Радислав Кондаков
Кръвта на Захарий

Навуходоносор навлезе в Йерусалим и всички трепереха пред Вавилонския владетел. Защото мълвяха мъдреците — Бог го изпрати — евреите за греховете да накаже!

И стигна строителят на Висящите градини до еврейски храм, близо до който клокочеше кръв.

Запита царят свещениците:

— Отде иде тая кръв?

А те му рекоха:

— Животинска е, царю. Ние, евреите, жертви принасяме на Бога.

Но много кръв беше видял през живота си Навуходоносор. Той се наведе, наля една чаша и се взря в кръвта — както сокол се взира в жълтите поля.

Рече вавилонецът:

— Тази кръв не е от животно! Кого лъжете, мерзавци!

А гласът му прогърмя като буря в треперливите еврейски сърца.

— Истината или ви убивам начаса!

Тогава свещениците казаха:

— Кръвта е на Захарий — пророк и свят човек. Но не го послушаха и в замяна на благословените му слова — бе убит. Защото — намразиха го! Но от тогава кръвта извира, и ние — не можем да я спрем!

Ядоса се Навуходоносор — та де се е видяло владетел да се лъже в очите?

И рече:

— Убийте ги! И хвърлете ги в кръвта — нека варварския извор с кръвта на лъжци да се насити!

Хвърлиха телата им вавилонските войници, но — кръвта не изчезна!

Та лудост обзе тогава ума на завоевателя, и заповяда деца да убият и хвърлят в кръвта — за да спре!

Но — кръвта извираше!

И тела на момци и девици полетяха, кръвната жажда на незнайна сила да наситят.

Но — кръвта течеше!

Сепна се тогава Навуходоносор и се замисли.

И рече:

— Чудно нещо, само един човек убит, и кръвта му с нищо не може да се насити! Тогава, как ще се насити кръвта на хилядите невинни хора, които аз убих?

Разкая се великият цар и дълбоко ридание гърдите му разтресе. И разплака се Навуходоносор, а няколко сълзи паднаха там, отдето кръвта извираше.

И — кръвта спря!

Защото една сълза утоли кръвта на убития Захарий!

А мълвяха мъдреците после — Господи, велика е сълзата на Милосърдието!

Защото една сълза — хората от греха избавя!