Радислав Кондаков
Давид и Натан

Един ден видя цар Давид красива жена, и погледът й — изгори го! Очите й бяха тъмни като кафе, а косата — червена като залез. И пожела я Давид — страстно и силно! Сластни сънища мъчеха го нощем, а през деня очите му търсеха чара на женски поглед. Но омъжена бе тази, която въглен хвърли в душата му.

И намисли царят от мъжа й да се освободи — защото само за себе си я искаше!

А по това време се водеха сражения, та заповяда Давид да бъде хвърлен в най-лютото сражение — за да погине!

И — погина!

Заповяда тогава Давид на придворните да разправят навред за неговата милост и благородство: защото бедната вдовица царят при себе си щеше да прибере!

И зачена красивата вдовица от Давид, но не бе щастлива любовта им, защото невинна кръв я бе отровила.

Живееше тогава един пророк, на име Натан. И той често ходеше при Давид, защото обичаше царят мъдростта му.

И веднъж речу му Натан:

— Царю, веднъж на един богат човек му дойдоха гости, и той реши да ги нагости.

Имаше голямо стадо с овце — но оттам не взе! Богаташът взе едничката овца на един клет бедняк, и заповяда нея да заколят и сготвят!

Скочи Давид и каза гневно:

— Заповядвам да го убият!

Рече тогава Натан:

— Царю, този човек си ти!