Даниил Хармс
Всестранно изследване

Ермолаев: Ходих у Блинов и той ми показа силата си. Никога не съм виждал подобно нещо. Това е животинска сила! Уплаших се. Блинов повдигна писалището, разлюля го и го запрати на около четири метра.

Докторът: Би било интересно да изследваме това явление. Науката познава подобни факти, но причините за тях са загадка. Откъде се взема такава мускулна сила, това учените още не знаят. Запознайте ме с Блинов: ще му дам изследователско хапче.

Ермолаев: И какво хапче смятате да му дадете?

Докторът: Какво хапче? Никакво хапче не смятам да му давам.

Ермолаев: Но нали току-що казахте, че възнамерявате да му дадете хапче.

Докторът: Не, не, нещо бъркате. Не съм говорил за хапче.

Ермолаев: А, не, извинете ме, но с ушите си чух да казвате за хапчето.

Докторът: Не.

Ермолаев: Какво не?

Докторът: Не съм казвал.

Ермолаев: Кой не е казвал?

Докторът: Вие не сте казвали.

Ермолаев: Какво не съм казвал?

Докторът: Според мен вие прикривате нещо.

Ермолаев: Нищо не разбирам. И какво прикривам?

Докторът: Речта ви е много характерна. Гълтате думите, не довършвате започнатата мисъл, бързате и заеквате.

Ермолаев: Кога пък съм заеквал? Говоря си най-нормално.

Докторът: И в това ви е грешката. Виждате ли? Дори започват да ви избиват червени петна от напрежение. Още ли не са ви изстинали ръцете?

Ермолаев: Не. Че защо?

Докторът: Така. Това е мое предположение. Струва ми се, че вече дори дишате с усилие. По-добре седнете, че иначе може да паднете. Ха така. Сега си починете.

Ермолаев: Но защо е всичко това?

Докторът: Шшт. Не си напрягайте гласните струни. Сега ще се опитам да облекча състоянието ви.

Ермолаев: Докторе! Плашите ме.

Докторът: Мили приятелю! Искам да ви помогна. Вземете това. Гълтайте.

Ермолаев: Ох! Тфу! Ама че отвратителен вкус! Какво ми дадохте?

Докторът: Нищо, нищо. Успокойте се. Това е проверено средство.

Ермолаев: Горещо ми е и всичко ми се вижда зелено.

Докторът: Да, да, мили приятелю, сега ще умрете.

Ермолаев: Какво говорите! Докторе! Ох, не мога! Докторе! Какво ми дадохте? Ох, докторе!

Докторът: Току-що погълнахте изследователско хапче.

Ермолаев: Спасете ме. Ох. Спасете ме. Ох. Не мога да дишам. Ох. Спас… Да дишам…

Докторът: Млъкна. И не диша. Значи вече умря. Умря, без да намери отговор на въпросите си на тази земя. Да, ние, лекарите, сме длъжни да изследваме всестранно това явление смъртта.