Даниил Хармс
Падане

Двама души паднаха от покрив. И двамата паднаха от покрива на пететажна сграда, нов строеж. Май че училище. Изпързаляха се по покрива чак до самия му край и не успяха да се задържат.

Падането им забеляза първа Ида Марковна. Тя стоеше до прозореца в отсрещната сграда и се секнеше в чаша. И изведнъж забеляза, че някой започва да пада от покрива на отсрещния строеж. Като погледна по-внимателно, Ида Марковна установи, че всъщност падат цели двама. Страшно се развълнува, разкъса си ризата и започна да бърше с нея изпотеното стъкло, за да види по-добре кой пада от покрива. Но като се сети, че падащите току-виж я видят гола и Бог знае какво ще си помислят, Ида Марковна отскочи от прозореца и се скри зад декоративния триножник, на който преди време имаше саксия с цвете.

В този момент падащите от покрива бяха забелязани и от друга особа, която живееше в къщата на Ида Марковна, само че два етажа по-долу. Тя също се казваше Ида Марковна. Тъкмо се беше разположила с вдигнати на прозоречната дъска крака и си зашиваше едно копче на пантофа. Вдигна поглед към прозореца и видя падащите от покрива. Ида Марковна изпищя, скочи и започна припряно да отваря прозореца, за да види по-добре как падащите ще се пльоснат на земята. Но прозорецът не щеше да се отвори. Ида Марковна си спомни, че го е заковала отдолу с пирон, и се спусна към печката, в която си държеше инструментите: четири чукчета, длето и клещи.

Грабна клещите, стрелна се към прозореца и измъкна пирона. Прозорецът се отвори с лекота. Ида Марковна се надвеси от него и видя как падащите от покрива със свистене летяха към земята.

На улицата вече се беше събрала малобройна тълпа. Чуваха се изсвирвания и към мястото на очакваното произшествие, без да бърза, приближаваше дребничък милиционер. Едронос портиер се суетеше насам-натам и избутваше зяпачите с обяснението, че падащите от покрива могат да ударят нечия глава.

В това време и двете Иди Марковни, едната по рокля, а другата гола, се бяха надвесили от прозорците, пищяха и тропаха с крака.

И ето че най-после, разперили ръце и облещили очи, падащите от покрива се удариха в земята.

Така и ние понякога, падайки от достигнатата височина, се удряме в унилата плоча на нашето бъдеще.