Алън Нурс
Горещата сделка

Когато във вторник привършваше с бръсненето, Прейзинджър видя в огледалото физиономията на Дявола.

Странно зрелище, но не и за Прейзинджър, който отдавна бе свикнал с подобни посещения. Всеки вторник сутринта, с неотвратимостта на идващия ден, ТОЙ се появяваше. Този път човекът студено изгледа възникналото пред него изображение.

— Време е да престанеш с това бърборене — заяви той.

— Наистина ли? — оживи се лицето на Дявола.

— Наистина. Ние сключихме договор, нали? Но ти не изпълняваш всичките си задължения. Време е да си спомниш за тях. Иначе… ще трябва да се разделим.

Той завърши с бръсненето и се отправи в столовата, където го чакаше закуската. „Минаха само три години — размишляваше той, — а ме очакват още седем. Седем години! Това е дяволски много време!“

Прейзинджър допи сока от праскова и се протегна за чашката кафе. В този миг, право от стената, в стаята се появи Дяволът, като въртеше тънко бастунче от абаносово дърво. От Повелителят на лъжците лъхна миризма на сяра и изгорена козина. Той беше висок, строен и изглеждаше превъзходно в черния блестящ смокинг.

— Какви глупости приказваш за прекъсване на договора? — поинтересува се той. — Минаха само три години, а ти вече проявяваш недоволство, а?

— Причините ми са основателни — забеляза хладно Прейзинджър. — Ти започна често да вършиш пропуски, които се отразяват на моите права. Не изпълняваш всичките си задължения, а само част от тях.

Дяволът огледа критично стаята.

— Е, какво пък толкова — проточи той бавно, — както виждам нещата ти вървят добре. Апартаментът ти е прекрасен, най-добрият в града. Имаш достатъчно средства да го поддържаш. Наистина, не е обзаведен по мой вкус, но… — той впи очи в Прейзинджър. — Нещо си се отпуснал. Май си преживял тежка нощ, а?

— Не от най-хубавите, както си въобразяваш.

— Така ли? Значи, лошо са те обслужили?

— О, не — поклати глава Прейзинджър, — точно обратното. Те ме гонят на табуни. Където и да погледнеш — жени, жени, тълпи жени.

— Ах, така значи! — Дяволът дяволито се намръщи. — И те не те желаят? Пренебрегват те? Или са прекалено настойчиви?

— Не, не — отново поклати глава Прейзинджър, — нищо подобно.

— Е, и какво? Не си доволен от менюто ли? Или блюдата са неапетитни? Не? — Дяволът повдигна рамене. — Тогава твоето заявление не е състоятелно. Какво ти трябва още? Имаш още седем години — наслаждавай се! Своята част от договора аз изпълнявам.

— По буквата — да, но не и по духа — възрази Прейзинджър. — В задълженията ти по сделката влизаше да ми доставяш пълно удовлетворение. А аз никога не съм го изпитвал! Нещо е изпуснато още от началото.

— Ако говориш за любов, аз не мога да ти помогна — заяви Дяволът. — Както знаеш, това не е по моя профил.

— Страданията и възторзите на чистата любов съвсем не ме привличат — рязко отряза Прейзинджър. — Не, друго ми е нужно. — Той се изправи на крака и погледна тавана в търсене на нужните думи. — Всички твои жени, моля ти се… как да ти го обясня… прекалено много знаят и умеят. Няма на какво да ги науча. Да, точно това е! Те са… прекалено опитни!

— Предполагам, че в това се крие тяхната цена — сухо отбеляза Врагът на Род Човешки.

— Как ли пък ще го разбереш точно ти! — страстно възкликна Прейзинджър. — Те знаят всички правила на играта. Те са като кукли на конци! Не възбуждат нито истински чувства, нито екстаза на познанието…

В очите на Дяволът внезапно блесна искрата на разбирането:

— Ти искаш невинност! — глухо се закикоти той. — И си стигнал в търсенето на невинността при мен! Очарователна наивност! Изключително съм ти благодарен! Задължен съм десет години да изпълнявам всичките твои желания без никакви ограничения, включително доставката на най-прелестните жени, за удовлетворяването и на най-екстравагантните ти капризи. В качество на законно заплащане аз получавам някаква си дреболия, в съществуването на която и ти самият не вярваш: твоята душа! — Дяволът отново се разкикоти. — А сега ти се прииска невинност! — той изведнъж престана да се смее и замислено изрече: — Примамлива идея, но абсолютно нелепа.

— Ти искаш да кажеш, че не си в състояние да я осъществиш? — запита светкавично Прейзинджър.

— Нищо подобно не съм казал — озъби се Дяволът. — Съвършено невинна девойка, до която не са се докосвали груби мъжки ръце… — той замислено гладеше брадичката си. — Трудно. Невероятно трудно.

— Но ти можеш, нали? — настоятелно произнесе Прейзинджър. — Ако ти си представиш само, колко са скучни тези… — той махна безнадеждно ръка и с надежда се взря в Дявола. — И така, ще успееш ли да изпълниш молбата ми?

— Ще бъде трудно — заяви Дяволът, — особено в рамките на нашия договор. Разбери ме правилно, това изисква допълнителна работа, време и необикновена деликатност… Заплащането трябва да се повиши — той прецени с поглед Прейзинджър. — Готов ли си да ми дадеш оставащите седем години?

Прейзинджър побледня, но все пак бавно кимна в знак на съгласие.

— При всякакви условия — потвърди той.

Дяволът направо засия:

— Тогава — да си стиснем ръцете! Ти, разбира се, ще прекараш с нея само една нощ. Повече би било непозволен разкош.

Пръстите на Прейзинджър се разтрепериха.

— Тя трябва да е чудо на съвършенството. Нека тази нощ да надмине хилядите други нощи!

— Имаш думата ми! — потвърди Дяволът.

— Трябва да съм първият човек, който ще се докосне до нея. Първият във всяко отношение, дори в мислите…

— Разбрано.

— И ако провалиш работата… Договорът става напълно недействителен!

Дяволът се ухили цинично.

— Съгласен съм. Но ако успея… — той докосна чашката за кафе с края на бастунчето си и порцеланът се обви в пламъци. — Само една вечер! — повтори той и мина през стената.

* * *

Прейзинджър чакаше вече пет дни.

Преди чувстваше само пресищане и леност, сега трепереше от нетърпение. Но дните минаваха и той ставаше все по-нервен и по-раздразнителен. Когато излизаше навън нетърпеливо се вглеждаше във всяко ново лице (разбира се, от съответния пол и на подходяща възраст), но после се извръщаше разочарован. Нервите му се обтегнаха до крайност. Тялото и разумът му се изпълваха с някакви неясни въжделения.

Срещна я на шестия ден следобед в картинната галерия на малък музей.

Тя беше висока, гъвкава и изящна. Руси коси обграждаха прелестното и безметежно лице с пухкави красиви устни. Изглеждаше напълно потопена в някакъв свой неизвестен вътрешен свят — отделено островче от бушуващото наоколо човешко море. От нея сякаш духаше свеж и прохладен пролетен вятър и се чуваше нежната топлина на ласкав смях.

С една дума, тя беше възхитителна!

Той я настигна и я заговори. Тя се усмихна, но в тази усмивка нямаше онова открито предлагане, каквото му беше така привично. После тръгнаха заедно из галерията. Тя се смееше весело и когато го поглеждаше очите й се изпълваха с топлина.

Научи, че се казва Мойра и е на деветнадесет години. Мимоходом получи множество други сведения, които, казано честно, не го интересуваха особено. Когато напуснаха галерията, се отправиха към парка и продължиха весело да бъбрят.

Прейзинджър предложи да пийнат по нещо.

— Чудесно — съгласи се девойката, — но аз никога не съм вкусвала алкохол.

— Невероятно! — изуми се Прейзинджър.

— Но е истина — повтори тя.

Пийнаха по чашка и нито капка повече. Разговаряха за изкуство, книги, музика — за тези неща тя имаше солидни познания. Но когато преминаха на темите за любовта и плътските наслади, неосведомеността й беше направо обезоръжаваща.

Обядваха заедно и дълго танцуваха в градината на небостъргача, който се издигаше високо над града. Те пристъпваха с непринудена простота и грация. Прейзинджър едва се сдържа, когато случайно се докосна до нейното лице и девойката доверчиво се притисна до него.

„Сдържаност — уговаряше се сам себе си, — сдържаност и търпение“.

Това беше тя, тази, която така дълго търсеше — но е рано, прекалено рано…

Те се любуваха на разхвърляните под тях градски светлини, дишаха свежия нощен въздух, а Прейзинджър се опияняваше от близостта й.

— От моите прозорци гледката е още по-хубава — тихичко нашепна той. — Ние ще пуснем музика, ще пийнем малко вино…

— Да — каза усмихната тя, — сигурно ще бъде чудесно. Ще ми хареса, уверена съм.

От прозорците на апартамента му наистина се откриваше изумително зрелище. От блясъка и преливането на светлините дъхът направо спираше, музиката придобиваше нов смисъл, а виното — от най-добрите му запаси — поразяваше с възхитителния си цвят и превъзходен аромат. Те приказваха и тихо се смееха, после ги обхвана мълчание. Светлините помътняха и само пламъците на камината продължаваха да си играят.

Тя беше великолепна.

И едва после той разбра, че някой го беше изпреварил.

Следователно, Дяволът загуби и той сега е свободен. Тази мисъл го ласкаеше и приспиваше, докато беше опрял глава на гърдите й.

* * *

На сутринта тя беше изчезнала. А Дяволът стоеше до прозореца и с нетърпение подмяташе абаносовото си бастунче.

Прейзинджър го видя и се засмя.

— Глупак! — викна той. — Провали се, уверявам те! Условията по договора естествено не са изпълнени, но аз получих това което желаех.

Дяволът го изгледа втренчено. Смехът замря в гърлото на Прейзинджър.

— Е? Какво още искаш? Свърши се, отивай си! Сделката се провали!

— Не е съвсем така — произнесе Дяволът. — Дадох ти това, което искаше.

— Но формално условието не е изпълнено! — завика Прейзинджър. — Аз не бях първият! Друг човек преди мен…

И тогава Князът на Лъжците се разсмя така, че димящи сълзи заизскачаха от очите му.

— Ти ме наричаш глупак, мене — изсъска той. — Нима наистина си мислил, че мога да подчиня невинност, ако е безгрешна? Каква нелепост! Никога не бих успял да го направя. Разбира се, преди теб имаше друг — но дяволът си е дявол, а не човек!

И съпровождан от взрив от смях, той хвана Прейзинджър и право през стената го помъкна в преизподнята.