Пол Андерсън
Дяволски свят (3)

3.

Седнал сам — и в същото време не съвсем сам, защото великият квазимозък също беше тук и вече му бе проговорил, — Фолкейн си даде няколко минути да разгледа обстановката. Макар че бе прекарал живота си сред умни машини, включително и в компанията на любимата си Тъпичка, тук го побиваха тръпки. Опита се да разбере защо.

Седеше в обикновен самонагласяващ се стол пред обикновено бюро със стандартно офисно оборудване. Около него имаше голи сиви стени, бяла флуоресцентна светлина, рециклиран въздух без никаква миризма и неясно жужене сред тежката тишина. Срещу него — основен контролен панел и голям екран 3D, в момента празен. Кое беше странното?

Сигурно е субективно, реши той, собствената му реакция на мистерията, обграждаща цялата компания. Детективите на предпазливата Лига бяха потвърдили, че основателите на „Серендипити, Инк.“ не са свързани по никакъв начин с друга групировка — или, като става дума за това, с никой и с нищо, било то хуманоидно или нехуманоидно, в границите на познатия космос. Произходът им, обаче, си оставаше неясен. Хладното им, недодялано поведение (това на Теа Белданиел явно бе типично за цялата половин дузина) и нежеланието им да се появяват в обществото само подчертаваха изолирания им стил на живот.

Тайната им не можеше да бъде изровена. Въпреки уважението към личния живот, залегнало в основите на съвременния индивидуализъм, поведението им не беше правдоподобно. Вселената е прекалено голяма. Този миниатюрен сегмент от покрайнините на един спирален ръкав от една-единствена галактика, който някак сме успели да изучим и разработим… е прекалено голям. Отправяйки се към хиляди слънца, събудили любопитството ни, сме подминали буквално милиони други. Ще ни отнеме векове само да ги посетим, какво остава да започнем да ги разбираме малко от малко. А междувременно, и завинаги, отвъд най-далечния радиус на нашите странствания ще лежат почти всички съществуващи звезди.

Партньорите се появили в Слънчевата система на борда на търговски кораб, натоварен с тежки метали. Взели им добра цена и основали информационното си предприятие. Макар да поръчали много части от Земята, основните запаметяващи и съпоставящи устройства дошли от Другаде. Веднъж, воден от чисто любопитство, Никълъс Ван Рийн бе подкупил един митнически инспектор от Общността, но човекът му казал следното: „Вижте, сър, моята работа е да потвърдя, че внасяните неща не са опасни. Проверявам дали не са заразени със смъртоносни бацили, дали няма да избухнат, такива работи. Какво друго можем да спрем, при този закон за свободна търговия? «Серендипити» получи само товар с някакви компютърни работи. Не бяха направени от човеци, това мога да кажа. Човек придобива усет към, ъъ, стила след някоя и друга година на моята служба. И щом, както вие казвате, никой не е успял да наподоби изцяло работата, която това оборудване върши откак са го инсталирали… ами, ако питате мен, сър, отговорът е съвсем ясен. Тези хора са открили планета, на която правят номера, за които ние още не сме дорасли, нито пък някой от другите ни познати видове. Сключили са сделка. Покрили са всичко. Вие не бихте ли направили същото? Не правите ли същото, сър?“

Фолкейн се стресна и бързо се върна към настоящето. Машината бе проговорила отново.

— Извинете? — каза той. И веднага си помисли: „Какво съм тръгнал да се извинявам на някаква си машинария, за Бога?“ Взе си пурата и дръпна нервно.

— Дейвид Фолкейн от Хермес и „Солар Спайс & Ликърс Къмпани“, вашата самоличност е потвърдена. — Гласът не приличаше на безизразните баритони, с които говореха повечето създадени от човека роботи. Беше висок, с чудат подсвиркващ тембър и се менеше, както в мелодиката, така и в скоростта, по начин, труден за описване. — Вашето име е свързано с няколко файла в базата данни, най-вече с тези, свързани с Бета Кентавър, Икрананка и Мерсея. — „Мили Боже“, помисли си Фолкейн. „Как е разбрало това чудо за Икрананка?“ — Много файлове са логически свързани с всеки от горните три, и на свой ред са свързани с други факти. Разбирате, че цялостното проследяване на разклоненията ще продължи безкрайно. В този смисъл е необходимо да се избере една точка и да се потърсят асоциативните вериги, тръгващи от нея в ограничен брой направления. Ако нито една от тях не се окаже продуктивна, ще бъдат изпробвани други линии, след което друга начална точка, докато не се постигне желания резултат. — „Или докато не ми свършат парите.“ — Какъв вид търсене бихте желали да се извърши?

— Ами… аз… — Фолкейн събра зашеметените си мисли. — Какво ще кажеш за нови пазари на планети извън Слънчевата система?

— Тъй като тук не се касае за поверителна информация, услугата, която желаете, може да бъде извършена от обикновените центрове за информация.

— Я чакай малко. Искам да направиш онова, което си бил създаден да правиш. Вземи точките Аз и Пари и виж какви асоциативни вериги съществуват между тях.

— Начало.

Жуженето ли се засили, или тишината стана по-тиха? Фолкейн се облегна назад и се помъчи да се отпусне. Зад този панел, зад тези стени електрони и кванти фучаха през вакуума; заряди и липса на заряди се движеха през кристални решетки; деформирани молекули влизаха във взаимодействие с магнитни, електрически, гравитационни и ядрени полета; машината мислеше.

Машината сънуваше.

Чудеше се дали функционира непрекъснато, изплитайки огромни паяжини от съпоставки и заключения, без значение дали пред нея стои клиент или не. Твърде вероятно. И в този смисъл беше по-близо от всяко друго същество или машина до окончателното разгадаване на нашия ъгъл от вселената. И все пак фактите трябва да са прекалено много, а връзките между тях — неизброими. Малкото полезни бяха заровени някъде в тази неизбродна маса. Всяко велико откритие трябва да е било плод на подобни редки полезни асоциации. (Между нивото на водата във ваната и тежестта на златото; между песимизма на пастора в малкото градче и механизма на органичната еволюция; между змея Уроборос, който отхапва собствената си опашка и молекулата на бензола…) Живите същества като Фолкейн, които идваха от живия космос и влизаха в пещерата, която машината обитаваше, сигурно бяха спусъка, който задействаше истинската й работа и я караше да осъзнае значението на неща, които до този момент са изглеждали като поредните изолирани факти.

— Дейвид Фолкейн от Хермес!

— Да? — Той се изправи в стола и се напрегна.

— Възможност. Сигурно си спомняте, че преди няколко години сте установили, че звездата Бета Кентавър има собствени планети.

Фолкейн не можа да потисне злорадството си, безполезно, освен дето подчертаваше значимостта му в контраст с огромния сляп мозък.

— Как бих могъл да забравя? Нали именно това привлече вниманието на големите клечки и се превърна в началния тласък, довел ме дотук. Гигантските сини слънца не би трябвало да имат планети. Но това има.

— Информацията е вкарана в паметта, както и повечето новини — продължи машината, невпечатлена. — Вашата хипотеза за феномена по-късно е получила потвърждение. Докато звездата още се е сгъстявала — на етап ядро, обградено от обширна мъглявинна обвивка, — рой скитащи планети са се озовали наблизо. Губейки енергия от триенето в мъглявината, са били уловени от гравитационното поле. Планетите без слънца са обичайно явление. Смята се, че са около хиляда пъти повече от звездите. Тоест, тела без собствена светлина, с размери от мащаба на Юпитер до тези на обикновен астероид, населяват междузвездното пространство в количество по-голямо с величина от три порядъка в сравнение с телата със собствена светлина и ядрена реакция, наречени звезди. Въпреки това, при мащаба на космическите разстояния, вероятността такъв обект да мине близо до звезда е пренебрежимо малка. Всъщност изследователите не са се натъквали на много планети-скитници, дори и в междузвездното пространство. Улавянето на подобна планета от звезда трябва да е толкова рядко явление, че случаят, на който сте попаднали, може би е единствен по рода си в галактиката. Както и да е, вашето откритие породи значителен интерес и не след дълго Колективът на Мъдростта от държавата Котгар на планетата Леминкайнен организира експедиция. Това са имената на англик, разбира се. Следва копие на целия доклад. — Един процеп изплю навита на макара микролента, която Фолкейн веднага прибра в джоба си.

— Чувал съм за тях — каза той. — Нехуманоидна цивилизация, но имат някакво далечно родство с нас. А и самият аз следих развитието на нещата. Имах нещо като личен интерес, нали се сещаш? Провериха всеки непосещаван дотогава гигант в радиус от няколкостотин светлинни години. Резултатът беше отрицателен, както и се очакваше. Поради което никой друг не си направи труда да опита на свой ред.

— По онова време вие сте бил на Земята, за да получите сертификата си за Майстор — заговори пак машината. — В противен случай можеше и никога да не разберете. И макар земните системи за съхраняване на информация и предаване на новини да са ненадминати в познатия космос, те все пак са толкова претоварени, че незначителните на пръв поглед детайли не се включват в базата данни. Сред въпросните непреминали филтъра подробности е и тази, за която става въпрос понастоящем. Няколко години по-късно „Серендипити, Инк.“ случайно се сдоби с пълния доклад. Един леминкайненски капитан, участвал в експедицията, предложи тази информация срещу намаляване на таксата за собственото си проучване. Всъщност той донесе информация и записи, свързани с множеството изследователски експедиции, в които е участвал. Тази се случи между тях. Приложение не беше открито, до този момент, когато вашето присъствие стимулира подробно проучване на въпросния факт.

Пулсът на Фолкейн се ускори. Пръстите му стиснаха облегалките на стола.

— Преди да изчетете лично копието, предлагам устно резюме на горното — изсвири оракулът. — Планета-скитник е била открита, докато приближавала към Бета Крусис. Няма да бъде уловена, но хиперболата на орбитата й е тясна и планетата ще се приближи на една астрономическа единица^[1] от звездата.

Екранът потъмня. Космосът и звездите се втурнаха напред. Една от тях грееше с постоянна стоманеносиня светлина. После започна да нараства, докато корабът, направил записа, се приближаваше към нея.

— Бета Крусис лежи приблизително южно от Сол^[2], на приблизително разстояние от двеста и четири светлинни години. — Суховатата рецитация сякаш навяваше студ откъм движещия се образ. — Тя е от тип B1, с маса приблизително шест пъти, радиус четири пъти и светлинно излъчване осемстотин и петдесет пъти по-голямо от тези на Сол. Доста млада е и пълното й време на пребиваване по основния ред е от порядъка на сто милиона стандартни години.

Образът на екрана се промени. Лъч светлина прекоси студения звезден фон. Фолкейн разпозна техниката. Ако се движиш с висока скорост по две или три ортогонални оси, записващите устройства улавят сравнително близки обекти, като планети например, благодарение на видимото им движение, а местоположението им може да се определи чрез триангулация.

— В този случай е уловен само един обект и то на значително разстояние — продължи машината. — Тъй като други подобни обекти не са били засичани от експедицията, е било предприето близко наблюдение.

Картината се смени рязко и на екрана се появиха сцени, заснети от орбита. На фона на звездите висеше кръгло небесно тяло. Едната му страна беше тъмна, съзвездията се издигаха над лишения му от атмосфера хоризонт с движението на кораба. Другата му страна искреше в бледо синкавобяло. Виждаха се неправилните очертания на голи стръмни планини. Но в по-голямата си част повърхността изглеждаше еднообразна.

Фолкейн потръпна. „Криосфера“, помисли си той.

Този свят се бе сгъстил, без свое слънце, от някое миниатюрно възелче на древна мъглявина. Дъждове от прах, големи и малки камъни и метеорити са се изсипвали в продължение на безброй хиляди години. И накрая една самотна планета е потеглила сред звездите. Радиоактивността е раждала енергия, както и гравитационната компресия на материята в по-плътни алотропи^[3]. Земетресения са раздирали новородената планета, вулкани са изригвали газ, водна пара, въглероден двуокис, метан, амоняк, цианид, водороден сулфид… същите, от които в крайна сметка са се родили въздухът и океаните на Земята.

Но тук не е имало слънце, което да топли, да свети и да забърка химическата супа, която би могла да завърши с раждането на живот. Тук е царял мрак и студ, близък до абсолютната нула.

Планетата е губела топлина и постепенно океаните й са замръзнали. По-късно газовете във въздуха един по един са се слегнали, вече в твърдо състояние, върху образувалите се огромни глетчери, под формата на снежна буря, която може да е продължила и няколко века. Обвита в леден щит — лед, навярно по-стар от самата Земя, — планетата се е носила гола, пуста, безименна и безсмислена през времето, без друго пристанище, освен края на самото време.

Докато…

— Масата и диаметърът са малко по-големи от тези на Земята, а средната плътност малко по-малка — каза мозъкът, който мислеше, без да разбира. — Детайлите са посочени в копието на доклада, до степента, в която са били потвърдени. Според тях небесното тяло е доста старо. Не са открити значителни количества нестабилни атоми, като се изключат малкото с най-дългото време на полуразпад. Група от екипажа е слязла за кратко на повърхността.

Картината се смени отново. През камерата, монтирана на всъдехода, пустотата се втурна към Фолкейн. Бета Крусис изгря. Дори и на филм, беше толкова ярка, че очите не можеха да издържат светлината й даже с периферното зрение. Независимо от това, представляваше само една точица в небето — далечна, много далечна. При цялото й сатанинско излъчване, Бета Крусис хвърляше по-малко светлина, отколкото Сол изпраща към Земята.

Тя обаче бе достатъчна — отразена от замръзналия въздух и неподвижните морета. Фолкейн трябваше да примижи срещу сиянието, за да разгледа повърхността отпред.

Беше равнина, еднообразна докъдето стигаше погледът, с изключение на местата, на които всъдеходът и екипажът бяха нарушили спокойствието й. Планинска верига разсичаше небето по ръба на хоризонта — тъмни, голи скали, нашарени с бяло. Всъдеходът хвърляше синя сянка върху ослепителния сняг под изпъстреното със звезди черно небе. Няколко леминкайненци се движеха насам-натам и взимаха проби. Видроподобните им форми бяха загубили от обичайната си грациозност, затруднени от изолиращите подметки, които защитаваха тях и материята на костюмите им от коварната загуба на топлина, характерна за среда като тази. За Фолкейн не беше трудно да си представи тишината, която ги обгръщаше, нарушавана само от радиогласовете или от пращенето на космическите смущения.

— Не открили нищо ценно, според техните стандарти — продължи компютърът. — Макар планетата несъмнено да била богата на минерални залежи, те се намирали на такава дълбочина под криосферата, че не си заслужавало да се разработват. С приближаването към Бета Крусис втвърдената материя ще започне да се топи или изпарява. Но трябва да минат години, преди планетата да се приближи достатъчно, за да стане този ефект забележим.

Фолкейн кимна несъзнателно. Като си помислиш за атмосферата и океаните на цял един свят, охладени до температурата на открития космос… Колко ли Дантеви ада от енергия трябва да излееш в нея, преди да видиш първото облаче пара да се мержелее над ледената кора!?

Машината не спираше:

— Макар че преминаването в периастрон^[4] ще бъде придружено с основни геологични промени, няма основание да се смята, че ще възникне някакъв качествено нов порядък от природни явления. По-нататъшното развитие на нещата е предсказуемо въз основа на познатите свойства на материята. Криосферата^[5] ще се превърне в атмосфера и хидросфера^[6]. Макар че това би довело до основна пренастройка на цялата система, процесът би бил по-скоро зрелищен, отколкото ценен, било за науката, било във финансово изражение, а членовете на доминиращата култура на Леминкайнен не са любители на катастрофичните гледки. По-късно планетата ще се отдръпне. След време криосферата ще се формира отново. И всичко ще си продължи постарому. Както си му е редът, експедицията съобщила за срещата си с планетата-скитник, определяйки я като не особено интересно откритие в едно иначе неоправдало надеждите им пътуване. Сметната за незначителна, информацията била вкарана в базата данни и забравена. Докладът, който стигнал до Земята, не включвал моментите, сметнати от леминкайненците за несъществени.

Фолкейн удари по бюрото. Мисълта звънеше с пронизителни акорди в главата му. За Бога, леминкайненците със сигурност не ни разбират нас, хората. Ние не бихме оставили разтапянето на цял един леден свят ненаблюдавано!

За кратко въображението му се развихри на пълни обороти. Да си представим, че разполагаш с планета като тази, която внезапно е стоплена до приемлива за живот температура. Въздухът ще е отровен, земята — гола скала… но това може да се промени. Можеш да си създадеш свое собствено царство…

Не. Дори да оставим настрана финансовия аспект (далеч по-евтино е да намериш необитаеми планети, с вече съществуващ живот), остават елементарните закони на физическата реалност. Човекът може да промени един свят или да го разруши, но не може да го премести и на сантиметър от предначертания му курс. Това би изисквало енергия от космически мащаб.

Така че не можеш да вкараш тази планета в подходяща орбита около Бета Крусис. Тя е обречена да продължи безкрайното си лутане сред звездите. Няма да замръзне веднага, разбира се. Преминаването близо до син гигант ще влее в ядрото й невероятни количества топлина, чието излъчване ще отслабва бавно. Но полумракът ще падне след няколко години, пълният мрак — в рамките на няколко десетилетия, а Студът и Гибелта — след няколко столетия.

Безименната сфера за последен път изпълни екрана и бързо се смали, докато корабът се отдалечаваше. После картината изчезна. Фолкейн седеше застинал, разтърсен от прилив на страхопочитание.

Чу се да казва, сякаш говореше не той, а някой непознат, с насмешливост, която бе по-скоро защитна реакция, отколкото откровено чувство:

— Да не би да предлагаш да водя туристи да гледат как този обект се мотае покрай звездата? Гледката ще си струва, сигурен съм. Но как ще получа изключителните права?

Машината обясни:

— Ще бъде необходимо допълнително проучване. Например, да се разбере дали цялата криосфера ще се втечни. А и орбитата трябва да се изчисли с по-голяма прецизност от настоящата. Въпреки това, наистина изглежда, че планетата може да се превърне в туристически обект с безпрецедентна стойност за тази индустрия. Леминкайненците не са се сетили за това, защото в културата им не е залегнала идеята за непременно разрастване във външни светове. Но съпоставката, която беше направена във връзка с тази планета, е друга, а именно, че въпреки голямото търсене на тежки изотопи, производството им е строго ограничено заради топлинната енергия и опасните за живота отпадъчни материали, с които е свързано. Така че тази планета може да се окаже добро място за построяването на необходимите съоръжения.

Идеята удари Фолкейн право в стомаха, после се издигна към главата му като мехурчетата на шампанско. Не парите, които щяха да потекат, го накараха да скочи на крака и да закрещи. Парите бяха хубаво нещо, но той можеше да спечели достатъчно за нуждите и капризите си с далеч по-малко усилия. Водеше го инстинктът му. Внезапно се бе превърнал в ловец от плейстоцена^[7], тръгнал по следите на мамут.

— Юда! — извика той. — Да!

— Имайки предвид търговския потенциал, на този етап ще е необходима дискретност — каза гласът, който не познаваше триумфа. — Предлагам работодателят ви да плати таксата, която се изисква за временно засекретяване на тази информация. Може да обсъдите това със Свободна Белданиел, когато си тръгнете, след което е необходимо да се свържете със Свободен Ван Рийн. — После млъкна за един милиард наносекунди. Каква ли нова информация, забелязана внезапно, вплиташе в готовата вече паяжина? — По причини, които не могат да бъдат посочени, е желателно да се въздържате от споделяне на информацията с когото и да било, преди да напуснете Луна. За момента, след като сте тук, предлагам въпросът да бъде проучен в дълбочина, устно, с надеждата, че асоциативните линии ще ни отведат до нова полезна информация.

Когато два часа по-късно влезе в офиса, Фолкейн спря пред бюрото на жената и подсвирна — триумфално и уморено.

Тя му се усмихна на свой ред, с нещо близко до доволството.

— Да разбирам ли, че времето ви е било добре оползотворено?

— И още как. Ъ-ъ, има едно-две неща, които трябва да обсъдим.

— Седнете, моля. — Теа Белданиел се наведе напред. Очите й светеха, без да трепкат. — Докато бяхте вътре, капитан Фолкейн, аз използвах друг източник, за да получа от базата данни цялата информация за вас, която е на разположение. Само онова, което е обществено достояние, разбира се, и с надеждата да ви помогнем възможно най-добре. Постигнатото от вас е удивително.

„Така си е“, съгласи се наум Фолкейн.

— Благодаря — кимна той.

— Информационните машини не са единствените информирани при нас. — О, Небеса, та тя имала и чувство за хумор! — Хрумна ми, че ние с вас можем да си сътрудничим по определен начин, с голяма изгода и за двете страни. Дали не бихме могли да поговорим за това?