Даниил Хармс
Веднъж Марина

Веднъж Марина ми каза, че в леглото й е идвал Шарик. Кой или какво е този Шарик, не успях да разбера.

След няколко дни този Шарик дойде отново. След туй започна да идва твърде често, например веднъж на три дни.

Не си бях вкъщи. Като се върнах у дома, Марина ми каза, че се е обаждал Синдерюшкин и е търсел мен. Трябвал съм, видите ли, на някакъв си Синдерюшкин!

Марина купи ябълки. След обяда изядохме няколко и, струва ми се, си оставихме две за вечерята. Но когато вечерта си поисках своята ябълка, се оказа, че я няма. Марина каза, че е идвал Миша — келнерът, и е взел ябълките за салата. Сърцевината на ябълките не му трябвала и той ги почистил в нашата стая, а ненужното изхвърлил в кошчето за хартиени отпадъци.

Изясних, че Шарик, Синдерюшкин и Миша обикновено живеят у нас в печката. Не мога да го проумея — как ли са се заврели там.

Разпитах Марина за Шарик, Синдерюшкин и Миша. Марина все се изплъзваше от директните отговори. Когато споделих опасенията си, че тази компания може би не е съвсем порядъчна, Марина ме увери, че те във всеки случай са „златни сърца“. Нищо повече не можах да изкопча от нея.

С течение на времето разбрах, че „златните сърца“ са получили различно образование. И по-точно, че Шарик има средно образование, а Синдерюшкин и Миша нямат никакво. Шарик дори имал научни трудове. И затова гледал малко отвисоко на останалите „златни сърца“.

Много се заинтригувах какви са тия научни трудове на Шарик. Но така и не успях да изясня този въпрос. Марина твърди, че той се е родил с перо в ръка, но не ми съобщава никакви други подробности за научната му работа. Започнах да подпитвам и най-накрая научих, че той е повече по обущарството. Само че не успях да разбера дали това е свързано с научната му дейност.

Веднъж научих, че „златните сърца“ си спретнали вечеринка. Събрали пари помежду си и си купили маринована змиорка. А Миша дори домъкнал и шише водка. И изобщо Миша бил любител на пийването.

А ботушите на Миша били направени от корк.

Една вечер Марина ми каза, че Синдерюшкин ме нарекъл хулиган, понеже съм го бил настъпил по крака. Ядосах се и помолих Марина да предаде на Синдерюшкин да не ми се мотае в краката.