Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Новые альпинисты, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- —Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Бибиков се изкатери на планината, замисли се и слезе от планината. Чеченците го вдигнаха и пак го качиха на планината. Бибиков им благодари и пак се спусна по склона. След миг го изгубиха от поглед.
След туй на планината се изкачи Аугенапфел, огледа се наоколо с бинокъла и видя някакъв конник.
— Ей! — развика се Аугенапфел. — Има ли наблизо духан[1]?
Конникът се скри зад планината, после се показа зад храстите, след туй се скри зад храстите, после изникна в долината, после се скри зад склона, после отново се показа и приближи до Аугенапфел.
— Има ли наблизо духан? — повтори въпроса си Аугенапфел.
Конникът посочи ушите и устата си.
— Да не си глухоням? — попита Аугенапфел.
Конникът се почеса по тила и посочи корема си.
— Какво има? — попита Аугенапфел.
Конникът извади от джоба си дървена ябълка и отхапа половината.
От това на Аугенапфел съвсем му призля и той заотстъпва назад.
А конникът си изу ботушите и като викна:
— Хал-галай!
Аугенапфел отскочи встрани и се изтъркаля по склона.
В това време Бибиков, паднал повторно по нанадолнището още преди Аугенапфел, дойде на себе си и започна да се надига на четири крака.
И не щеш ли, усеща, че някой пада отгоре му. Бибиков изпълзя встрани, погледна от там и гледа: там лежи някакъв гражданин с карирани панталони. Бибиков седна на един камък и застина в очакване.
А гражданинът с карирани панталони лежа, без да помръдне, четири часа, след което надигна глава и попита неизвестно кого:
— Чий е този духан?
— Какъв ти там духан! Това не е духан? — отвърна Бибиков.
— А вие кой сте? — рече човекът с карираните панталони.
— Аз съм алпинистът Бибиков. А вие кой сте?
— Аз съм алпинистът Аугенапфел.
Така Бибиков и Аугенапфел се запознаха.
1–2 септември 1936 година