Пол Андерсън
Дяволски свят (21)

21.

При пълна псевдоскорост, от безименната звезда до слънцето на Датина им отне по-малко от седмица. Плененият кораб трябваше да впрегне всичките си мощности, за да не изостава от бойните съдове, които го обграждаха. Но все пак успя, което наведе землянина и уоденита на някои заключения относно космическите възможности на шените.

Това не беше единственият факт, до който се добраха по време на пътуването. Сред събраната информация обаче не фигурираше съдържанието на съобщението, донесено от Гахуд, нито причината, която подгони флотилията обратно към дома. Но тъмничарите им ги разпитваха през неравни интервали по хиперкома. Разпитите бяха несистематични и се повтаряха, сякаш се провеждаха тогава, когато на някой от шените му хрумнеше да ги разпитва, и бързо се превръщаха в поток от хвалби и заплахи. В повечето случаи Ван Рийн отговаряше правдиво, тъй като чужденците спокойно можеха да получат въпросната информация директно от Теа — население, продуктивност и т.н. на основните светове от Техническата цивилизация; естеството и дейността на Полесотехническата лига; колоритни детайли за тази или онази форма на живот, за тази или онази култура… Теа явно беше потресена от поведението на господарите си и се опитваше да подреди думите им в нещо малко по-смислено. Включвайки се в играта, Ван Рийн измъкваше от нея все нови и нови подробности. Например:

— Лорд Нимран иска да чуе нещо повече за древната история на Земята — каза тя на търговеца. Компютрите на двата кораба превръщаха точките и тиретата в глас и обратното. — По-специално го интересуват случаите, когато една цивилизация е наследявала друга.

— Като гръцката, която изместила минойската, или Западното християнство — Римската империя, или турците — византийците? — попита Ван Рийн. — Тези случаи не са сравними помежду си. А е било и много отдавна. Защо го интересува това?

Можеше да си представи притеснението й.

— Достатъчно е, че го интересува.

— О, аз нямам нищо против да му изнеса няколко лекции. Пък и какво друго да правя, освен да си налея още една бира. Та като говорим за това… — Ван Рийн се наведе и бръкна в охладителя, който Адзел бе донесъл на мостика за негово удобство. — А, ето те, хитруша такава.

Компютърът превърна думите му в хиперимпулси. Приемащият компютър не беше програмиран да превежда, но в паметта му вече бе заложен речниковият състав на англик. Теа сигурно е казала на Нимран, че Ван Рийн не е отговорил директно на въпроса му. Дали Минотавърът не изръмжа и не посегна към пистолета си? Молбата й прозвуча напрегната, въпреки безизразния изкуствен глас на компютъра:

— Не го провокирай. Стават ужасни, когато се разгневят.

Ван Рийн отвори бутилката и изсипа пивото в една халба.

— Да, добре, добре. Просто се опитвам да бъда полезен. Обаче му кажи, че трябва да зная кое по-точно го интересува, преди да задълбая по темата. И защо. Останах с впечатлението, че шенската култура не произвежда учени, които искат да знаят разни неща, водени от едното любопитство.

— Хората надценяват любопитството. То е характерна черта на маймуните.

— Ъ-хъ, ъ-хъ. Всеки вид си има свои инстинкти, понякога подобни на тези на друг вид, но не задължително. Опитвам се да разбера какъв е основният инстинктов модел на твоите… собственици… защото иначе онова, което им кажа, може да не е онова, което те искат да чуят, и да им се стори абсолютно безсмислено. Добре, казваш, че на Датина няма истинска наука. Не съществува интерес към неща, които нямат практическа стойност, не стават за ядене, за пиене (Ааааах!), за търговия или не са полезни по друг начин, който не бих си позволил да назова пред една дама.

— Прекалено опростяваш нещата.

— Знам. С няколко думи не може да се опише и едно-единствено отделно същество, какво остава за цяла една интелигентна раса. Естествено. Но грубо казано, съм прав, нали? Не би ли казала, че това общество не си пада по абстрактната наука и по любопитните дребни факти, от които не може да се извлече непосредствена изгода?

— Много добре, прав си. — Последва пауза, през която Теа изглежда успокояваше Нимран.

Ван Рийн избърса от носа си полепналата пяна и попита:

— Да разбирам ли тогава, че има само една шенска цивилизация?

— Да, да. Изчакай да поговоря с него. — След няколко минути: — Ако не започнеш да отговаряш, последствията може да се окажат неприятни.

— Но нали ти казах, миличка, не ми е ясно за какво точно пита. Не проявява научно любопитство, следователно се интересува от културните катаклизми на Земята, защото фактите могат да му бъдат от полза във връзка с настоящото положение на Датина. Така ли е?

След известно колебание:

— Да.

— Добре, хайде сега да разберем какъв точно вид културна приемственост го интересува. Коя има предвид — насилствена като индуиската, хибридна като техническата или арабската, или постепенна като преминаването на класическата във византийската, или какво?

В очите й несъмнено падна сянката на отчаянието.

— Самата аз не знам нищо за земната история.

— Питай него. Или по-добре аз да го попитам чрез теб.

По този начин Ван Рийн получи потвърждение на подозренията си. Шените не бяха създали великолепните кибернетични системи, които използваха. Наследили са ги от по-ранна раса, заедно с много други неща. Още повече изглежда е било загубено, защото те бяха завоеватели, унищожители, диваци, настанили се самоволно в къща, построена от цивилизовани същества, които те са убили. (Как беше възможно това?)

Което не ги правеше по-малко опасни, както и фактът, че бяха тревопасни. (Що за еволюция бе произвела войнствени тревопасни?)

Бяха достатъчно умни да последват препоръката на компютъра на „Серендипити“ по отношение на планетата край Бета Крусис. Можеха да оценят индустриалния й потенциал. Но повече ги интересуваше да подложат крак на другите, отколкото сами да се възползват подобаващо от нея. Защото не бяха нито търговци, нито индустриалци от значим мащаб. Роботите им произвеждаха вместо тях основните необходими им стоки и услуги, включително конструирането и поддръжката на самите машини. Не желаеха да поддържат търговски или интелектуални връзки с обществата от Техническата цивилизация. По-скоро вярваха, че съвместното съществуване е невъзможно. (Защо?)

Операцията „Серендипити“ говореше достатъчно. Когато за пръв път са се сблъскали с други видове, които пътуват из космоса и колонизират нови светове по самата граница на съществуващата Техническа сфера на влияние, те са започнали да ги проучват. Методите им са били хаотични и несъмнено различни в зависимост от мястото и времето, без да са непременно враждебни. Шените можеха да бъдат хитри. Тъй като никой вече не помни всички планети, чиито обитатели са тръгнали да скитат из космоса, на един шен не би му се наложило да признае, че идва Отвън, и би могъл да задава много естествени на пръв поглед въпроси.

Въпреки това, не биха могли да се доберат тайничко до подробната информация, която са искали, разчитайки само на подобни светкавични набези. И някой от интелигентните им мъжкари е стигнал до идеята да въдворят шпиони в самото сърце на вражеската територия — шпиони, които да се радват на ревностното съдействие на своите жертви. Неговите другарчета са се съгласили да му помогнат да постави началото на операцията. Нито един шен не би имал нужното търпение да върти онзи бизнес в Луноград. Но компютрите и човеците-кучета го имали в изобилие.

Дори и така, основната програма на машините и доктрината на хората били създадени от шените. И тук природата на звяра се разкрила отново. Когато се появи нещо важно и спешно, действайте агресивно — и бързо! Повечето видове биха предоставили на шпионите си повече свобода, която естествено води до предпазливост и гъвкавост. Шените не биха понесли такова нещо. Инстинктите им диктуват, че появи ли се криза, действието винаги е за предпочитане пред изчакването. Отломките могат да бъдат събрани по-късно.

Шените действително имаха логична причина да не вярват на други раси, овладели космоса. (Което недоверие автоматично прерастваше в смъртоносна омраза.) Самите те не бяха многобройни. Външните им колонии бяха малко на брой, малки по обем и не се радваха на особен успех. Четири пети от възрастното им население не можеше да се брои за активно и ползотворно — защото женските бяха четири пъти повече от полигамните мъжки и бяха тъпоумни, изцяло подчинени на мъжете си същества. Политическата им структура беше толкова тромава, че граничеше с нелепото. Барониални патриарси, управляващи гигантски имения на принцип, близък до този на отделни кралства. При нужда можеха да се съгласят на съвместни действия, но участието им бе строго доброволно. И това представляваше държавата им. Икономиката беше също толкова примитивна. (Как изобщо раса като тази е излязла от палеолита, да не говорим, че е унищожила друг народ, който е покрил планетата с машини и е протягал ръка към звездите?)

Компаниите на Лигата биха ги купили и продали за жълти стотинки. Външната колонизационна вълна на Техническите раси би могла и да не ги помете, стигнеше ли до тях — защо да си прави труда? — но със сигурност би погълнала всички останали желани светове около Датина. В най-добрия случай, и с цената на кански усилия, шените биха могли да се превърнат в поредния кръстосващ космоса вид — един сред стотиците други. За природа като тяхната подобна перспектива изглеждаше недопустима.

Колкото и нелепо да бе обществото им, самите те далеч не бяха смешни. Напротив, бяха зловещи като бацила на чумата, когато за пръв път ударил Европа. Или дори повече — Европа все пак бе оцеляла.