Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 2гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Диан Жон(2010)

Издание:

Радислав Кондаков. Легенди за земята и небето

Второ разширено електронно издание, 2010 г.

Връзка с автора: http://www.pisalka.net

 

Лиценз:

Използването на части или на цялото издание за некомерсиални цели е разрешено с посочване на автора и връзка към оригинала. Използването с комерсиална цел се договаря допълнително. Преработки на цялото или на части от произведението не се допускат.

История

  1. —Добавяне

Пурпурни небеса обгърнаха Аниел, един от ангелите на Бога.

Аметистово сияние го изпълни, като Божествен пратеник на незнайни светове, и виолетов вихър го издигна високо.

И чу гласът Божий:

„Слушай, мой верни Аниеле, заръка от Отца ти се дава! Иди и на всяко и създание Мое живота ти проследи — от зората, та до сетния му ден.

Виж благата що отредил съм, в Мир и Правда ли пребъдват?

Че изобилието ми вечно е, и краят му се не вижда!

Но, иди Аниеле, че злосторници явиха се!

Против Правдата Ми дела вършат, та блага от чедата Ми отнемат!

Иди и провери!“

И полетя ангелът, носен на крилете на Любовта, та вси звезди преброди в безкрайната небесна шир.

Но трудна бе Божията заръка.

Тръгна тогава Аниел Святата Книга на Адонаил да търси. А Адонаил бе един от великите ангели Божии, и близки другари бяха с Аниел.

Небесната шир сбра се, а милиони звезди слова занизаха. Великата Книга на Живота се разтвори, и нечувани тайни пред ангела разкри. Но — недоволен остана Аниел: това, което искаше — не намери!

И рече:

„Нима е възможно от тази Книга свещена — нещо да липсва? И Божии Слова да бъдат заличени?“

Усъмни се тогава Аниел в Адонаил, и тъмна сянка го изпълни. Отровни пипала на недоверие към светлия ангелски лик запълзяха…

И тъга се изписа на Божието лице.

Верно бе: страници липсваха от Книгата, и — Аниел не ги откри! Но попита ли Адонаил и при Вечния потърси ли ги?

И като тежка скала надолу полетя, а ума му в шеметен вихър се изгуби.

Защото — тежко е съмнението!

Роди се Аниел на земята — роди се, като хром несретник с тежка съдба.

И долу другари не намери — сам бродеше сред чужди. А едничкия му спомен от Небето бе този — нуждата от добро.

Правеше скитникът добро — но то оставаше в тайна. И скръб и болка бяха обсебили душата му.

Смили се Всевишния и своя ангел при себе си прибра.

И запита Аниел Бога:

— Отче, защо се случи това с мен — защо паднах? Нима заслужих тази участ — на бездомен скитник — дори от хората отхвърлен!?

Но сянка на тъга мина през Божието лице — и ехо на небесна скръб отекна във Всемира. И изпрати Отец своя ангел пак на земята.

Защото, малка грешка — до големи страдания води!

Като царска щерка се роди великият ангел и красотата й беше неземна. Баща й беше великият и могъщ цар Алтасар, от когото всички се бояха и почитаха. Знаеше цар Алтасар, че само един син и една дъщеря ще има — така предрекли маги и звездобройци. И реши тогава царя зорко да пази дъщеря си — само негова да е красотата й. Полудял от безумна ревност, Алтасар забрани мъжко око да гледа принцесата. И тя живееше, затворена в разкошен дворец — обградена от слугини и придворни.

Но — тя бе сама: волна птица в златен кафез!

Хората я обичаха и често идваха при нея — да се поклонят.

Защото разреши Алтасар отпосле тези посещения — за да разсее тъгата й.

Но — тя бе тъжна: красиво цвете в тъмнина държано!

И чудеше се царската дъщеря: защо идват тези хора при нея? Откъде тази почит и обич?

Защото не помнеше, че отдавна, в далечни времена, един сакат клетник правеше добрини на много хора.

На същите, които сега идваха в двореца…

Минаха тридесет години и Бог прибра при себе си своя ангел.

И запита го Вечният:

— Узна ли защо долу бе пратен, Аниеле — разбра ли защо падна?

Погледна Аниел към Книгата на звездите, а там пишеше:

„Малкото съмнение — до голямо нещастие води!“

Край