Радислав Кондаков
Легенда за Квистина

Кървавочервен залез обагри небето над долината, а хората се готвеха за своята нощна почивка. Само Квистина съзерцаваше изчезващото светило и погледът й бе отправен надалеч, сякаш търсеше нещо. Отесня й племето Финуси и все по-често взорът й диреше далечни и незнайни хоризонти. Беше чула Квистина за тайна и чудна школа: народът ги наричаше белите братя. И всички тайни на живота познавали, и пожела Квистина при тях да иде!

Напусна младата жена племето — науката за Бога учи!

Обиколи много земи и племена Квистина, а пътя й се виеше като безкрайна змия, опасала света. И през разни школи мина — на едно място заложи ума си — знание да получи! На друго тя остави сърцето си — любов да й дадат! В трета школа волята й поискаха — сила да й дадат!

Напусна младата жена племето си, Бога да намери, но — душата си загуби!

И заложи всичко Квистина, но не придоби — нищо! Защото има ли любов без сърце и знание без ум?

На Бог се помоли тогава клетата жена и милостта на Всевишния обгърна я. Защото Вечният никога не се губи!

Изпрати й Бог незнаен маг от далечни земи. И силен бе той в мишци и слово, а очите му бяха горещи като въглен. Влюби се в него Квистина и пожела го, както никога досега не бе желала. Ожениха се тогава — маг и клетница.

Даде й тогава половината си сърце и половината си ум — о, свещен брак!

И плъзна тогава легенда сред различните племена и нарекоха я: легенда за излизането на Ева от Адам!