строшен кокал, нали? Ще им компенсираме щетите извън съда, по гражданския, а не по криминалния кодекс. — Ван Рийн издуха едно замислено кръгче дим. — Парите ще ги дадете вие. А сега за патрулните лодки, дето ги нашамариха. Кой е видял някакъв космически кораб да стреля по тях? Ако ние…

Мелкарш се отскубна от хватката на колегата си, скочи напред, вдигна и четирите си юмрука и се развика на опростения латински, който се бе развил от общоприетия език на Лигата:

— В името на най-противния демон! Нима главите на другарите ми ще лежат неотмъстени?

— О, ще получите достатъчно пари, които да предадете на семействата им — каза Ван Рийн. — А може да добавим и една кръгла сумичка лично за теб, какво ще кажеш?

— Мислиш, че всичко е за продан — излая Мелкарш. — Но честта не се продава. Самият аз видях космическия кораб, макар и отдалеч. Удари ги и изчезна, преди да съм се приближил достатъчно. Но знам, че класът му беше като на тези, които използвате вие от компаниите, и точно това ще кажа пред хората от Федерацията.

— Хайде, хайде — усмихна се Ван Рийн. — Никой не те кара да лъжесвидетелстваш. Ако си държиш устата затворена и не разправяш наляво и надясно какво си видял, никой няма и да те пита. Особено като се има предвид, че работодателите ти скоро ще те пратят да си вървиш вкъщи — със следващия удобен кораб, а може и аз да осигуря един — със заплатата до края на договора ти, че и с тлъста премия отгоре. — Той кимна благосклонно към Уругу. — Както и ти, приятелю, разбира се. Нали си имате щедри работодатели?

— Ако си мислиш, че ще приема мръсния ти подкуп — наежи се Мелкарш, — при положение, че мога да отмъстя за хората си, като кажа на…

— Можеш ли? — прекъсна го Ван Рийн. — Сигурен ли си, че можеш да ме събориш? Не съм лесен за събаряне, с моята голяма и тежка основа. Но със сигурност ще унищожиш работодателите си, на които си дал дума да служиш вярно. Освен това, ти и хората ти ще бъдете задържани като съучастници в отвличане и други разни поразии. Как ще помогнеш на хората си, или на собственото си чувство за чест, от затвор на Луна? А? Много по-добре ще е да се върнеш при семействата им, да им занесеш парите и да им разкажеш как роднините им са загинали геройски в битка като истински воини.

Мелкарш си пое рязко дъх, но не успя да каже нищо. Теа Белданиел стана, отиде при него, погали го по гривата и промълви:

— Той е прав, стари приятелю. Може да е истински сатана, но е прав.

Горзунецът кимна отсечено и отстъпи назад.

— Добре, добре! — ухили се Ван Рийн и потри ръце. — Толкова обичам здравия разум и дружелюбието. Нека ви кажа за общите ни планове. — Той ги огледа последователно. — Само че съм ужасно жаден. Какво ще кажете да изпратите някой за бира?